Уикипедия:Липсващото ръководство/Въведение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уикипедия: Липсващото ръководство
Обсъждане • Редактиране

Формално Уикипедия започва през януари 2001 година като проект за енциклопедия със свободно съдържание, към което всеки може да допринесе. Години по-късно страниците на Уикипедия изглежда са на челно място в почти всяко търсене в интернет с Гугъл. Уикипедия се е превърнала в първото място, където милиони хора отиват, за да научат бързо някакъв факт или да започнат задълбочено изследване.

Версии на Уикипедия съществуват на повече от 230 езика и общият брой на всички статии в тях надхвърля тринадесет милиона.[1] Всички версии използват една и съща софтуерна платформа — МедияУики. Всички са собственост и се поддържат от Фондация Уикимедия, нестопанска организация, която управлява освен този и няколко други проекти за онлайн сътрудничество, измежду които Уикиречник (Wiktionary), Уикицитат (Wikiquote), Уикикниги (Wikibooks), Уикивидове (Wikispecies), Уикиновини (Wikinews) и Уикиверситет (Wikiversity).

Всяка езикова версия на Уикипедия функционира самостоятелно, почти изцяло благодарение на безвъзмездните усилия на десетки хиляди доброволци. Фондацията разполага едва с десетина щатни сътрудници, в това число няколко програмисти. Тя закупува хардуер, проектира и внедрява основния софтуер и заплаща мрежовия трафик, което прави възможен достъпа до Уикипедия и нейните сродни проекти, но няма ресурсите да създава каквото и да е съдържание за тези проекти. Цялото писане и редактиране се извършва от хора, които не получават парично възнаграждение за своите усилия, но получават голямо вътрешно удовлетворение.

Винаги е имало скептици по отношение на Уикипедия. Защо да очакваме качествени статии, ако всеки потребител — както университетският професор, така и 12-годишният средношколец — имат еднакво право да редактират? Няма ли последователите на разни култове, маргинални теории и фанатици да обсебят статиите на спорна тематика? Няма ли вандалите да опустошат всичко, прогонвайки добрите редактори далече? Как могат десетки хиляди хора да работят заедно, когато няма йерархия, която да задава посоката и да разрешава споровете?

Тези въпроси изтъкват неизбежните недостатъци на подхода „всеки може да редактира“ за създаване на онлайн енциклопедия. Уикипедия винаги ще бъде проект в развитие, а не завършен продукт. Това, което критиците обаче пренебрегват, е че разрешаването на всеки да редактира вече е доказало невероятния си потенциал. В свят където около един милиард жители имат достъп до Интернет, милиони хора са допринесли към Уикипедия и техният брой продължава да расте с всеки ден.

В резултат, огромното мнозинство от милионите статии във всички езикови версии на Уикипедия са с поне прилично качество, макар и доста да са скромни по обем. Домейнът Wikipedia.org е измежду най-посещаваните в Интернет защото за по-голямата част от информацията в Уикипедия няма безплатна алтернатива. Предсказанията на критиците, че ограниченията на Уикипедия ще я осакатят, не се оказаха верни.

Какво прави Уикипедия толкова успешна? Ето някои от причините, поради които тя работи:

  • Преобладаващата част от редакциите в Уикипедия са добронамерени — извършват ги хора, които се опитват да подобрят статиите, а не да ги вандализират. Когато се появи вандализъм, той обикновено престоява само за кратко, защото има толкова много конструктивни редактори наоколо, готови винаги да оправят статиите.
  • Уикипедия се ръководи от голям брой правила, свързани с процеса на функционирането ѝ, с които се насърчава сътрудничеството и се изгражда консенсус относно това каква информация да се съдържа в статиите. Когато хората следват тези правила, резултатът се изразява в качествени статии.
  • Огромен процент от редакторите действително следват тези правила и когато други редактори им посочват техните грешки, те проявяват желание да се поправят. А редакторите, за които правилата на Уикипедия се оказват проблем, обикновено напускат по свое желание.
  • Най-сетне, има известен брой редактори, които се ползват със специалното право да привеждат в сила правилата. Тези пълномощия са им предоставени от общността на потребителите чрез процедури, за които е било постигнато общностно съгласие. Засега тези потребители адекватно изпълняват работата си, подпомагани от все повече автоматизирани процедури за изпълнение на множество рутинни административни дейности.

Наред с растежа на Уикипедия и увеличаващия се брой редактори, брой редакции на ден и общ брой на статиите, се променя и ще продължава да се променя и фокусът на Уикипедия. Уикипедия вече разполага със статии върху всички по-важни теми, така че акцентът се измества от количеството към качеството — и към подобряването на статиите, вместо към създаването на нови. Както и да се променя дефиницията за успеха на Уикипедия, нейните процедури също ще се приспособяват. Подходът за постигане на консенсус се е доказал като достатъчно гъвкав, поне засега, за да се справя с проблемите, когато такива възникват. Да се постави ударението върху качеството — по начин, който засяга ежедневното редактиране на повечето редактори — ще бъде едно от най-големите предизвикателства пред Уикипедия.

За тази книга[редактиране | edit source]

Тази книга е за английската версия на Уикипедия — най-старата, най-всеобхватната и най-усложнената версия, но не и единствената (от март 2001). С други думи, тази книга е за домейна en.wikipedia.org, не за целия wikipedia.org домейн. За по-просто, когато виждаме тук терминът „Уикипедия“, той се отнася за английската версия на Уикипедия. Просто помнете, че съществуват версии и на други езици.

Защо се нуждаете от книга, за да редактирате Уикипедия? Уикипедия със сигурност има много страници, които съдържат документация за линиите на поведение, технически въпроси, инструкции и процедури за постигане на съгласие. Уикипедия разчита на редактори-доброволци за написването и обновяването по електронен път на цялата документация за себе си и за софтуерната платформа и много редактори извършват тази ценна работа.

Ако бъдат отпечатани, справочните страници на Уикипедия, намиращи се онлайн, биха се побрали в многотомна колекция от книги, която би могла да бъде озаглавена Всичко, което е възможно да се каже от милиони доброволци от целия свят, за това как се пише енциклопедия, заедно, включително как да се организират и самоуправляват, и как да променят софтуерната платформа, избягват законови капани и се забавляват.

Това, което липсва обаче, е структурирано ръководство за хора, които искат да научат „основната учебна програма“, информацията, от която безусловно се нуждаете, за да избегнете лутането напразно из правилата, и структуриран процес, за да изучите всичко относно редактирането, включително всички полезни съвети и инструменти, които правят редактирането по-лесно.

Уикипедия не предлага нищо, което да очертава пътя от новака към експерта, заедно с илюстрации стъпка по стъпка за всяка тема по дългия път.

Например, има десетки страници в Уикипедия, които описват трите различни процедури, за да се изтрие една статия. Няма определени страници за новаци и опитни редактори и няма редакционен съвет, отговорен за поддържането на последователност и за решаване в каква степен дублирането е подходящо. Новодошлите в Уикипедия често откриват, че обемистата колекция от свързаните посредством многобройни препратки страници е объркваща. С толкова много входящи точки е трудно да се каже откъде да започне човек.

Тази книга осигурява ясен път за всичко съществено, с многобройни допълнения, между които може да се избира. Десетки хиляди в Уикипедия са имали тежък старт, но с постоянство са се превърнали в солидни допринасящи. Тази книга Ви помага да се учите от тези грешки, без да е необходимо да ги изживявате персонално.

Уикипедия:Липсващото ръководство е планирана да облекчи живота на редактори от всички нива на опитност. Ако току-що стартирате, това е чудесно: началните глави ще направят вашият редакторски стаж по-продуктивен и по-приятен. Не е необходимо да сте компютърен спец. Истински страхотните редактори са добри в едно или повече от няколко неща, включително изследване, редактиране и писане, организиране и работа с другите редактори; техническите въпроси са просто само едно от царствата, където човек може да се специализира като уикипедианец.

Ако вече имате известен опит в редактирането на Уикипедия и сте научили чрез опити и грешки, както и от четене на документацията какво да правите и да не правите, дори и в този случай началните глави на Уикипедия ще Ви предложат полезни съвети и трикове. В по-следващите глави ще научите неща, с които не сте се сблъсквали преди, просто защото никога не сте имали време да прочетете цялата документация на Уикипедия. Разгледайте съдържанието, за да определите кои са за Вас непознатите аспекти на Уикипедия, така че да можете направо да се насочите към онези части на книгата, които най-вероятно ще Ви помогнат да работите по-добре и по-бързо.

Относно Общата рамка на тази книга[редактиране | edit source]

Уикипедия: Липсващото ръководство е разделена на шест части, всяка съдържаща няколко глави.

  • Част 1, Редактиране, създаване и поддържане на статии покрива основите. Тези глави обясняват правилния начин да се редактира, защо бихте искали да бъдете регистриран редактор, как да станете такъв и всичко от което се нуждаете, за да решавате проблемите, да проследявате и възвръщате промените в статиите, когато това е подходящо. Тук също се дискутират всички неща, които има да се правят, когато се създава нова статия.
  • Част 2, Сътрудничество с други редактори, обсъжда правилата за ангажирането, как протичат нормалните разговори, стандартния за Уикипедия процес на несъгласия върху съдържанието, и се занимава с добрите обноски и личните нападки. Тази секция също така се занимава с това, което Уикипедия нарича „Уикипроекти“ — групи от редактори, работещи върху статии от взаимен интерес, както и с широкия регистър от дейности, които са свързани с разширяването и поддържането на огромната енциклопедия: отговаряне на въпроси, наставничество и менторство, присъединяване към преглед на статии и др.
  • Част 3, Форматиране и илюстриране на статии, Ви въвежда в някои елементи от страницата, които не са текстове или линкове: съдържанието, списъците и таблиците, изображенията и другото медийно съдържание. Много от всичко това може да бъде объркващо, когато за първи път се сблъскате с него, но всяка тема има своя логика, която я прави лесна за разбиране след като сте поработили с нея малко. (А и винаги имате тази книга като справочник!)
  • Част 4, Изграждане на по-силна енциклопедия, поглежда към една по-широка картина. Тя Ви показва, че една статия не е „издялана от камък“, Вие можете да я преименувате, да я разцепвате, да я сливате, или дори да поискате да бъде изтрита. Преименуването и сливането са начини читателите да достигнат до информацията, която търсят. Друг метод, разискван в тази част от книгата, е уикипедианската система от категории, един от няколкото начина да се намират статии и да се навигира между тях.
  • Част 5, Персонализиране на Уикипедия , обсъжда всяка опция, която имате на свое разположение, за да персонализирате Уикипедия, използвайки различни възможности тогава, когато кликнете на Моите настройки. Също така, тук можете да научите как да вмъквате потребителски скриптове на JavaScript (които ще видите споменати в кутиите „Клиника за СуперПотребители“ на тази книга).
  • Част 6, Допълнения, Ви снабдява с ресурси да направите повече от Уикипедия като читател, редактор, и член на уикипедианската общност. Appendix A, A Tour of the Wikipedia Page е обяснение на всеки линк и всеки таб-бутон за стандартните страници на Уикипедия ( и в двата режима — за четене и редактиране).

Appendix B, Reader's Guide to Wikipedia, Ви дава някои вътрешни съвети за тези, които просто искат да четат Уикипедия и искат да знаят какво още е достъпно освен търсачката на Уикипедия и простото следване на хипервръзките в статиите.

Appendix C, Learning More, Learning More, e добра отправна точка за да стигнете като редактор до всяка справочна страница, която би Ви интересувала, дава списък с местата в Уикипедия където можете да получите персонализирана помощ и Ви показва къде може да откриете информация за Уикипедия като общност.

Най-основното[редактиране | edit source]

Ще намерите много малко от жаргона на компютърните спецове на страниците на тази книга. Ще срещнете обаче малко термини и понятия, които срещате и без друго често в компютърния си живот:

  • Кликване. Тази книга Ви дава два типа от инструкции що се касае до мишката или трекпада на лаптопа. Да кликнете означава да посочите със стрелката на показалеца (курсора) нещо върху екрана и след това — без изобщо да мърдате повече показалеца, да натиснете и отпуснете бутона на мишката (или трекпада на лаптопа). Двойно кликване означава, разбира се, да кликнете два пъти в бърза последователност, отново без да премествате показалеца.
  • Уикипедия не използва менюта. В Уикипедия хипервръзките към страници и хипервръзките (линковете) които задействат определено действие (като отваряне на страница за редактиране) се намират по протежение на горния и левия край на екрана, не в менюта. Това може да се променя, онова, което виждате зависи от вида на уикипедианската страница и дали сте се логнали (влезли с потребителското си име) или не. В допълнение, съдържанието на самата страница може да съдържа линкове, най-вече към съдържание на други страници на Уикипедия. Appendix A, A Tour of the Wikipedia Page обхваща въпроса за връзките и действията в горния и левия край на екрана.
  • Кутията за търсене в левия край на екрана е най-основният способ да отидете на страница за която не можете да видите линк. Например, ако въведете слон и кликнете „Отиване“ (или натиснете клавиша Enter на Вашата клавиатура), ще бъдете отведен до статия в Уикипедия, озаглавена Слон. Ако използвате тази книга много, Вие вероятно ще използвате много и кутията за търсене — в този случай може да откриете, че си заслужава да се запомни клавишната комбинация за да достигнете там, където искате (вж. the section about Keyboard Shortcuts).
  • Повечето от справочните страници, които дискутират политиката, ръководните начала, ръководствата от типа „как да“ и т.н., имат съкращение (клавишна комбинация), която можете да използвате за да попаднете вързо на въпросната страница. Например, вместо да напишете Wikipedia:Verifiability (23 знака, няма интервал след двоеточието), можете просто да напишете WP:V (само четири знака) и след това да натиснете Enter или кликнете Отиване. В началните глави кутията за търсене ще бъде изрично споменавана; в главите към края обикновено само ще се споменава кратката комбинация, предполагайки, че сте запознат с използването на кутията за търсете за достигане до определена страница.
  • Уикипедия използва специален маркъп текст в своя софтуер MediaWiki. Например, за да поставите препратка, която сочи към друга страница в Уикипедия, Вие трябва да поставите двойни квадратни скоби около думата при редактиране — така [[слон]], въведено в режим на редактиране ще бъде „слон“ като вътрешна препратка след като редакцията бъде съхранена. Chapter 1, Editing for the First Time обяснява маркъп текста при основното редактиране.
  • Статии и страници са различни неща. Читателите се интересуват от страниците-статии и, в много по-малка степен, от страниците-категории и страниците-портали. Уикипедия има много други типове страници: шаблони, изображения и потребителски страници, а също и дискусионни страници.(Communicating with Your Fellow Editors) — относно всеки тип страници.

Мак ОС, Уиндоус, браузъри и клавишни комбинации[редактиране | edit source]

Уикипедия работи във всички модерни уеб-четци (браузъри), както на Макинтош компютри, така и на РС (Уиндоус, Линукс и др). Екранът може да изглежда малко различно от илюстрациите в тази книга, в зависимост от вида на Вашия браузър. Скрийншотовете (снимките на екрана) в тази книга са направени с Мозила Файърфокс и Опера (известни браузъри), на компютър с операционна система Уиндоус ХР.

Ръководствата стъпка-по-стъпка (тюториълите) и другите инструкции в тази книга не използват клавишни комбинации, тъй като те силно се различават не само при различните операционни системи, но и при различните браузъри (Файърфокс срещу Опера например в тяхната версия за Уиндоус). Ако желаете да използвате клавишни комбинации, вижте детайлите в in the section about Keyboard Shortcuts).

Относно→Тези→Стрелки[редактиране | edit source]

В тази книга ще намерите изречения като това: „Идете на Инструменти>Настройки>Таб-бутон Напреднали.“ Това е съкращение за много по-дълга инструкция, която Ви насочва да навигирате през команди от менюта и диалогови кутии, по този начин: „Кликнете за да отворите менюто Инструменти;Изберете Настройки. В диалоговия прозорец (диалоговата кутия или просто диалога) кликнете върху таб-бутона Напреднали.“ Този вид стрелки помагат да се опрости работата при избора на командите от менютата.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Към септември 2009 тези данни са съответно: над 270 езика и над 14 милиона статии. За актуална информация вижте meta:List of Wikipedias