Уикипедия:Списък на правописни грешки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

А · Б · В · Г · Д · Е · Ж · З · И · Й · К · Л · М · Н · О · П · Р · С · Т · У · Ф · Х · Ц · Ч · Ш · Щ · Ъ · Ю · Я


форма с грешка (правилна форма, обяснения, ако са необходими)

А[редактиране | edit source]

  • а ми (ами) Пример: Ами не знам...
  • абитурент, абитюрент, абитюриент, абитьорент (абитуриент)
  • абсолутен (абсолютен)
  • абуруген (абориген)
  • Авганистан (Афганистан)
  • адрез (адрес, проверка: адресирам)
  • Адриятика, адриятически (Адриатика, адриатически)
  • азиятец (азиатец)
  • айрогара (аерогара)
  • акомолатор, акумолатор, акомулатор (акумулатор) от к.лат. accumulātor
  • аксесуар (аксесоар)
  • актоално (актуално)
  • амолет (амулет)
  • анцук, анцунг (анцуг) от немски Anzug — костюм
  • апартамен (апартамент)
  • аператив (аперитив)
  • апстрахирам (абстрахирам)
  • апък ( а пък)
  • аргомент (аргумент)
  • ас (аз – лично местоимение; 'ас' е вид карта или изтъкнат специалист, летец)
  • асансиор, асансйор (асансьор)
  • асвалт (асфалт)
  • асвалтиран (асфалтиран)
  • астегматизъм (астигматизъм)
  • атски, ацки, адцки (адски)

Б[редактиране | edit source]

  • базик, базици (бъзик, бъзици)
  • балха (бълха)
  • Бангладеж (Бангладеш)
  • барплод (барплот)
  • батерий (батерии) Всички думи в българския език, завършващи на -ия, в множествено число се пишат с две букви и накрая. (Например: анимации, активации, конфигурации, материи, претенции, таксиджии, тенекиджии, функции)
  • беберон (биберон, фр. biberon)
  • бег (бек, когато става дума за футболист, от англ. back)
  • безкруполна (безскрупулна)
  • безледно, беследно (безследно, проверка: без следа)
  • безопастност (безопасност, проверка: безопасен)
  • безпорно (безспорно, проверка: без спор)
  • безмислен (безсмислен)
  • безскраен (безкраен)
  • безучасен (безучастен, проверка: участие)
  • Беларуст (Беларус)
  • белешка (бележка)
  • бес (без)
  • бесетка (беседка)
  • беспорно (безспорно, проверка: без спор)
  • бетствие (бедствие, проверка: беда)
  • бифш, бифша (бивш, бивша)
  • бицебс, бицебси (бицепс, бицепси)
  • благодария (благодаря)
  • блянуван(а) (бленуван(а))
  • бодалкам (будалкам)
  • боксувам (буксувам)
  • болче (болтче)
  • бомбони (бонбони, идва от фр. бон)
  • бомбандирам (бомбардирам)
  • бонгало (бунгало)
  • боноси (бонуси)
  • братовчет,братовчетка (братовчед,братовчедка)
  • бръмбър (бръмбар)
  • брамча, брамчът (бръмча, бръмчат)
  • бубина (бобина)
  • буклук (боклук)
  • булонка (болонка)
  • булченски (булчински)
  • бумбе (бомбе)
  • бутка (будка)
  • бъкалия (бакалия)
  • бългърски (български)
  • бърдак (бардак)
  • бъсма (басма)
  • бюджед (бюджет)
  • бяли (бели)

В[редактиране | edit source]

  • в (във, пред думи и съкращения започващи със звук /в/ или /ф/ — „във Варна“, „във VIP“; както и когато предлогът получава самостоятелно ударение, при самостоятелна употреба — „във или извън контейнера“, „около и във града“
  • вапрос, въпроз (въпрос)
  • варви, варвя (върви, вървя)
  • ваком, вакум (вакуум)
  • вариянт (вариант)
  • ваща (вашата)
  • весник (вестник, проверка: вест)
  • верно (вярно)
  • ветрина (витрина, от vitreous - стъклен)
  • взаимствам (заимствам)
  • визш (висш, проверка: висок)
  • викъм (викам)
  • Вилхем Тел (Вилхелм Тел)
  • вирустна, вирустен, вирустни (вирусна, вирусен, вирусни)
  • вишестоящ (висшестоящ, проверка: висш)
  • виш (висш, проверка: висше учебно заведение)
  • виш (виж, проверка: виждам)
  • вище, виште (вижте)
  • вкустно (вкусно)
  • вложили (вложи ли, при питане ед.ч - ако е мн.ч., тогава е правилно)
  • воено (военно, проверка: военен)
  • волкан (вулкан)
  • впечетление (впечатление)
  • в последствие (впоследствие)
  • в пред вид/впредвид(предвид)
  • времено (временно)
  • връзник (връстник)
  • връска (връзка)
  • в следствие (вследствие)
  • възвращаемост (възвръщаемост)
  • въспирам, възспирам (възпирам)
  • възоснова на (въз основа на, 3 думи)
  • възръст (възраст)
  • възтание, възстание (въстание)
  • възтановявам, въстановявам (възстановявам)
  • вятар (вятър)

Г[редактиране | edit source]

  • генеколог (гинеколог)
  • геникологичен (гинекологичен)
  • генитична (генетична)
  • герои (герой, ако става дума за ед.ч. - ако е мн.ч. тогава е правилно)
  • герой (герои, ако става дума за мн.ч. - ако е ед.ч. тогава е правилно)
  • геройте (героите)
  • гигандски (гигантски)
  • глатка, глатки (гладка, гладки)
  • глетка (гледка)
  • глъдка (глътка)
  • голями (големи)
  • грат (град)
  • грацка (гръцка или градска)
  • грацки (градски, гръцки)
  • градос (градус)
  • гурила, гурилче (горила, горилче)
  • гърк (грък) - пише се и се произнася грък за благозвучие, въпреки че държавата е Гърция

Д[редактиране | edit source]

  • да ли (дали, при питане - пример "Виж дали той е там?")
  • данеби (да не би)
  • давасе (дава се, пример: "Дава се под наем")
  • дай те (дайте)
  • далбока (дълбока)
  • дарво (дърво, дървен)
  • даржава (държава)
  • двойнствен (двойствен)
  • дволичник (двуличник)
  • двуеточие (двоеточие)
  • двуични (двоични)
  • двуцефка (двуцевка)
  • дедектив (детектив)
  • детствен (девствен)
  • девятка (деветка)
  • девственна (девствена)
  • деcятка (десетка)
  • дествен, дествена (девствен, девствена)
  • дественост (девственост)
  • децки (детски)
  • джоп (джоб)
  • дизертирам (дезертирам)
  • дизертьор (дезертьор)
  • дименция (деменция)
  • димокрация (демокрация)
  • дигам (вдигам)
  • дилар (дилър)
  • дисконфорт (дискомфорт)
  • добар (добър)
  • Доброджа, доброджански (Добруджа, добруджански)
  • довут (довод)
  • дозина (дузина)
  • докъто (докато)
  • доло (долу)
  • долър (долар)
  • дондуркам (дундуркам)
  • до като (докато)
  • до скоро (доскоро - ако става дума за сбогуване, тогава е правилно, примерно "До скоро виждане!")
  • досък (досег)
  • до тук (дотук)
  • дохувит (духовит)
  • дразна (се) (дразня се)
  • древногръдски (древногръцки)
  • друид (дроид, когато става дума за робот)
  • думатите (доматите – мн.ч., домат м.р.,ед.ч.)
  • дуспа (дузпа)
  • дъвчим (дъвчем)
  • дъндания (дандания)
  • дятка (дядка)

Е[редактиране | edit source]

  • е няма (я няма ж.р.)
  • евтанация (евтаназия)
  • едар (едър)
  • еденица (единица, проверка: един)
  • eденична, eденичен, еденично (единична, единичен, единично)
  • единственно (единствено, проверка: единствен, не единственен)
  • единтичен (идентичен)
  • елексир (еликсир)
  • енергиина, енергиини (енергийна, енергийни)
  • ентелектуален, ентелектуалец (интелектуален, интелектуалец)
  • ентелигент, ентелегент (интелигент)
  • ентусиас (ентусиаст)
  • ероглиф (йероглиф)
  • еродиран (ерудиран)
  • есено (есенно, проверка: есенен)
  • ессе (есе)
  • ефтин (евтин)
  • ефемизъм (евфемизъм)
  • ефтаназия (евтаназия)

Ж[редактиране | edit source]

  • жарак (жарък)
  • жирав (жираф)
  • жилъв (жилав)

З[редактиране | edit source]

  • забършиш (забършеш)
  • завоцки (заводски)
  • завреж (завреш)
  • загатка (загадка)
  • задгърбвам (загърбвам)
  • замесник (заместник, проверка: място)
  • замервам (когато се употребява вместо измервам)
  • замръзен (замразен, проверка: мраз)
  • записъл (записал)
  • засложава (заслужава)
  • за това (затова, в случаите в които се ползва като синоним на "поради тази причина", пример: Той беше болен, затова не дойде.)
  • затова (за това, пример: Ще съжаляваш за това!)
  • збием (сбием)
  • зблъсквам (сблъсквам)
  • зборник (сборник, проверка: сбор, събирам)
  • збърка (сбърка)
  • зглобка (сглобка)
  • зглобявам (сглобявам)
  • зграда (сграда)
  • згреша (сгреша)
  • здравеи (здравей)
  • здравей те (здравейте)
  • зема (взема)
  • знамли (знам ли)
  • знаетели (знаете ли)
  • зрелост (зрялост)
  • збогом (сбогом)
  • зъбива, зъби (забива, заби когато става дума за компютър или програма)

И[редактиране | edit source]

  • идеот (идиот)
  • игнорирвам (игнорирам)
  • игоист (егоист)
  • избранник (избраник)
  • изведнъш (изведнъж)
  • изведро (разделно: из ведро)
  • извесно (известно, проверка: вест)
  • извземам (изземам)
  • издаиднически (издайнически)
  • издаржа (издържа)
  • изкам (искам)
  • изклучение, исключение (изключение)
  • изолирвам (изолирам)
  • изкочи (изскочи)
  • изкра (искра)
  • изнесът (изнесат)
  • израсвам (израствам, проверка: ръст)
  • изруд (изрод)
  • изстерия (истерия)
  • изтинал (изстинал)
  • изтина (истина или изстина)
  • изтрел (изстрел, проверка: стрела)
  • изтукан (истукан = идол, от рус., нещо неподвижно и безучастно)
  • изяш (изяж)
  • имаго (има го, ако става дума за глагола "имам" - ако става дума за последната фаза от развитието на насекомите, тогава е правилно)
  • имали (има ли, ако става дума за питане, ед.ч. - ако е мн.ч., тогава е правилно)
  • има ме (имаме, ако става дума за мн.ч. - ако е ед.ч, тогава е правилно)
  • имах си аз/ас (има си хас, от арабски/турски (прил.) "чист, истински"; "струвам хас" = "обръщам внимание, влияя се, засягам се")
  • имено (именно тук не може да се приложи правилото за "нен", защото "именно" е наречие. Не съществува дума "именен".)
  • имигрант (емигрант, изселник)
    • Заб.: Думата имигрант е вярна в случаите когато става дума за заселник (имигрант), но не на място когато става дума за изселник (емигрант). Двете думи често се бъркат една с друга поради звуковата прилика затова е по-добре да се употребяват думите изселник и заселник.
  • имформация, информаця (информация)
  • инжинер (инженер)
  • инсталирвам (инсталирам)
  • интелегентен (интелигентен)
  • интелегентност (интелигентност)
  • интерестно (интересно)
  • инъче (иначе)
  • исконно (изконно, другото е стар русизъм)
  • искренно (искрено, проверка: искрен, не искренен)
  • испит (изпит)
  • исползвам (използвам)
  • испускам (изпускам)
  • истинал (изстинал)
  • источник (източник)
  • истрел (изстрел, проверка: стрелям)
  • истривам (изтривам)
  • италиянка, италиянец (италианка, италианец)
  • италянка, италянец (италианка, италианец)
  • италиянски, италиянска (италиански, италианска)

Й[редактиране | edit source]

К[редактиране | edit source]

  • кадето (където)
  • казъх (казах)
  • какав (какъв)
  • какафония (какофония)
  • Калифорниа (Калифорния)
  • калчища (кълчища)
  • калции (калций химичен елемент)
  • калъв, калъвче (калъф, калъфче)
  • канафка (канавка)
  • капочино (капучино)
  • карафица (карфица)
  • картовки (картофки, към думата картоф се добавя умалително)
  • касмет (късмет)
  • като чели (като че ли, ако става дума за четене в минало време, тогава е правилно)
  • кебабче (кебапче)
  • класирва (класира)
  • книшка (книжка)
  • коефицент (коефициент)
  • кой то (който)
  • колидор (коридор)
  • колипка (колибка)
  • кокъл (кокал)
  • комир (кумир)
  • комисионна (съществителното е комисиона, прилагателното – комисионен, комисионна)
  • комоникация (комуникация)
  • компроментирам (компрометирам)
  • комунизам (комунизъм)
  • комфитюр (конфитюр)
  • комформист (конформист)
  • консомация (консумация)
  • конфигорация (конфигурация)
  • конфортно (комфортно)
  • конфурмист (конформист)
  • копувам (купувам, проверка: покупка)
  • корегирам (коригирам)
  • корпурации (корпорации)
  • косвенно (косвено)
  • косинос (косинус)
  • котия (кутия)
  • кофчег (ковчег)
  • крадът (крадат)
  • кремвирш (кренвирш)
  • критерии (ед.ч критерий)
  • кръкгче (кръгче)
  • кулиба (колиба)
  • кумик (комик)
  • кумин (комин)
  • кунтузен, кунтузия (контузен, контузия)
  • купили (купи ли при питане в ед.ч., пример: "Купи ли хляб?")
  • куплонг (куплунг)
  • куповач (купувач, проверка: купувам)
  • куфраж (кофраж)
  • куфър (куфар)
  • кухненски плод (кухненски плот)
  • кървъв (кървав)
  • къртечница, крътечница, картешница (картечница)

Л[редактиране | edit source]

М[редактиране | edit source]

  • Магадаскар (Мадагаскар)
  • магйосник (магьосник)
  • магнитафон, магнитавон (магнетофон)
  • магнитут (магнитуд)
  • макър (макар)
  • малак (малък)
  • маниа (мания)
  • манияк (маниак)
  • маняк (маниак)
  • марморя (мърморя)
  • маршерут, марширутен (маршрут, маршрутен)
  • материял, матерял (материал)
  • меродия (мерудия)
  • междучастие (междучасие)
  • мекошав (мекушав)
  • месни (местни, от „месо“, например „месни колбаси“; „Местни“ произлиза от „място“, например „местното население“.)
  • метеорид (метеорит)
  • микровон (микрофон)
  • милиярд, милярд (милиард)
  • мильон, мельон, мелеон (милион)
  • минъл (минал)
  • мириз (мирис, мириси, но: миризма)
  • миродавен (меродавен)
  • мисал (мисъл, проверка: мисля; Миса̀л (от немски Missal(e) по латински missalis 'литургически') означава мярка за величина на печатарски букви от 48 пункта. мисалски прил.)
  • младеш (младеж)
  • могът (могат)
  • модол (модул)
  • молиф (молив)
  • моляви (моля ви)
  • мормот (мармот)
  • моцуна (муцуна)
  • мошенник (мошеник)
  • мошна (мощна)
  • мошност, мощтност (мощност)
  • мутика (мотика)
  • мушмурок (мушморок)
  • мъркуч (маркуч)
  • мърмот (мармот)
  • мърсотия (мръсотия)

Н[редактиране | edit source]

    • Всички глаголи се пишат РАЗДЕЛНО от частицата „НЕ“ при следните изчерпателно изброени изключения:
      • глаголите с представканедо-, когато са в смисъл на непълнота – недогледам (и недоглеждам), недоизкажа се, недолюбвам, недооценя (и недооценявам), недоплатя, недоспивам си, недоумявам, недохранвам се, недочуя, недояждам си (и недоям си), недоволствам,
      • глаголи, които без „не“ не съществуват – невротизирам (се), немея, ненавиждам (и ненавидя), нехая,
      • повелителната форма недей (и диал. немой), частицата нека и диал. нечу).
  • на дали (надали, пример: "Надали ще стане работата.")
  • на лице (налице)
  • на сила (насила)
  • на скоро (наскоро)
  • напредвид (предвид)
  • натурален (нотариален, от „нотариус“, пример: „нотариален акт“; „Натурален“ произлиза от „натура“ (естество), например „натурален сок“)
  • натюрморд (натюрморт)
  • на яве (ная̀ве)
  • надменост (надменност)
  • надсмешка (насмешка)
  • надцелвам, надцелиш (нацелвам, нацелиш)
  • наименовам (наименувам, наименуване, когато е в смисъл на „кръщавам“, но: наименование)
  • наистинна, найстинна (наистина)
  • напъдствам (напътствам)
  • настроика (настройка)
  • натписване (надписване)
  • невиждам (не виждам)
  • невилирам (нивелирам)
  • невироятен (невероятен)
  • невръстеник (неврастеник)
  • незнам (не знам)
  • неин приятел, но нейният любовник
  • неме (не ме)
  • неми (не ми, ако става дума за местоимение ед.ч. - ако е прилагателно мн.ч., тогава е правилно)
  • немърлив (немарлив)
  • немога (не мога)
  • неознаваемост (неузнаваемост)
  • неотдавнъшен (неотдавнашен)
  • неползвам (не ползвам)
  • неполучавам (не получавам)
  • нервени (нервни)
  • неска (днеска)
  • нестава (не става)
  • несъм, несме (не съм, не сме)
  • несъмненно (несъмнено)
  • неуспорим (неоспорим)
  • неутразим (неотразим)
  • нещасна (нещастна)
  • неястност (неясност, проверка: ясно, или: неяснота)
  • никролог (некролог)
  • ноща (нощта)
  • нуждна (нужна)
  • някаде (някъде)
  • някои (ед.ч. някой)
  • някой (мн.ч. някои)

О[редактиране | edit source]

  • обадими (обади ми, пример: "Обади ми се!")
  • обедително (убедително)
  • обеждавам (убеждавам)
  • обеждения (убеждения)
  • обезомял (обезумял)
  • обесилвам (обезсилвам)
  • обеснявам (обяснявам)
  • обещетение (обезщетение)
  • обикновенни, обикновенно (обикновени,обикновено)
  • обичтта (обичта)
  • облегчен (облекчен)
  • облицовачни (облицовъчни)
  • облошка (обложка)
  • образувание (образование; но когато се има предвид дадено формирование, се използва образувание)
  • обужавам (обожавам)
  • оважавам (уважавам)
  • оведомя (уведомя, но: осведомя)
  • овековечавам (увековечавам)
  • овеличавам, овеличат (увеличавам, увеличат)
  • овеселителен (увеселителен)
  • овивам (увивам)
  • овличам (увличам)
  • огасвам, огася (угасвам, угася))
  • оговарям (уговорям)
  • оговорка (уговорка)
  • одавна (отдавна)
  • одари (удари)
  • одачно (удачно)
  • одговор, одговори (отговор, отговори)
  • одяло, одеало (одеяло)
  • оеднаквявам (уеднаквявам)
  • озадъчен (озадачен, проверка: задача)
  • окраса (украса)
  • окопирам (окупирам)
  • окупавам се (окопавам се)
  • олимпияда (олимпиада)
  • оличавам (уличавам)
  • омбуцман, омбутсман (омбудсман)
  • омрелият (умрелият)
  • онаследявам (унаследявам)
  • оникален, оникална, оникално, оникални (уникален, уникална, уникално, уникални)
  • ония (оня, вярно в случаите, когато се използва за онези, но е препоръчително да се използва онези)
  • опастност (опасност, проверка: опасен)
  • описаниа (описания)
  • описъл (описал)
  • опитали (опита ли при въпрос, ед.ч. - ако е множествено число или не е питане, тогава е правилно)
  • оплашвам (уплашвам)
  • оплътнявам (уплътнявам)
  • оповавам се (уповавам се)
  • оправление (управление)
  • оправлява (управлява)
  • оправлявам (управлявам)
  • опражнявам (упражнявам)
  • опътвам (упътвам)
  • осигорявам (осигурявам)
  • ослуга (услуга)
  • осмихвам (усмихвам)
  • особенно (особено)
  • оспех (успех)
  • оспивам се (успивам се)
  • оспокоявам (успокоявам)
  • оспявам, оспях ('успявам, успях)
  • остановена (установена)
  • остройство (устройство)
  • осъвършенствам (усъвършенствам)
  • осъмнявам се (усъмнявам се)
  • осърдно (усърдно)
  • отатък (оттатък)
  • отварам (отварям)
  • отверка (отвертка — проверка: въртя, отвъртам)
  • „отдава“ да не се бърка с „удава“ (върви (ми), успявам)
  • отдаличен (отдалечен, пример: "отдалечен достъп")
  • отекчителен (отегчителен)
  • отзова (озова, пример: Футболистът се озова сам срещу вратаря.; Отзова представлява „отговор на зова“, в смисъл на „притичам се“ (на помощ), „прекратявам мандат“ (на посланик)
  • отмедка (отметка)
  • отностно (относно)
  • оточнявам, оточнил (уточнявам, уточнил)
  • отпадак, отпадаци (отпадък,отпадъци)
  • отрепвам (утрепвам)
  • от тук (оттук)
  • оттървах се (отървах се)
  • отъпкан (утъпкан)
  • отъпквам (утъпквам)
  • охажвам (ухажвам)
  • оцелвам (уцелвам)
  • очудвам (учудвам)
  • оште (още)

П[редактиране | edit source]

  • павкам (пафкам)
  • пагобен (пагубен)
  • палноценен (пълноценен)
  • панахида (панихида)
  • парви (първи)
  • парзалка (пързалка)
  • патувам (пътувам)
  • педерас, педераз (книжовно: педераст)
  • пеизаж (пейзаж)
  • переодичен (периодичен)
  • петак (петък, пета̀к, пета̀че означават вид монета с ниска стойност)
  • Петйо (Петьо)
  • писменност (писменост)
  • писъл (писал)
  • пицерия (пицария)
  • плевмония (пневмония)
  • плеоцен, плиоцен (палеоцен)
  • плод (плот когато става дума за част от оборудването на кухня)
  • площа (площта)
  • плътноход, плътноходка (платноход, платноходка)
  • по някога (понякога)
  • по-вече (повече)
  • помое му, помоему, по-моему (по моему)
  • по-принцип (по принцип)
  • по старо му, по старому (постарому)
  • по-сърце (по сърце, проверка: "сърце" е съществително)
  • повиност (повинност)
  • повот (повод)
  • подарак (подарък)
  • подараци (подаръци)
  • полвин (половин)
  • полужение (положение)
  • полюлей (полилѐй, остаряло: полиелей, от гр. πολύελαιλον- много елей, т.е. много маслинови масла, много светлини; означава (1) вид осветително тяло и (2) вид подбрани псалми)
  • полюст (полюс)
  • помоща (помощта)
  • порастнал (пораснал)
  • порногравски (порнографски)
  • портукал (портокал)
  • посланник (посланик)
  • посрешна (посрещна)
  • посъщество (по същество)
  • поткарам, поткараме (подкарам, подкараме)
  • потчинен (подчинен)
  • потчинявам (подчинявам)
  • праздник (празник, другото е архаична форма)
  • превъплащение (превъплъщение)
  • пребирам се (прибирам се)
  • предверие (преддверие)
  • предвит (предвид)
  • предвърително (предварително)
  • предрасъдици (предразсъдъци)
  • предстой (предстои)
  • предтекст (претекст)
  • предценка (преценка)
  • преключва (приключва, превключва)
  • прелесна (прелестна)
  • премоция, примоция (промоция)
  • преностен (прено̀сен)
  • преобразувание (преобразование)
  • претапециране (претапициране)
  • препядствие, препиядствие (препятствие)
  • прецедател (председател)
  • прещипвам, прещипал (прищипвам, прищипал)
  • прещипан (прищипан в смисъл на притиснат)
  • приател (приятел)
  • приатно (приятно)
  • приакор (прякор)
  • придоставя (предоставя)
  • прикачване (прекачване когато става дума за прехвърляне от едно превозно средство на друго)
  • принодителен, принодителна, принодителни (принудителен, принудителна, принудителни)
  • присторен (престорен)
  • пришалец (пришълец)
  • пробвали (пробва ли, при питане ед.ч. - ако е мн.ч., тогава е правилно)
  • продалжава (продължава)
  • прожина (пружина)
  • пропусквателен (пропускателен)
  • проспирира (просперира)
  • протейн (протеин)
  • протоберанс (протуберанс)
  • пръс (пръст)
  • пръставлява (представлява)
  • пръщене (пращене)
  • пръщи, пръщя(т) (пращи, пращя(т))
  • психопад (психопат)
  • пумия (помия)
  • пумияр (помияр)
  • пунктоация (пунктуация)
  • пустощта (пустошта)
  • пъпеж (пъпеш)
  • първеню (парвеню, от френски parvenu новобогаташ)
  • пътнишки (пътнически, другото е архаизъм)
  • пясак (пясък)

Р[редактиране | edit source]

  • работен плод (работен плот при компютрите)
  • работиме (работим)"е" се добавя само когато 1 лице ед. ч. съвпада с 1 лице мн. ч. бягам — бягаме - при глаголи в 3. спрежение)
  • радиятор, радятор (радиатор)
  • радиос (радиус)
  • разочерование, разорачование (разочарование)
  • разспространявам (разпространявам)
  • разста (раста)
  • разтеж (растеж)
  • разтекал (разтекъл)
  • разтрел, растрел (разстрел)
  • разтъкаване (разтакаване)
  • рака (ръка, проверка: ръчен. ръце; вярно в случаите, когато се отнася за бройната форма или непълен член на думата рак.)
  • раце (ръце)
  • ранклиста (ранглиста)
  • расизам (расизъм)
  • растна (расна)
  • расхотка (разходка)
  • регестрирам (регистрирам)
  • рекал (рекъл)
  • ритоален (ритуален)
  • рицър (рицар)
  • рожденни (рождени дни, рожден ден)
  • рожденник (рожденик)
  • руптаене (роптаене)
  • ръзстояние (разстояние)
  • ръсизам (расизъм)
  • ръстеж (растеж)

С[редактиране | edit source]

  • с (със, пред думи или съкращения започващи със звук /с/ или /з/ — „със сестра ми“, „със СССР“, „със CD“; както и когато предлогът получава самостоятелно ударение — „със или без нея“)
  • савет, савети (съвет, съвети)
  • савсем (съвсем)
  • садба (съдба)
  • садържание (съдържание)
  • саздавам (създавам)
  • самосъжеление (самосъжаление)
  • самoчуствие (самочувствие)
  • Сан Франсиско (Сан Франциско) - градът в щата Калифорния, САЩ
  • Сан Франциско (Сан Франсиско) - имена на обекти в Мексико, Централна и Латинска Америка и Испания
  • сарце (сърце)
  • сас (със)
  • сащия (същия)
  • сащество (същество)
  • свадба (сватба)
  • свера (сфера)
  • свесно (свястно, но свестен [м.р.])
  • свещенна (свещена)
  • свещенно (свещено)
  • свинкс, свинск, сфинск (сфинкс)
  • сдание (здание)
  • севте (сефте)
  • секи (всеки)
  • секът (секат)
  • сешуар, сушоар, сушуар (сешоар)
  • сигорен (сигурен)
  • сигорно (сигурно)
  • силуз (силоз)
  • синвол (символ)
  • синос (синус)
  • ситоация, ситуациа (ситуация)
  • сички (всички)
  • сичко (всичко)
  • скилитка (скилидка)
  • скодоумен (скудоумен)
  • скраб (скрап)
  • скуби (скубе когато става дума не за повелително наклонение - ако е в повелително наклонение, тогава е правилно)
  • склуптура, скулптора (скулптура) Обяснение кога се ползва скулптора.
  • скучнувато (скучновато)
  • скътаеш (скатаеш)
  • слатка, слатки, слатко (сладка, сладки, сладко)
  • словестен, словестни (словесен, словесни)
  • словообразователен (словообразувателен)
  • случай (случаи, ако става дума за мн.ч. - ако е ед.ч., тогава е правилно)
  • случей (случай)
  • смръдлив (смрадлив)
  • собственна (собствена, проверка: собствен)
  • сомнанбул (сомнамбул)
  • социализам (социализъм)
  • социопад (социопат)
  • спесификация (спецификация)
  • специялен (специален)
  • спазвай те (спазвайте, пример: "Спазвайте чистота!")
  • спортис, спортиска (спортист, спортистка)
  • справат (справят)
  • спрът (спрат)
  • сретство (средство)
  • сръвнение (сравнение)
  • сръжавам се (сражавам се)
  • стартирвам (стартирам)
  • сташ (стаж)
  • стоиност (стойност)
  • страно (странно)
  • струели (строели)
  • структори (структури)
  • ступур (ступор, вцепененост)
  • стълпкновение (стълкновение)
  • сувалка (совалка)
  • сумнамбули, сомнабули (сомнамбули)
  • сутюен, сютюен (сутиен)
  • сценарии (сценарий ед.ч.)
  • сценарий (сценарии мн.ч.)
  • сфетофар (светофар)
  • съботаж (саботаж)
  • съботирам (саботирам)
  • съботьор (саботьор)
  • съдист (садист)
  • съжелявам, сажалявам (съжалявам)
  • съкрален (сакрален)
  • съкровенна (съкровена)
  • съкровенно (съкровено)
  • сърма (сарма̀ – завито в листо или др. ядене; но съ̀рма – метална нишка за бродерия)
  • съшност (същност)
  • същественна (съществена)
  • същественно (съществено)
  • съчма (сачма̀, са̀чмен)
  • сюджет (сюжет)
  • съндък (сандък)
  • сянки (сенки, но: сянка)

Т[редактиране | edit source]

  • Тамбукту (Тимбукту)
  • тапак (тъпак)
  • тапанар (тъпанар)
  • тапециране (тапициране)
  • тарся, тарсене (търся, търсене)
  • технологий (технологии)
  • тъпънар (тъпанар)
  • тваря (товаря)
  • тенеска (тениска)
  • тенесист (тенисист)
  • тетратка (тетрадка)
  • тичаики (тичайки)
  • толкос (толкоз)
  • торбина (турбина)
  • транвай (трамвай)
  • транскрибция (транскрипция)
  • трансцедентен (трансцендентен)
  • трастика (тръстика)
  • тренировачен, тренировачна (тренировъчен, тренровъчна)
  • туберколоза (туберкулоза)
  • туку-така (току-така)
  • току що (току-що)
  • турболенция (турбуленция)
  • тъка (така)
  • търалеж (таралеж)
  • търба (тръба)
  • тънак (тънък, проверка: тънки)

У[редактиране | edit source]

  • убективна (обективна)
  • убесвам (обесвам)
  • убида (обида)
  • убичам (обичам)
  • убърна (обърна)
  • угорчен(а) (огорчен(а))
  • „удава“ (върви ми, успявам) да не се бърка с „отдава“
  • удобрявам (одобрявам)
  • удър (удар)
  • ужастно, ожастно, ожасно (ужасно)
  • ужениш (ожениш)
  • узначава (означава)
  • указвам (оказвам съдействие, но: указвам в смисъл на посочвам, нареждам)
  • улекна (олекна)
  • уливам (оливам)
  • улигофрен (олигофрен)
  • улях (олях)
  • умраза (омраза)
  • умърсен (омърсен)
  • упаковам (опаковам)
  • уписвам (описвам)
  • уплаквам (оплаквам)
  • уплел (оплел)
  • упора (опора)
  • управдал (оправдал)
  • управи, управя (оправи, оправя)
  • управия (оправия)
  • упровергае (опровергае)
  • упростявам (опростявам)
  • упрощавам (опрощавам)
  • упържа (опържа)
  • уранготан (орангутан)
  • урганизирам (организирам)
  • уръдие (оръдие)
  • уръжие (оръжие)
  • усвежавам (освежавам)
  • усигорявам (осигурявам)
  • услушвам се (ослушвам се)
  • усмелявам (осмелявам)
  • усмислил (осмислил)
  • успорван (оспорван)
  • устаря (остаря)
  • утказвам (отказвам)
  • утрепка (отрепка)
  • утривалка, отривалка (изтривалка)
  • утривам (отривам)
  • учавствам (участвам, проверка: участ)
  • учовечавам (очовечавам)
  • уш (уж)

Ф[редактиране | edit source]

  • фалирвам (фалирам)
  • фалшиф (фалшив)
  • Фаренхайд (Фаренхайт)
  • фаренгит (фарингит)
  • фармацефт (фармацевт)
  • фастъци (фъстъци)
  • фасунка (фасунга)
  • фелтфебел (фелдфебел)
  • фенолфталейн (фенолфталеин)
  • финансии (финанси)
  • финна, финни, финно (фина, фини, фино, проверка: фин, не финен)
  • фойе (фоайе)
  • фотьоел (фотьойл)
  • фръквам (хвръквам)
  • фтасала (втасала)
  • фтълпявам (втълпявам)
  • фълшив (фалшив)

Х[редактиране | edit source]

  • халостен (халосен)
  • хамелион (хамелеон)
  • харесъл (харесал, проверка: харесам)
  • хаус (хаос, но ако става дума за стил в електронната музика, тогава е правилно)
  • хибрит (хибрид)
  • хиликоптер (хеликоптер)
  • Хирушима (Хирошима)
  • хитар (хитър)
  • ходиме (ходим, окончанието е "-ме" само когато 1 л.ед.ч. иначе би съвпадналоа с 1 л.мн.ч., т.е. при глаголи в 3. спрежение, примерно: бягам — бягаме)
  • хотдок (хотдог)
  • христианство (християнство)

Ц[редактиране | edit source]

Ч[редактиране | edit source]

  • чаршав (чаршаф)
  • челюсна (челюстна)
  • через (чрез)
  • чесно (честно)
  • четах, четъх (четох, четях, пример: „Този вестник вече го четох, но докато го четях...“)
  • четът (четат)
  • Чибурашка (Чебурашка)
  • човал (чувал)
  • чусвам, чуствам (чувствам)
  • чъсовник (часовник)

Ш[редактиране | edit source]

  • шезофрения (шизофрения)
  • шерок (широк, проверка: шир, нашир)
  • шикаф, шкав (шкаф)
  • шофиорски (шофьорски)
  • шпертплат (шперплат)
  • Шугун (Шогун)
  • шумът (шумят ако става дума за глагол)

Щ[редактиране | edit source]

Ъ[редактиране | edit source]

  • ъгал (ъгъл)
  • ъкъл (акъл)
  • ъпсурт (абсурд, Ъпсурт е вярно, когато става дума за наименованието на музикална група Ъпсурт)

Ю[редактиране | edit source]

Я[редактиране | edit source]

  • ядеме (ядем, "е" се добавя само когато 1 лице ед. ч. съвпада с 1 лице мн. ч. бягам — бягаме - при глаголи в 3. спрежение)
  • ядренна (ядрена, проверка: ядрен, не ядренен)
  • яморлук (ямурлук)
  • яркос (яркост, членувано: яркостта)
  • ярос (ярост, проверка: яростен)
  • яш (яж, Яш е вярно в случаите, когато става дума за град Яш в Румъния)

Външни препратки[редактиране | edit source]