Уикипедия:Списъци

Списъците в Уикипедия са страници от основното именно пространство или раздели от такива страници, които представят дадена тема не под формата на ециклопедичен текст, а като изброяване на статии за обекти, отговарящи на съответния критерий, които могат да са както вече съществуващи, така и още ненаписани.

Списъците имат помощни функции по отношение на енциклопедичните статии и са широко използвани в много от езиковите версии на Уикипедия с цел по-добро организиране на информацията. Настоящата страница има за задача да регламентира употребата им в българския клон на Уикипедия.

Видове списъци[редактиране на кода]

Списъците могат да бъдат оформени като самостоятелни страници или да се съдържат като раздели в енциклопедични статии. Примери за раздели, които традиционно се оформят в списъчен вид са „Вижте също“ с вътрешни препратки към статии, свързани с темата на статията, раздел „Външни препратки“, раздел „Бележки“, „Литература“, раздели като „Дискография“ и „Състав“ в статиите за музикални групи или раздел „Списък на песните“ в статиите за музикални албуми.

Основно правило при списъците е навлизането в дълбочина на темата да става плавно и последователно

Самостоятелните списъци са статии, които се състоят от въведение, последвано от списък. Секциите в тях включват препратки към статии на определена тематика, например хора, географски обекти или хронология на събития. Заглавията на тези страници винаги трябва да започват със Списък на..., Хронология на... или Речник на.... Вертикалният стил е най-широко разпространен за списъците от този тип, чиито формат се определя от указанието Уикипедия:Списъци (самостоятелни списъци).
Самостоятелните списъци биват:
- Речникът представлява сбор от дефиниции на специализирани термини в определена тематична област. Речниците съдържат определения за важни и често срещани понятия, като обикновено включват идиоми и метафори, които са полезни за съответната област.
- Библиографията представлява сбор от книги, нучни публикации или други важни източници на информация в дадена област. Библиографиите са полезни за разширяването на статии в Резюмиран стил.
- Дискографията представлява сбор от всички издадени записи на определен музикант, група или изпълнител. Дискографиите могат да бъдат съставени от представители на определен музикален жанр, музикална компания и др.
- Етимологията е сбор от информация за произхода и историята на думи от една и съща област.
- Статиите с установен показател представляват група от препратки към страници, които имат еднакво (или подобно) име. Те се различават от пояснителните страници по това, че са напълно развити и документират множество препратки, докато първите имат единствено навигационна функция.
- Динамичните списъци се изменят, когато се промененят темите, които те покриват. Подобни списъци могат никога да не бъдат завършени.

Прикрепените списъци могат да бъдат секция от дадена статия или да бъдат добавени в нейния край. Те представят информация или навигационна помощ за статии от същата област (например Вижте също, Сравнете с/със, Подобни теми, Списък на източници и Външни препратки). Правилата за включване на прикрепен списък в статия са описани в указанието Уикипедия:Списъци (прикрепени списъци).

Цел на списъците[редактиране на кода]

Вижте също: Уикипедия:Организиране на информацията

Дублирането на списъци и категории е благоприятно, защото тези две системи за навигация в уикито синергично се допълват, а не си пречат взаимно. Списъците могат да се използват за наблюдение на промените във включените страници, по същия начин, по който тези страници могат да се наблюдават през категориите благодарение на инструмента Свързани промени. За разлика от категориите, списъците позволяват да се проследи изтриването на страници, включени в него, а в по-общ план съхраняват историята на своето съдържание. Друго предимство на списъците е, че позволяват въвеждането на повече от 200 препратки в рамките на една страница (при категориите при повече от 200 записа в категория е нужно да се отвори нов екран).

Списъците имат три основни функции:

представяне в синтезиран вид енциклопедична информация,
улесняване навигацията в уикито,
проследяване на развитието на енциклопедията в дадена област и провокиране на бъдещо развитие.

Информация[редактиране на кода]

Списъкът би могъл да бъде ценен източник на информация. Това важи особено са структурираните списъци, например:

хронологично организирани списъци,
списъци, групирани по тема, или
списъци с обяснителни бележки.

При категориите има възможност за сортиране само по един признак (всъщност, само по първата буква от ключа за сортиране). При списъците информацията може да се групира и сортира по-гъвкаво по разнообразни потребителски дефинирани критерии.

Навигация[редактиране на кода]

Списъците съдържат вътрешни препратки към определени статии и по този начин служат като естествени таблици на съдържанието и показателите на Уикипедия. Ако потребителите имат обща идея какво точно търсят, но не са запознати със специфичната терминология, те биха могли да прегледат съответния интересуващ ги списък. Дори да нямат специфична цел на търсене, потребителите биха могли да извлекат полезна информация, преглеждайки самостоятелни списъци, или списъците, оформени в раздели от статии, какъвто например е раздел Вижте също. Списъците са включени и в порталите с цел по-добра навигация и координация на работата.

Сравнително кратки списъци по по-строго дефинирани критерии често се включват в статиите под формата на навигационни шаблони.

Развитие[редактиране на кода]

Някои списъци са полезни за проследяването на еволюцията на енциклопедията и провокирането на бъдещо развитие. Списъците със сродни теми дават моментна картина на състоянието, изброявайки вече написаните и още ненаписаните статии по дадена тема.

Трябва обаче да се има предвид, че Уикипедия се развива главно заради своите читатели, а не толкова заради редакторите си. По тази причина всеки списък, който съществува с основна цел поддръжка или координиране на дейностите на редакторите (например списък, състоящ се предимно от червени препратки), трябва да се премести в съответен уикипроект или в потребителското пространство, а не да стои в основното пространство на енциклопедичните статии.

Наименуване на списъците[редактиране на кода]

Името на даден самостоятелен списък съвпада с името на неговата страница. При прикрепените списъци заглавието на списъка обикновено е заглавието на секцията, където се намира (например Латинска империя#Императори на Латинската империя, 1204–1261), но би могло да бъде и в по-кратка форма, например в опростен или хоризонтален стил. Името на списъка не трябва да бъде подвеждащо (и не би трябвало да включва съкращения), но от друга страна прекалено прецизните заглавия могат да не бъдат достатъчно полезни и да направят списъка труден за намиране. Прецизната формулировка на съдържанието на списъка трябва да се намира във въведението, а не в заглавието. Например думи като „завършен“, „известен“ и „виден“ обикновено не се включват в заглавията на списъците, а вместо това въведението разяснява дали списъкът е пълен или се ограничава само до изброяването на известни и видни представители на съответната област.

Съдържание на списъците[редактиране на кода]

Въведение[редактиране на кода]

Съдържанието на статия, която е самостоятелен списък би трябвало да става ясно от нейното заглавие. В случай, че то не пояснява какво включва даден списък, тогава тази функция трябва да се изпълнява от въведението. Читателите не трябва да остават объркани относно критериите за съдържание на даден списък, а редакторите трябва да са наясно какво биха могли да включат в него.

Колкото и кратко и схематично да е едно обяснение, то трябва да следва указанията на Уикипедия:Неутрална гледна точка. В него не бива да се заявява, че най-популярната или компромисна гледна точка по дадена спорна тема е правилната гледна точка. Въведенията не трябва да се противопоставят на препоръките на указанието Уикипедия:Избягвайте собствените източници.

Въведение в самостоятелни списъци[редактиране на кода]

Самостоятелните списъци винаги трябва да включват в себе си въведение, също както останалите статии в Уикипедия. Дори когато смисълът на дадено заглавие изглежда очевиден, в статията трябва да бъде добавено и въведение, което да опише кратко и ясно тематиката на съответния списък. С други думи, то трябва да представи критериите за включване на нови препратки в списъка, за да се гарантира неговото качество. Например:

Ако смисълът на заглавието изглежда очевиден (напр. Списък на австрийските императрици), статията може да започне с елемeнтарно твърдение, като за целта се използват уики-препратки, напр. „Това е списък на австрийските императрици“ (критерият за включване на нови препратки в списъка е те да бъдат имена на австрийски императрици).

Ако смисълът на заглавието не изглежда очевиден, напр. Списък на безпилотните полети до МКС, въведението трябва да изясни значението на заглавието, напр. „Това е списък на полети без екипаж до Международната космическа станция“.

Характеристиките на даден списък, чието значение не е изяснено в заглавието (например тези за структурата на списъка), трябва да бъдат обяснени в неговото въведение.

Списъците не трябва да бъдат използвани за създаване на дублиращи се страници между дадена тема, която има самостоятелна статия в Уикипедия (напр. Американци) и списък, отнасящ се до тази тема (напр. Списък на американци).

За повече информация е създадено указанието Уикипедия:Списъци (самостоятелни списъци). Редакторите могат да прочетат и секцията Уикипедия:Какво не е Уикипедия#Уикипедия не е място за всички знания, за да добият представа кои материали са подходящи за съдържание на списък в една енциклопедия.

Въведение в прикрепени списъци[редактиране на кода]

Прикрепените списъци трябва да имат въведение в случаите, когато заглавието на списъка е двусмислено или когато той има характеристики, чиито смисъл не е очевиден.

Организация[редактиране на кода]

Въпреки, че списъците могат да бъдат структурирани по различен начин, те винаги трябва да бъдат организирани. Най-елементарната форма на организация е подредбата по азбучен ред и според пореден номер. Ако препратките имат точно определени дати е желателно да се използва хронологичен формат (напр. Списък на президенти на САЩ). Когато се използва по-сложна форма на организация (напр. според произход, според употреба, според вид и др.), критериите за категоризация трябва да бъдат ясни и последователни. Също както читателите и редакторите могат лесно да предположат, че след А, Б и В следва Г (вместо 1903г. например), по сложно организираните списъци трябва да бъдат още по-ясно формулирани. Ако Списъкът на австралийци в международни затвори съдържа секции с имена Аржентина или Камбоджа (организация по държава), не би било подходящо в него да бъде добавена секция със заглавие Трафик на наркотици (организация по вида на престъплението). Ако дадена препратка принадлежи на две или повече категории (напр. австралиец в аржентински затвор за трафик на наркотици), следователно категоризацията на списъка може би е погрешна и трябва да бъде преразгледана.

Списъците никога не трябва да съдържат несортирани или разнородни заглавия на секции, тъй като всички препратки, които заслужават да бъдат включени тях могат да бъдат сортирани по определен критерии. Въпреки това е напълно възможно форматирането на списъка да има нужда от преработка, за да бъдат включени в него всички подходящи препратки. Несортираните препратки могат да бъдат включени в беседата на съответната страница докато бъде определена точната им категоризация.

Препратки в списъците[редактиране на кода]

Вижте също: Уикипедия:Какво не е Уикипедия#Уикипедия не е място за всички знания

Списъците, били те самостоятелни или прикрепени, представляват енциклопедично съдържание, също както останалите статии и секции в Уикипедия. По тази причина тяхноте компоненти се регулират от указанията на Уикипедия, напр. Уикипедия:Възможност за проверка, Уикипедия:Без оригинални изследвания, Уикипедия:Неутрална гледна точка и др.

Спорните препратки, чиято тематика е трудно да бъде определена и предизвиква полемика, трябва да бъдат дискутирани в беседата на съответната страница. Целта на дискусиите е да бъде постигнат консенсус по обсъжданата тема и да се гарантира, че за всяка препратка в списъка е предоставена възможност за адекватна проверка, както и че страницата, в която се намира списъка спазва принципа за неутрална гледна точка.

Принципът за неутрална гледна точка изисква представянето на различните гледни точки, без да да се изразява подкрепа за нито една от тях. Уикипедия:Без оригинални изследвания важи както за препратките в списъците, така и за статиите, към които те се отнасят.

Указанието Уикипедия:Възможност за проверка посочва, че ако даден материал е поставен под съмнение или съществува такава вероятност, цитирането на достоверни източници е отговорност на редактора, който добавя този материал. Включването на материал в даден списък зависи от благонадеждните източници, а не от личната интерпретация на редактора. Когато редакциите не са подкрепени с източници, Уикипедия:Възможност за проверка постановява, че:

Ако един материал не е подкрепен с благонадеждни източници, той може да бъде премахнат, но редакторите биха могли да възразят, ако не им се предостави достатъчно време да осигурят такива. Изискването на източник за определено твърдение става чрез добавяне на Шаблон:Източник в края на съответния пасаж или на Шаблон:Без източници в началото на съответната статия. Друго възможно решение е оставянето на съобщение в беседата на страницата или преместването на спорния материал в тази беседа.

Списъците, в които са включени препратки към статии за живи хора, трябва да следват препоръките на указанието Уикипедия:Биографии на живи хора:

Спорна или неподкрепена с източници информация за живи хора, независимо дали тя е отрицателна, положителна или просто съмнителна, трябва да бъде премахната незабавно без дискусия по темата от всички пространства в Уикипедия.

Категория[редактиране на кода]

Можете да добавите подходяща подкатегория на „Категория:Списъци“ в края на съответната страница.

Формат на списъците[редактиране на кода]

Има няколко начина за оформяне на външния вид на списъците в Уикипедия. Не е желателно списъците да съдържа празни редове между отделните записи.

Списъци с точка[редактиране на кода]

Списъци с точка (bullet, булет) се форматират посредством символа * в началото на реда:

== Заглавие на списъка с точка == * Запис 1 * Запис 2 * Запис 3	Заглавие на списъка с точка Запис 1 Запис 2 Запис 3

Заглавията на препратките в списъка трябва да започват с главна буква. Те не трябва да завършват с пунктуационен знак (точка, запетая или комбинация от тях), освен ако препратката не се състои от едно или повече пълни изречения. В този случай точката е допустима.

Този стил е подходящ за дълги списъци, или за списъци, чиито компоненти се състоят едновременно от препратки и пояснителен текст. Той намира приложение и когато статията вече има няколко заглавия и/или подзаглавия.

Заглавието на раздела осигурява директна възможност за неговото редактиране. Освен това то позволява на автоматично генерирането съдържание да открие списъка.

Много уикипедианци са на мнение, че този стил е най-лесен за четене.

Номерирани списъци[редактиране на кода]

Създават се подобно на списъците с точка, като в началото на всяка нова препратка се добавя символа # в началото на реда. За да се осигури коректна, последователна номерация, записите в списъка не трябва да бъдат разделени от празни редове. Форматът на този вид списъци е следният:

== Заглавие на номерирания списък == # Запис 1 # Запис 2 # Запис 3	Заглавие на номерирания списък Запис 1 Запис 2 Запис 3

Хоризонтални (опростени) списъци[редактиране на кода]

Форматът на този вид списъци е следният:

''Заглавие на списъка:'' пример 1, пример 2, пример 3	Заглавие на списъка: пример 1, пример 2, пример 3

Този стил заема по-малко пространство на страницата и е предпочитан в случаите, когато препратките са малко на брой. Той може да бъде прочетен лесно и за него не се изисква директна опция за редактиране. Заглавията на отделните компоненти трябва да започват с малка буква, освен ако не представляват лични имена.

Определителни списъци[редактиране на кода]

Форматът при тях е следният:

; Термин 1 : Определение 1 ; Термин 2 : Определение 2 ; Термин 3 : Определение 3	Термин 1 Определение 1 Термин 2 Определение 2 Термин 3 Определение 3

За предпочитане е употребата на тези истински определителни списъци пред импровизации като:

* '''Термин 1''': Определение 1 * '''Термин 2''': Определение 2 * '''Термин 3''': Определение 3	Термин 1: Определение 1 Термин 2: Определение 2 Термин 3: Определение 3

В голяма част от случаите таблиците са по-подходящи за употреба от определителните списъци.

Таблици[редактиране на кода]

Употребата на таблици за представяне на списъци не се препоръчва, тъй като таблиците използват ненужно сложен програмен код и правят редактирането по-трудно. Въпреки това, таблиците са полезни в определени случаи, например когато се налага употребата на три или повече колони, както и на функционалността сортиране.

Вижте също[редактиране на кода]

Страници на български език

Страници на английски език

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wikipedia:Lists в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.