Уикипедия:ЧЗВ за сътрудници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
  Първи стъпки   Правна рамка   Енциклопедично
съдържание
  Уикиетикет   Редактиране
на страници
  Портал на
общността
  Навигация  

Често задавани въпроси:  Общи • За читатели • За сътрудници • Редактиране • Администрация • Технически • Проблеми • Други

Съкращение: У:ЧЗВС

Съдържание

В началото[редактиране | edit source]

Как мога да сътруднича?[редактиране | edit source]

Като редактирате страниците, създадете нова страница, разкажете за Уикипедия, направите дарение и много други начини...

Защо бих поискал да сътруднича?[редактиране | edit source]

  1. Забавно е.
  2. Лесно е.
  3. Има образователна цел.
  4. В полза на обществото е.
  5. Вие сте част от вълнуващ проект, който използва идеята за отворено съдържание.
  6. Може да поправяте хората на момента, без да искате тяхното позволение.
  7. Интересно е да споделяте знанията си с другите хора, знаейки че останалите веднага могат да вземат отношение по това, което сте написали.
  8. Можете да добавите вашата или другата гледна точка на спорна или каквато и да е било тема, като по този начин направите статията по представителна.
  9. Можете да създадете статия за теми, които Вас ви интересуват или които мислите, че не са достатъчно представени на други места.

С удоволствие ще участвам, но се страхувам да не оплескам нещата. Какво да правя?[редактиране | edit source]

Не се притеснявайте. Като направите една-две редакции, ще видите, че това не е толкова сложно. Дори да изтриете цялото съдържание на една статия, тя не е загубена и може да се възстанови отново, тъй като всички стари версии се съхраняват.

Интересувам се от определена тема, но не мога да напиша статия по нея. Какво да правя?[редактиране | edit source]

Сложете желанието си на страницата Идеи за статии.
Разгледайте Уикипедиите на други езици, особено английската. Оттам може да преведете някоя статия изцяло или частично.

С удоволствие бих искал да напиша нещо, но нищо не ми хрумва. Какво да правя?[редактиране | edit source]

На страницата Желани страници може да намерите стотици теми, за които съществуват препратки, но все още не са написани статии.

Трябва ли да се регистрирам, за да редактирам страници?[редактиране | edit source]

Не. Всеки може да редактира без каквато и да е регистрация.

Каква е ползата от регистрацията?[редактиране | edit source]

Тогава може да изберете свои собствени настройки. Освен това, когато редактирате, ще се показва Вашето потребителско име вместо IP-адресът Ви.

Трябва ли да използвам истинското си име?[редактиране | edit source]

Това не е задължително. Някои го правят, някои - не.

Как да сменя потребителското си име?[редактиране | edit source]

Единственият начин да направите това е да създадете нова потребителска сметка.


Терминология[редактиране | edit source]

Вижте също речника

Каква е разликата между страница и статия?[редактиране | edit source]

Терминът "страница" обхваща всички материали в Уикипедия, включително енциклопедичните статии, страниците с разговори, документацията и специалните страници, като например Последни промени. "Статия" пък е по-тесен термин, отнасящ се до страница, съдържаща енциклопедични данни. По такъв начин всички статии са страници, но не всички страници са статии. За повече обяснения вижте Уикипедия:статия.

Какво е сирак?[редактиране | edit source]

Сирак се нарича статия или картинка, към която не сочат никакви страници. Тя може да се намери чрез търсене в Уикипедия, но за предпочитане е да направите препратка към нея от някоя друга страница. Разгледайте списъците на статиите и картинките сираци.

Какво е мъниче?[редактиране | edit source]

Мъничето представлява много кратка статия, обикновено от едно-две изречения. Някои хора не ги харесват, но все пак те не могат да бъдат избегнати. Доста статии започват съществуването си като мъничета. Разгледайте автоматично създаден списък на кратките статии в Уикипедия.

Какво е пояснителна страница?[редактиране | edit source]

Вижте Уикипедия:пояснителна страница.

Какво е малка промяна? Кога да я използвам?[редактиране | edit source]

Когато се редактира страница, влезлият потребител може да избира дали да определи редакцията си като "малка промяна". Въпрос на личен избор е кога ще маркирате редакцията си като "малка промяна". По принцип, когато при редакцията на страницата само сте поправили правописните грешки, променили сте форматирането или леко сте пренаредили текста, редакцията трябва да се отбележи като "малка промяна". Обратно, голямата промяна представлява всяка корекция на съдържанието, при която има допълване или изтриване на информация.
Тази особеност на Уикипедия е важна, защото потребителите могат да настроят изгледа на Последни промени по такъв начин, че малките промени да се скрият. Това се налага да се прави, защото по този начин много по-лесно се следят редакциите.
Причината, поради която на нерегистриран потребител не е разрешено да маркира редакцията си като малка промяна, е че по този начин недоброжелателни лица могат да вандалстват и да определят промяната като малка, и така да заблуждават потребителите, които са избрали да не им се показват малките промени. Това ограничение е още една причина да влезете.

Основни[редактиране | edit source]

Къде мога да намеря допълнителна информация?[редактиране | edit source]

Разгледайте помощната страница, а също и нашето ръководство.

Има ли някакви правила, които трябва да спазвам?[редактиране | edit source]

Вижте Уикипедия:Препоръки и правила.

Какво е "Последни промени" и какво означават съкращенията, използвани там?[редактиране | edit source]

Там са записани последните редакции, направени в Уикипедия. По подразбиране са показани само 50, но може да изберете и повече. Вижте Уикипедия:Последни промени за повече информация.

Какво да правя, ако открия две статии на една и съща тема?[редактиране | edit source]

Ами, можете да ги слеете в една статия, ако се чувствате смели. Изберете най-подходящото име (което не е задължително да е някое от вече съществуващите!). Ако не сте сигурни кое име да използвате, или пък дали наистина трябва да се слеят двете статии, просто кажете на дискусионната страница на една от двете статии (и сложете кратка бележка с препратка към дискусионната страница на другата), и вижте какво мислят по въпроса другите уикипедианци. Вие можете също така да съобщите за проблема на страницата със списъка на Уикипедия:Двойни статии.

Каква е идеалната дължина за една статия? Кога трябва да я разделя на по-малки части?[редактиране | edit source]

Няма идеална дължина за дадена статия, всяка статия е индивидуална според тематиката и други фактори. Софтуеърът на Уикипедия препоръчва статията да се разбие на по-малки ако надхвърля 32 килобайта. Повечето теми са необятни затова не се притеснявайте, а пишете колкото искате. Ако се наложи статията да се разделя на по-малки някой ще помогне. Вижте Уикипедия:Размер на страницата

Може ли да обсъждам дадени теми тук?[редактиране | edit source]

Това е енциклопедия, в която се стремим да представяме нещата от неутрална гледна точка. Ако просто искате да убедите някой друг в правилността на Вашето мнение, тук не е мястото за това. Разбира се, ако желаете да обсъдите съдържанието на дадена статия, винаги може да го направите на нейната дискусионна страница.

Забелязах проява на вандализъм. Как да възстановя страницата?[редактиране | edit source]

Вижте Как се възвръща предишното състояние на страница

Повредих една страница по невнимание. Как да я възстановя?[редактиране | edit source]

Вижте Как се възвръща предишното състояние на страница

Как да проверя една страница за грешки?[редактиране | edit source]

Постъпила е вече молба за създаване на помощно средство, което да проверява за грешки, но все още това не е осъществено. Когато редактирате по-голяма статия, може да ви е по-удобно да копирате текста в любимия си текстов редактор, да го редактирате и да го проверите за правописни грешки там, и после пак да копирате текста в браузъра. Можете да използвате и онлайн инструмент за тази цел, като например Spellonline.
Съществува Списък на основните правописни грешки, който може да ползвате, за да проверите дали някоя грешно изписана дума не присъства на някоя страница в Уикипедия.
Ако сте потребител на Mozillа Firefox, можете да използвате български речник, благодарение на който правописната проверка ще се извършва директно в текстовото поле, като думите които не съществуват в речника ще са подчертани с червена пунктирана линия. Съществуват и други решения като Aspell (което има и версия за Opera).

Защо някои препратки са червени? Какво означават препратките с въпросителен знак (?) накрая?[редактиране | edit source]

Това са препратки към несъществуващи статии. В зависимост от настройките Ви, те са или червени, или с въпросителен знак накрая.
Щракването върху такава препратка ще Ви отведе на страница за редактиране, където може да започнете тази статия.

А какво означават синьозелените препратки?[редактиране | edit source]

Това са външни препратки - такива, които водят извън Уикипедия.

Какво се случва, когато двама потребителя редактират една и съща страница едновременно?[редактиране | edit source]

Това се нарича "редакционен сблъсък". Ще видите на екрана си двете различни версии в два различни прозореца, заедно с резюме, в което разликите са осветени (по принцип се показват редакциите и на двата потребителя, освен в случаите, когато и двамата са направили абсолютно същите промени), и инструкции за това как трябва да продължите. Практически е невъзможно да загубите информацията. Софтуерните разработчици на Уикипедия изказаха предположение, че може да се създаде по-напредничава система в бъдеще, която автоматично да съединява редакциите.

Какво да правя, ако компютърът или браузърът ми забие? Или пък сървърът не отговаря?[редактиране | edit source]

Ще загубите редактирания от вас текст. В известна степен, можете да се защитите от тази неприятност, ако редактирате първо в текстов редактор, особено ако правите големи промени (но забележете, че ако системата на компютъра ви се срине, нищо не може да ви помогне, освен ако не записвате често информацията си на твърдия диск). Ако компютъра не успее да запази информацията и ви изведе съобщение за т. нар. time-out (изтичане на времето), също губите своята редакция. Можете да се предпазите от това като просто копирате текста. Ако не сте направили това, поне можете да възвърнете последната версия, като щракнете бутона Back на браузъра си, и опресните страницата.

Как мога да разбера дали дадена статия е променена, без да я посещавам?[редактиране | edit source]

Ако сте влезли в системата на Уикипедия със своето потребителско име, на всяка страница ще видите препратка, на която пише "Наблюдаване на страницата". Ако щракнете върху нея, страницата ще бъде прибавена към вашия Списък за наблюдение. Ако отидете на тази страница, ще можете да видите последните промени, свързани с желаните статии.

Какви файлови формати да използвам?[редактиране | edit source]

За картинки, използвайте JPEG за снимки, и PNG за рисунки, логота и други от този род. GIF може да се използва вместо PNG, но не се препоръчва по причини, свързани с патента . За видеото - добър въпрос, но още не сме стигнали до там. Вижте Уикипедия:Политика за използване на картинки за повече информация.
Ogg Vorbis се предпочита за звукови файлове; Форматът MP3 е допустим, но непрепоръчителен заради същата причина, както и GIF. Вижте Уикипедия:звукова помощ.

Един от сътрудниците се държи неразумно. Помощ![редактиране | edit source]

Вижте Уикипедия:Никакви лични нападки.

Препратки: външни и междуезикови[редактиране | edit source]

Хубаво ли е да се превеждат статии от другите Уикипедии?[редактиране | edit source]

Да, това е добра идея за кръстосано опрашване.

Какво ще кажете за автоматичния превод?[редактиране | edit source]

Машинният превод е полезен за получаване на обща идея от текст на непознат език, но произвежда лоши преводи и не трябва да се използва самостоятелно. Ако искате да използвате машинен превод като "пособие" при превода и после да редактирате резултата, използвайте го, щом смятате, че ще е от полза.

Как да разбера дали дадена статия съществува в Уикипедия на друг език?[редактиране | edit source]

Тук се опитваме да създадем връзки между еднаквите статии на различни езици. Ако не виждате езикови препратки горе на страницата, потърсете съответната статия в някоя от чуждестранните Уикипедии. Ако я намерите, направете двустранна препратка, а ако не я намерите - може да я преведете. Имайте предвид, че между статиите в Уикипедиите съотношението не винаги е едно към едно.

Добре ли е да се правят препратки към други сайтове?[редактиране | edit source]

Външните препратки са нещо чудесно. Те несъмнено увеличават използваемостта на Уикипедията. Не забравяйте, обаче, че Уикипедия не е справочник за препратки, като например този на Google. Затова те не трябва да заместват статията, а само да подкрепят съдържанието й. Според сегашната договореност, те се поставят след статията като отделен раздел. Но понякога се поставят и в статията като бележка под линия. Относно различните начини за създаване на външни препратки вижте Уикипедия:Как се редактират страници.

Авторски права[редактиране | edit source]

За основните положения моля вижте Авторско право и Разрешения за ползване на материали.

Имам или мога да се сдобия с разрешение да използвам дадена картинка или статия в Уикипедия. Добре ли е да го направя?[редактиране | edit source]

Текстът и картинките в Уикипедия са защитени с Лиценз за свободна документация на ГНУ. Ако материалът, който искате да приложите в Уикипедия, не е защитен с подобен или същия лиценз, или пък не е обществено достояние, вие нямате право да го използвате в Уикипедия. Така че, трябва първо да попитате притежателя на авторските права за лицензиране на материала с GFDL.
Забележете, че от 19 май 2005 г., в Уикипедия не се приемат файлове с разрешение „само за Уикипедия“ или „само за некомерсиални цели“. Разрешението трябва да е за ползване при условията на някой от стандартните лицензи. За текстове е приемлив единствено Лицензът за свободна документация на ГНУ.

Притежавам незащитена с авторски права картинка (или текст), която/което е възпроизведена в книга с авторски права. Мога ли да я/го сканирам/напечатам в Уикипедия?[редактиране | edit source]

Ако не е променена картинката, никой няма права върху нея. Ако е била обществено достояние преди да са я използвали, тя е все още такава.

Нарушава ли се GFDL при използването на картинка във формат GIF заради неговия патент?[редактиране | edit source]

Забележка: патентът LZW изтече на 20 юни 2003 в САЩ и на 7 юли 2004 в другите държави. Част от съдържанието долу може вече да не е актуално.

Алгоритъмът за компресия LZW, използван при формата GIF, е патентован. Въпреки това, юридически е позволено да създавате картинки във формат GIF и после да ги защитите с GFDL, както е и съвършено законно да създадете CD-ROM със защитен от GFDL материал, въпреки че форматът за CD-ROM също е патентован.

Хората, които пишат или използват програми за създаването на GIF, са обвързани с патента. Поради тази причина, свободният софтуер е по принцип против този формат. В този смисъл, ние подкрепяме уикипедианците, които използват технически по-висшестоящия и непатентования формат PNG вместо GIF.

Могат ли да се използват картинки или преводи на статии, чиито лиценз не е известен? Считат ли се за обществено достояние, особено ако става въпрос за интернет страница?[редактиране | edit source]

Кратък отговор : не. Първо може да се попита под какъв лиценз са текстовете - ако наистина са обществено достояние (юридически термин), ще ни го кажат, тогава може. При преводни статии има различни авторски права, от една страна на автора и неговия издател, от друга на преводача и неговия издател (ако има). Авторът и/или издателят на оригинала трябва да каже, че е съгласен текстът му (1) да се преведе и (2) да се публикува с лиценз GFDL. Достатъчно е да се получи разрешение за ползване на материалите от авторите и ние да направим превод (ако вече има превод и го ползваме, трябва разрешение и от преводача). Ако няма как, например няма посочени автори/преводачи, има вероятност самият източник да нарушава нечии права и/или да не е достоверен и сигурно може да се намери по-добър (например en:, de:, fr:). Ако авторите откажат да дадат разрешение, можем напълно законно да ползваме материалите им, като извлечем само фактите (без цели изречения, или с няколко цитата, означени като такива), като си напишем наши си изречения и наш текст. После задължително се посочва източника в раздел "Източници" или "Библиография" в статията ни. Можем също така, ако текстовете са много ценни, да сложим препратки към тях в нашите статии. Почти винаги, обаче, ако се поиска разрешение по добър начин, авторите го дават, но трябва да им се обясни подробно. Повече информация, вкл. получени разрешения с успешната кореспонденция сме сложили на Уикипедия:Разрешения за ползване на материали. Вижте също Обществено достояние и Авторско право.


Възможно ли е въвеждането на статия от българска енциклопедия в Уикипедия?[редактиране | edit source]

Възможно ли е въвеждането на статия от българска енциклопедия в wikipedia? --Потребител:bulgaria_mitko 22:54, 22 март 2007 (UTC)

Ами само ако са й изтекли авторските права, и понеже такава българска енциклопедия още няма - отговорът е не. Но виж един добър преразказ на фактите е възможен.--Мико Ставрев 20:56, 22 март 2007 (UTC)
Не, защото това би нарушило авторските права. Ако пък се прави преразказ, той трябва да е напълно различен от оригинала: твой собствен текст, като трябва да се посочи източника. При източник на друг език е същото: превод не се разрешава, но преразказ --да. Изключение е Уикипедия, чийто лиценз изрично разрешава копиране, промяна и превод, както и много стари текстове с изтекло авторско право (70 години след смъртта на автора или последния жив съавтор). Самите факти не подлежат на авторско право, затова преразказ е възможен. Виж също У:АП и У:РПМ. --Петко 22:20, 22 март 2007 (UTC)

Фактите предмет ли са на авторско право?[редактиране | edit source]

Енциклопедията сама по себе си не представя ли само факти? Може ли енциклопедията да има авторско право? Може ли нещо, което е факт и е публично достояние да е авторско? Може ли фактите да са авторски? Какво точно имате предвид под преразказ? Можете ли да ми дадете пример? Благодаря! --Потребител:bulgaria_mitko 01:13, 23 март 2007 (UTC)
Фактът е дадено събитие или състояние, примерно: Италия е средиземноморска страна. Дабълю Буш стана пак президент на САЩ. България е член на ЕС. От 1 януари 2007. Изреченията, с които тези факти са разказани, подлежат на авторско право и ние нямаме право да ползваме точно същите изречения, но можем да кажем същата информация с други думи: затова с Мико казахме "преразказ", но то е по-свободно разказване, отколкото това, дето сме правили в 4.-6. клас -- можеш да подредиш статията както смяташ, че ще е най-добре, да добавиш връзки към други статии в енциклопедията или към външни сайтове, да прочетеш от няколко източника и да направиш по-подробна статия и т.н. И наистина, енциклопедиите, както и вестниците, и телевизионните емисии, подлежат на авторско право, ако се съмняваш можеш да прочетеш Закона за авторско право и сродните му права. Не фактите са защитени, ами изреченията. --Петко 23:42, 22 март 2007 (UTC)
Самата Уикипедия е защитена с авторско право, тоест, новата статия, която правиш и авторското право ти принадлежи, на теб, както и на останалите, които редактират статията. Но за разлика от други публикации, Уикипедия наистина съществува с цел събиране, подреждане и предаване на натрупаните знания, така че ние изрично даваме разрешение материалите ни да се копират и подобряват при определени условия (Лиценз за свободна документация на ГНУ). --Петко 23:51, 22 март 2007 (UTC)

Цитиране на източници[редактиране | edit source]

Благодаря за отговора! Имам още един въпрос, обаче. Когато имам една енциклопедия на български и искам да я въведа в уикипедия, може ли да променям само някой изречение от текста примерно всяко 3-то изречение, при такова положение непроменените текстове оставят ли си авторско право или вече като съм променил няколко изречение текста ми се смята за авторски? --митко 20:12, 23 март 2007 (UTC)
Не, въобще не може толкова много изречения да се вземат. Ако се взима, може само едно-две, като бъдат отбелязани като „цитат“ и се посочи източникът. Това обаче се прави за по-интересни авторски текстове, примерно заключения на научни публикации или пряка реч, но само в малък обем, както пише в Закона (от енциклопедия не става). Най-добре, вместо да гледаш всяко изречение, да си извадиш на едно листче само фактите (събития и състояния) които си прочел, разбрал и научил от статията, примерно Кой-Какво-Къде-Кога-Как-Защо. Такива факти ще откриеш няколко в една статия, за някои неща можеш да прочетеш и в други книги/статии, после със събраните факти тях ще можеш да си направиш твои собствени изречения. Накрая пишеш "Библиография" или "Използвана литература" и посочваш от кои книги си чел: виж как е показано на Уикипедия:Статия. Виж също Уикипедия:Посочвайте източниците си. --Петко 22:56, 23 март 2007 (UTC)

Вижте също[редактиране | edit source]


Често задавани въпроси:  Общи • За читатели • За сътрудници • Редактиране • Администрация • Технически • Проблеми • Други

Съкращение: У:ЧЗВС