Уикипедия беседа:Микростипендии

Съдържанието на страницата не се поддържа на други езици.
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Предварителни обсъждания по уточняване на регламента[редактиране на кода]

Копирано от Уикипедия:Разговори
Като един от резултатите от уикисеминара на 4.01.2015, подготвих и поставям на (небезкрайно, по възможност едно- или двуседмично :) ) обсъждане и приемане на регламент за предоставяне на микростипендии за подпомагане създаването от доброволците на Уикимедия на ново свободно познание. За подготвянето на черновата, поставена на обсъждане, съм гледала от опита на „Уикимедия Великобритания“, но всъщност не е взет едно към едно, духът на този регламент е много по-неформален - най-вече с оглед на това, че става въпрос за микростипендии.
Предложението ми е, поне на първо време, докато не възникне ясна необходимост, да не се създава „Комитет по грантовете“, както е решено на други места по света, а решенията да се взимат от общността по същия начин, по който се взимат за изтриване на статии или даване на администраторски права, с гласуване с мнозинство „б“ (2/3) и дори за срок от една седмица.
Микростипендиите ще са една от дейностите на потребителска група „Български уикимедианци“ и в бъдеще ще се кандидатства пред Фондация Уикимедия за специален бюджет за микростипендии. Но и в момента има предоставен фонд от 400 лева, който може да започне да се оползотворява веднага след одобряването на регламента, а не изключвам възможността този фонд в бъдеще да се попълва и от други източници (най-вече лични дарения). Спири ··· - - - ··· 22:49, 10 януари 2015 (UTC)[отговор]
Ние с Лорд Бъмбъри обменихме някои мисли и аз тук предоставям списък на енциклопедии, които могат да се предоставят на доброволци, които да правят статии по тях с идеята, че след като направят определен брой статии ще ги получат. Някои от тях са трудно откриваеми, но все пак ги предлагам. Списъкът е само примерен, някои неща могат да отпаднат, а може и да се добавят още. Ето и списък на някои от най-полезните и интересните:
  • Колектив, Енциклопедия на архитектурата, Изд. Труд,
  • Енциклопедичен речник Кюстендил, Изд. на БАН, 1988
  • Димитър Райчев, Пловдивски алманах, Изд. Мултипринт, 2011
  • Ред. Реймънд Корсини, Енциклопедия Психология и поведенческа наука, Изд. Наука и изкуство, 2008
  • Георги Райчевски, Пловдивска енциклопедия, Изд. Жанет-45, 2009 (предполагам по-евтин вариант на алманаха, но и по-беден от към статии)
  • Н.И. Ионина, 100 велики награди, Изд. Компас Варна, 2000
  • Най-забележителните сгради и паметници в света, Изд. Рива, 2008
  • Енциклопедия на Българския театър, Изд. Труд, 2008
  • Ясен Бориславов, Виното. Българска енциклопедия, Изд. Труд, 2009
  • Георги Маринов, Револвери, том 1, 2, 3
  • Джорджина О' Хара, Енциклопедия на модата, Изд. Библиотека 48, 2005
  • Кой кой е в световната литература, Изток-Запад & Златорогъ, 2004
  • Марин Бончев, Христо Нонов, Български оперни певци в Ла Скала 1900-2000, 2001
  • Николай Александров, Поредица Авиация: Енциклопедия Хеликоптерите Кн.1, Изд. Литера Прима, 1999
  • Съвременна българска енциклопедия 2CD, Изд. Габеров, 2004
  • Българска книга: Енциклопедия, Пенсофт, София, 2004,
  • Милен Куманов; Колинка Исова, Историческа енциклопедия България, Изд. Труд, 2003
  • Марк Мейсън, Биографична енциклопедия, Екслибрис, 2003
  • Малка медицинска енциклопедия, Изд. Изток-Запад, 2013
  • Енциклопедия: Шуменска област, Изд. Захарий Стоянов, 2011
  • Милко Палангурски, Учредителите. Участниците в учредителното народно събрание в Търново, 10.II. - 16.IV.1879 г., Изд. Сиби, 2014
  • Любомир Михайлов, Българска журналистическа енциклопедия, Изд. Асеневци, 2011
  • Венелин Динчев, Световна енциклопедия на кучетата, Изд. Труд, 2001
  • Голяма енциклопедия - България, всички томове
  • Енциклопедия на дарителството, 1,2,3 том
  • Философски речник, Изд. Труд, 2009

--Ilikeliljon (беседа) 11:33, 11 януари 2015 (UTC)[отговор]

Според мен е по-добре книгите и другите подобни (хартиени) материали да са на разположение на доброволците, но да остават собственост на потребителската група (респективно Уикимедия България). Доброволците да са задължени да ги върнат, ако прекратяват активната си дейност по Уикипедия. Оказва се, че някои редки издания просто изчезват от пазара, а ги няма и в обществените библиотеки. Най-важното е след завършване на дейността да могат да се проверяват твърденията или да може да се получи точен цитат. Може да се дефинира количествено понятието "активна дейност". --Стан (беседа) 19:23, 11 януари 2015 (UTC)[отговор]
Така се обезсмисля цялата идея за доброволчеството и за човека, който допринася. Той ако е решил да допринася няма да има нужда ние да му даваме нещо, за да го прави. Проверяването на твърденията трябва да става на момента от нас. Всеки доброволец примерно да си има ментор или двама, които да му проверят приносите и да се уверят, че всичко е ок. --Ilikeliljon (беседа) 21:30, 11 януари 2015 (UTC)[отговор]
Не съм съвсем сигурна, че разбрах какво имаш предвид, така че поправи ме, ако греша. Но ако гласувам „за“ това някой да получи книга, която иначе не би могъл да си позволи, аз ще гласувам преди всичко, защото имам вяра в човека на база досегашните му приноси и старание. И ако проектът му спечели, то ще е защото освен мен, най-малко 2/3 от всички гласували ще са му гласували доверие. Затова и няма да смятам, че ще има нужда да вървя след човека и да му проверявам редакциите – така правим с новодошли и анонимни, а не с хора, които вече имат някаква репутация и са си я защитили. Мисля, че доброволчеството няма да се обезсмисли от това, че някой ще получи подарък книга или подарък посещение в музей с платена такса за снимане, не знам... :) Спири ··· - - - ··· 22:07, 11 януари 2015 (UTC)[отговор]
Спири не съм се изразил добре по-горе. Коментарът ми беше точно към Стан и неговото твърдение да остане книгата за чаптъра, което на мен не ми се струва добра идея, напротив трябва да остане за доброволеца. Отделно идеята за ментора беше, за да успокоя Стан, който каза "Най-важното е след завършване на дейността да могат да се проверяват твърденията или да може да се получи точен цитат." Аз съм с две ръце и два крака за привличане на редактори по този начин и все пак ако някои от нас (при условие че не е утвърден редактор като нас) се навие може да помага и доброволеца от доброволец да стане сам активен редактор. Нали това е идеята в крайна сметка?!? Колкото до активната дейност трябва да я решим по два пункта - брой статии и продължителност във времето на приносите--Ilikeliljon (беседа) 02:54, 12 януари 2015 (UTC)[отговор]
Стан, много ти благодаря за коментара! :) Това със собствеността над литературен източник е важен за проговаряне пункт и на различните места е решен различно. Във Великобритания (където грантовете са до 100 лири) би останал за чаптъра, в Украйна - след изпълнение на заявените дейности - остава за човека. В нашия случай отчитам това, че ние (поне към момента) нямаме офис, в който да съхраняваме подобни ресурси, а и предполагам, че в общия случай редките и ценни издания ще струват няколко пъти по 50 лева, а не *до* 50. Идеята да се връщат при прекратяване на активната дейност не ми се струва реалистична; особено ако редакторът, спечелил микростипендията, не се намира физически в България. Освен това, мисля си, ако за един човек придобиването на книга може да е стимул за писане, то това не може да е лош човек и не може да е лош стимул, нали? :) А и ако остане у човека, ще се знае и в бъдеще кого точно да се пита за справки от тази книга. Може по-скоро да се направи страничка за ресурси - кой какво има у дома си и за какво може да бъде консултиран; и закупените с микростипендии книги задължително да бъдат включвани в страничката.
Съгласна съм, че най-важно е проверимостта на твърденията, коректното ползване и цитиране на източниците, но смятам, че освен ангажимент на спечелилия проекта е ангажимент и на хората, гласували за този проект (респективно, за този редактор). Затова и аз лично нямам притеснения по въпроса и вярвам в „мъдростта на тълпата“. :) Нямам притеснения и по въпроса за колко активна трябва да е активната дейност - това е относително за всяка отделна тематика, за всеки източник и за всяко предложено съотношение „цена/обещан труд“. Ако ми се стори, че някой обещава да напише твърде малко статии, купувайки си очевидно дебела, полезна и скъпа „тухла“, то вероятно ще помоля за поемане на по-сериозен ангажимент или ще гласувам против. Предполагам, че след 1-2 подобни проекта вече ще имаме по-верен усет за тези неща. :) Може би най-вече добронамерено разчитам на това, че никой уикипедианец не би рискувал репутацията си за 50 лева. :) Спири ··· - - - ··· 22:00, 11 януари 2015 (UTC)[отговор]
Има известна логика. Така или иначе основополагащ принцип на Уикипедия е да разчитаме на добронамереността. --Стан (беседа) 23:31, 11 януари 2015 (UTC)[отговор]

Аз бих предложил в условията за кандидатстване да се посочат и няколко статии, които вече са написани от потребителя или групата от потребители по темата. Това ще даде възможност да се докаже, че намеренията са сериозни.--ikonact (беседа) 16:43, 12 януари 2015 (UTC)[отговор]

Това може лесно да се провери от приносите. Така или иначе тези, които ще гласуват е „добре“ да прегледат приносите на кандидата. --Стан (беседа) 17:28, 13 януари 2015 (UTC)[отговор]
Ilikeliljon, според мен имате различни разбирания за термина "доброволци" със Спири. От това което чета, виждам, че ти имаш предвид по-скоро нови редактори, а Спири говори по-скоро за утвърдени такива. Според мен идеята на микростипендиите не е привличане на нови редактори, а увеличаване на броя на статиите и/или тяхното подобряване, като това се прави чрез покриване на определени разходи, било то транспортни или такива за закупуване на печатни материали, които редактора по-скоро не би направил, ако ги нямаше тези стипендии.--Стан (беседа) 17:28, 13 януари 2015 (UTC)[отговор]
StanProg да досетих се, че Спири може би има това. В този смисъл, аз като утвърден редактор имам идея кой от източниците бих използвал аз лично, за да създам статии или да подобря други.--Ilikeliljon (беседа) 19:15, 13 януари 2015 (UTC)[отговор]
Под „доброволци“ наистина съм искала да се изразя максимално общо и неутрално, без предварително да изключвам една или друга група потребители. Поне в момента (преди да сме тествали на практика този подход), можем само да гадаем кой би кандидатствал, какво би предложил, как предложението му би се приело и изобщо как би сработил целият механизъм и за кого. Акцентът наистина трябва да пада върху това какво ново или по-добро съдържание ще се появи в резултат от микростипендията. Ако това някъде в текста на предложението не е станало ясно, моля, редактирайте. Спири ··· - - - ··· 19:23, 16 януари 2015 (UTC)[отговор]
Отговор на ikonact: При потребители, които имат много и разнопосочни интереси и теми на допринасяне, посочването на създадени/разширени в миналото статии по тематиката ще бъде добър ориентир. Списъкът с приносите на такива хора може да е твърде дълъг и труден за преглеждане, за да се състави мнение за ангажимента им с конкретната тематика на източника. Но за хора, които си копаят само в една дупчица, естествено, това изискване няма да е необходимо. :) Бих предложила да остане въпрос на лична преценка на кандидата дали изрично да посочва, и на лична преценка на гласуващите за проекта му редактори дали да го питат за това уточнение. Спири ··· - - - ··· 19:23, 16 януари 2015 (UTC)[отговор]
За мен е добре да има списък на статии, защото показва сериозните намерения на потребителя - нещо като личен проект. След като съм решил да пиша по дадена тема, първото условие е да имам знания в тази област(много е вероятно да имам и необходимата литература). Това означава, че мога да започна да пиша основни неща по въпроса и след това вече да поискам и книга, с която да задълбоча темата. Или просто казано един такъв списък ще позволи да се определи дали искам да напиша нещо по някоя тема и за това ми трябва книга, или ми трябва книга, за това ще пиша по темата :-).
Да не говорим, че лично за мен микростепендиите изкривяват до известна степен принципите на Уикипедия. Първо защото се губи идеята за безплатни доброволни приноси и второ, защото може да започнат да пишат хора, които не са толкова добре запознати със сюжета, но искат да си купят книга. Но това е друг въпрос --ikonact (беседа) 09:35, 23 януари 2015 (UTC)[отговор]
И според мен това е експеримент с потенциални негативи - смисълът му трябва да се преоцени след натрупването на известна практика, примерно след година. --Спас Колев (беседа) 11:44, 26 януари 2015 (UTC)[отговор]

Уточнение за сумата: 400/340[редактиране на кода]

Едно уточнение, което сега виждам, че се налага: началната сума беше 400 лева, както съм писала на 10 януари, но когато съм писала в оня късен час явно не съм отчела, че и домейнът https://wikimedia.bg беше платен почти изцяло с пари от тези (60,00 от 70,40 лв., фактура от 8 януари, преди да започне писането на регламента за микростипендиите). С това обяснявам защо тук сумата се явява 340,00 лева. Извинявам се за недоразумението. ː) Спири ··· - - - ··· 22:06, 31 януари 2015 (UTC)[отговор]

Не, сумата е 400 лева, защото фондът беше увеличен. С парите за домейна значи е била 460. :) — Luchesar • Б/П 00:26, 1 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Асен Василиев, Български възрожденски майстори[редактиране на кода]

Относно списъка с книги, само да отбележа, че ако решите да предоставите книгата на Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965, аз мога лично да гарантирам, че ще я преразкажа от кора до кора. При това ще запълни много любопитни бели петна за серия зографи.:-)--Алиса Селезньова (беседа) 20:55, 21 януари 2015 (UTC)[отговор]

Значи, въпросът по-скоро е, знаеш ли дали я продават някъде и колко струва? :) Спири ··· - - - ··· 21:04, 21 януари 2015 (UTC)[отговор]
Само онлайн съм виждала да я продават - в auction.bg я намерих за 45 лв., което от намереното е най-изгодно (с малък дефект, но и половин от обикновената цена).--Алиса Селезньова (беседа) 21:09, 21 януари 2015 (UTC)[отговор]
Както е тръгнало, ще има някой ден заглавия по вестниците Вчера беше извършен обир в Народната библиотека. Откраднати са над 10000 единици библиотечен материал. Предполагаемите извършители са редактори в Уикипедия, известни още като "бандата на четящите"... — Luchesar • Б/П 23:44, 21 януари 2015 (UTC)[отговор]
ухилване. Предлагам да има последни желания за промяна на правилата и вдругиден, събота, първите доброволци да си избират книги. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:45, 22 януари 2015 (UTC)[отговор]
Само да обърна внимание, че този конкретен аукцион, за който говори Алиса, изтича след по-малко от 27 часа. Ако няма купувачи, човекът може да пусне отново книгата и дори на по-ниска цена, но може и въобще да се откаже. Инак, на други места цените наистина са доста по-високи: от 75 до 120 лв. — Luchesar • Б/П 11:30, 22 януари 2015 (UTC)[отговор]
П.С. Имам чувството, че някои от тези книги ще бъдат чудесно допълнение за едно познато ни място... Снощи се ядосах, като се сетих колко пари навремето се наложи и аз да се изтърсвам за разни пътеводители на Стара планина, примерно, или Властелини на пръстените (да не говорим за първото българско издание на Хобит, което ми излезе по-скъпо от английския оригинал на HarperCollins). В този смисъл може да се включа да помагам с разни неща. — Luchesar • Б/П 11:30, 22 януари 2015 (UTC)[отговор]
П.П.С. Сорри че внасям страничен шум, но покрай основната тема се замислих също, че можем да си направим библиотека "Уикипедия": редакторите могат да записват в нея какви книги имат, които биха дали на друг редактор назаем, а пък други редактори могат да "кандидатстват" за книгите -- основно, но може би не само, за да ги използват като източници в Уикипедия. Може да се окаже, че някои от нас имат редки книги, за които дори не знаят, че са такива, но най-вече които нямат време да прочетат (едно време купувах книги с повече добро желание, отколкото време да ги прочета, и сигурно не съм единствен). — Luchesar • Б/П 11:30, 22 януари 2015 (UTC)[отговор]
Лъчо, за библиотека „Уикипедия“, някаква подобна идея е мислена отдавна и съществува на Уикипедия:Източници. Но без имената на хората, които притежават въпросните източници, а и списъкът е силно зашумен от линковете към основните статии/категории. Ако нещо такова си си мислел, да го преорганизирам, като табличка. Спири ··· - - - ··· 20:43, 22 януари 2015 (UTC)[отговор]
Не, мислех си по-скоро за по-непретенциозен списък – не само за „авторитетни и признати като важни от научната общност“ издания, но пак такива, които са подходящи за източници (а дори и само за четене ;). — Luchesar • Б/П 21:17, 22 януари 2015 (UTC)[отговор]
Който казус междувременно ме накара да се замисля и поне за мене няма драма да се реимбурсират и разходи, направени по време на или наскоро преди започнало гласуване, ако -- както в този случай -- присъства елемент на спешност. Не ми беше хрумвала такава възможност, но всъщност на практика може да се случва и достатъчно често. Спири ··· - - - ··· 19:36, 22 януари 2015 (UTC)[отговор]
Идеята за списъците с книги е добра. Аз допреди година си водих списък на уърд файл с книгите, които притежавам така че има откъде да започна, въпреки че списъка вече е безнадеждно неактуален. Иначе и аз вече имам предвид книга от списъка по която да почна да правя статии (философския речник).--Ilikeliljon (беседа) 06:42, 23 януари 2015 (UTC)[отговор]

Текущи проекти за обсъждане[редактиране на кода]

Кандидатура за закупуване на „Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители“[редактиране на кода]


Описание: Предлагам да се закупи книгата на Асен Василиев „Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители“, София, Наука и изкуствo, 1965.--Алиса Селезньова (беседа) 16:37, 24 януари 2015 (UTC)[отговор]

Участници: Алиса Селезньова (беседа)

Описание на дейности: По предварителни данни книгата ще послужи за написване на нови статии, допълване на съществуващи статии, обогатяване на родословни дървета и написване на нови родословни дървета - всичко това може да стане по художествени школи, родове, области, отделни представители и творби. Предварително мога да кажа, че по книгата могат да се направят много родословни дървета на видни български зографи, например родословното дърво на Фръчковци, Рензови, Дичо Зограф и други. За Макриеви ще е доста полезно, защото са доста оплетени и са много.

Предварителен опит: Книгата е послужила вече за няколко цитирания на отделни факти, чрез налични параграфи от страници в Гугъл книги. Сред списваните статии, в които имам съществен принос са Банска художествена школа, Самоковска художествена школа, за родовете Фръчковци, Рензови и за множеството им представители (виж връзките в статиите за родовете), както и за църкви, в които са творили („Св. св. Петър и Павел“ в Добринище, „Въведение Богородично“ в Драма и други). Сред качени илюстрации са творби на Нестор Траянов и други.

Обект на финансиране: закупуване на книга, до 50 лева.

За[редактиране на кода]

  1. За. Книгата представлява забележителен изследователски труд, фундаментален в своята област – което не е учудващо, предвид на факта, че авторът е посветил половин век от живота си на изследвания на нашето възрожденско изкуство. В този смисъл, огромната ценност на книгата е безспорна, което косвено се потвърждава и от превръщането ѝ днес в библиографска рядкост. А пък Алиса – доколкото я познавам – е точният човек за подобна книга. Винаги съм се възхищавал на нейните трудолюбие и последователност и на чувството ѝ за отговорност към работата, така че нямам никакви съмнения, че книгата ще попадне в добри ръце и ще бъде превъплътена в много и полезен материал за енциклопедията. — Luchesar • Б/П 21:14, 24 януари 2015 (UTC)[отговор]
  2. За. Аз съм редактор, който се интересува от българско изкуство и се опитва да пише по тази тема. Като такъв мога да потвърдя едно нещо — намирането на дигитални източници за хора на изкуството (най-вече изобразително изкуство), особено от миналото, е много трудно. За много от тях не съм открил повече от едно-две изречения. Книгата е достатъчно обемна (почто 750 страници), за да предложи възможност да се появи голямо количество качествено ново съдържание за хора, занимавали се с изкуство. Алиса се е доказала като кадърен, постоянен и сериозен дългогодишен редактор, имащ опит при работата с книжни източници. Напълно заслужава доверието да получи тази книга, за да продължи своя труд по създаване на ново съдържание или допълването му. -- Лелмерион (беседа) 22:04, 24 януари 2015 (UTC)[отговор]
  3. За. Не пиша статии за бг изкуство, но виждам колко изоставаме като качество и брой на източници там спрямо статии в други У за собственото им изкуство. А точно тази книга би поставила едно добро начало. Смятам, че Алиса ще е редактора, който може да я използва по най-добрия начин и силно се надявам да не доскъса останалите страници. :-)--Vodnokon4e (беседа) 04:37, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]
  4. За. Алиса е добър редактор, методичен и точен. Нямам съмнение, че получавайки книгата ще допълни и създаде множество нови статии, свързани с темата на интересите й. Книгата явно е от специалист, макар аз да не се интересувам от тази посока на научното познание, но се доверявам на избора на човека, който е наясно с тези неща, тъй като от моите наблюдения тя се интересува и има познания в областта на зографите и църквите.--Ilikeliljon (беседа) 07:22, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]
  5. За. Авторът, Василиев, е преподавал на майка ми и тя го описа като „готино старче“, което в превод значи „възрастен, ерудиран професор, който има какво да даде на света“. А Алиса има 44 546 редакции в основното именно пространство, поради което оценявам вероятността да не превърне книгата в статии на около 3 промила, което е вероятността да я блъсне ТИР в близката година. --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:32, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]
  6. За. Нямам какво да кажа по-различно от горенаписаното за Алиса и нейните приноси. Тази книга ще позволи създаването на стойностни нови статии и разширяването на създадените до сега. --Спасимир (беседа) 17:33, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]
  7. За. Джевянин (беседа) 08:51, 27 януари 2015 (UTC).[отговор]

Против[редактиране на кода]

Коментари[редактиране на кода]

Няма да гласувам, защото в случая съм заинтересована страна, но е редно да уточня, че така се случи, че книгата вече е купена. Обстоятелствата при нея, обсъдени преди няколко дни, са, че тя се появява рядко на пазара (1965 г. и няма преиздания) и е скъпа, около 100 лева. А представлява ценен вторичен източник за много голям брой хора живели във време и със занятие, за които принципно информационните източници са кът и недигитални. В случая книгата се е появила на аукцион с изтичащ срок на цена от 45 лева, заради два малки дефекта (липсваща обложка и липсваща 3/4 стр.), което ме накара да се замисля, че и сега и в бъдеще неминуемо ще наблюдаваме ситуации, в които има елемент на спешност и дори една седмица може да е твърде дълъг срок; такива са например и събития, които се провеждат еднократно наживо, посещаването на които може да осигури ексклузивно илюстративно съдържание. В името на не-бюрокрацията, изхождайки от „интереса“ на Уикипедия (повече и по-добри статии), и все пак знаейки и кой заявява желание да работи по тези статии усмивка, прецених, че си струва да поема риска, но да купя книгата преди срокът на аукциона да изтече. С което гласуването не бива да се смята да предрешено, разбира се, но да кажем, че вече го няма тегавият елемент на спешност и несигурност. усмивка Спири ··· - - - ··· 21:34, 24 януари 2015 (UTC)[отговор]
Щом е толкова рядка, ако може дигитализирай те я, и я дайте в "Моята библиотека" да се ползва от всички. --Rumensz (беседа) 21:36, 28 януари 2015 (UTC)[отговор]

Само за отчетност - поради капиталистически натиск я давам книгата на Мико, който и без това, бидейки бот, ще е по-полезен.--Алиса Селезньова (беседа) 08:50, 2 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Приятно писане! --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:53, 2 февруари 2015 (UTC)[отговор]
НЛН. --Мико (беседа) 16:40, 2 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Кандидатура за закупуване на „Философски речник“[редактиране на кода]

Обсъждането приключи на 1 февруари, 07:22
  • Резултат: Проектът е одобрен с 5 „за“.
  • Разход: 35,00 лева (корична ценаː 50,00, но закупено с отстъпка 15% от Книжна борса „Искър“)
  • Документ: Касова бележка

Описание: Да се купи Философския речник на изд. Труд.

Участници: Ilikeliljon (беседа)

Описание на дейности:Като човек, който има знания в областта на психологията, понякога ми се налага да стъпвам на и да търся философски познания. На тази основа имам интерес и разбиране към философията и желание да обогатя допълнително уикипедия в тази посока.

Създаване или допълване на статии за основните философски направления и философи. Добавяне на източници към вече съществуващите статии без допълване на информация, ако информацията в него съвпада с твърдения във вече съществуващата статия. Прилагам линк, където част от съдържанието на речника е видно, за да се придобие представа за съдържанието му. Съответно още от линка могат да се видят възможности за статии, които ги няма в уикипедия. Например Абдерска школа, Исак Абрабанел за допълване и слагане на източник и така нататък.

Обект на финансиране: закупуване на книгата, която до 50 лв. Речникът е най-добре да се закупи от книжарница на издателството, където е по-евтин или книжарница Български книжици.--Ilikeliljon (беседа) 07:22, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]

За[редактиране на кода]

  1. Изглежда ценен източник – превод на Cambridge Dictionary of Philosophy, с огромен авторски колектив и няколко допълнени издания, който ще е от полза не само за сухата фактология, но и в случай на необходимост от уточняване на терминология на български. От дадената извадка се вижда, че статиите съдържат накрая свое "Вижте също", което допълнително поставя понятията в контекст. Спири ··· - - - ··· 15:25, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]
  2. За. Имам доверие на Джон. Имах възможност да прегледам второто издание на оригинала на английски език. Има предостатъчно материал — някои от обясненията са дълги повече от страница. Потърсих на произволен принцип дали има статии за няколко от имената в речника тук — отговорът е почти винаги „не“. Българското издание би решило проблема с превода на термини, посочването на източници и допълването на статии. -- Лелмерион (беседа) 15:58, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]
  3. За. Чувствам се не особено компетентен да взимам отношение (за предходната книга поне бях прочел разни неща покрай общата дискусия по-горе), но нямам и най-малко съмнение в добросъвестността на Ilikeliljon и съм убеден, че също като Алиса и той ще добави ценно съдържание към енциклопедията – още повече че това наистина е област, тясно свързана с основната му професионална насоченост. — Luchesar • Б/П 16:41, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]
  4. За. Мисля, че си струва, след като информацията не е само като за микромъничета. А и понякога дори източникът за двете начални изречения в статията е ценен. --Лорд Бъмбъри (беседа) 21:20, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]
  5. За. Тъй като Ilikeliljon е специалист в тази област, то Философския речник ще му бъде от голяма полза при създаването на нови статии и допълването с енциклопедична информация на вече създадените. --Спасимир (беседа) 20:23, 27 януари 2015 (UTC)[отговор]

Против[редактиране на кода]

Коментари[редактиране на кода]

Относно намеренията на Ilikeliljohn нямам никакви притеснения при 20 899 редакции в основното именно пространство. Чудя се дали философският речник предоставя добра основа за създаване на нови статии. Предполагам (нека бъда поправен, ако греша), че повечето понятия в речника са описани с по две-три изречения, които биха стигнали за създаване на микромъничета. Ilikeliljon, при създаването на статии би ли ги разширявал с други източници, за да не остават микромъничета? --Лорд Бъмбъри (беседа) 09:36, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]

Според мен е добра основа, разбира се нямам никакво намерения да правя микромъничета. Там, където информацията не достига или пък дори и да е достатъчна за мъниче, но пък недостатъчна по смисъл ще я допълвам по английската и руската уикипедия (засега това са езиците за що-годе добра преводна възможност). Има един по-стар философски речник от 1982 г., ако се наложи ще ходя до библиотека и от него да черпя информация от време на време. Но една от задачите разбира се е да се допълват статии и да се слагат източници, което също не трябва да се пренебрегва.--Ilikeliljon (беседа) 15:38, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]
Аз имам три философски речника, но не и този, за който ще ходиш в библиотеката. Ще ти ги изредя и ако прецениш, че някой от тях ще ти върши работа, пиши да ти го изпратя.
* Кратък философски речник - М. Розентал и П. Юдин/1953 година. Предполагам, че ще е много комунистически, ама ти си прецени.
* Философите, кратък речник - Ради Радев, Иван Стефанов, Александър Личев/1992 година
* Философски речник, съвременни философи 19-20 век, школи, направления - В. Филатов и В. Малахов/1993 година
--Молли (беседа) 17:18, 2 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Не е задължително понятията в речника да са описани с по едно-две изречения. Имам един речник на литературните термини, където обяснението за всеки термин е от половин до две страници. Все пак, приканвам за повече информация за речника, посочен от Ilikeliljohn. -- Лелмерион (беседа) 12:03, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]
Ако правилно се ориентирах, става въпрос за българския превод на Cambridge Dictionary of Philosophy. 904 страници - с това може човек да убиеш ː). Спири ··· - - - ··· 15:04, 25 януари 2015 (UTC)[отговор]

Приятно писане! --Лорд Бъмбъри (беседа) 14:54, 2 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Ilikeliljon, днес купих книгата, ще ти пиша по мейл, кога да се видим и да ти я дам. Спири ··· - - - ··· 16:09, 2 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Кандидатура за закупуване на „Енциклопедия на българския театър“[редактиране на кода]

  • Обсъждането ще приключи на 25 февруари 2015 г. 23:30 ч.
  • Резултат: Проектът е одобрен с 5 „за“.
  • Разход: 34,99 лв. (корична ценаː 50,00, но закупено с отстъпка 15% от Книжна борса „Искър“)
  • Документ: Касова бележка


Описание: Да се закупи Енциклопедия на българския театър, изд. „Труд“, 2008.

Участници: Спасимир (беседа)

Описание на дейности: Тази енциклопедия съдържа богата информация за актьори/актриси, режисьори, драматурзи, театри, вестници и списания, свързани с българския театър. За някои от актьорите е дадена и допълнителна литература, която в последствие може да се използва за разширяване на статиите. Енциклопедията ще позволи да се създадат нови статии и да се разширят съществуващите с подробна и достоверна информация. Също така, ще е добър ориентир какви снимки можем да търсим в Централен държавен архив.

Обект на финансиране: закупуване на книга, до 50 лева.

За[редактиране на кода]

  1. Подкрепям. Обвързването с проекта за сътрудничество в Архива ми се струва особено добра идея, предвид колко неща от областта на театъра знам, че сме намирали из личните архиви като илюстрации и документи. Звучи добре и това, че второто издание е допълнено, актуализирано и поправено (sic!) спрямо първото и че съдържа библиографска информация за издадени през годините източници на темата български театър; бидейки оценени и пресяти, те на свой ред могат да ни послужат за отправна точка. Спири ··· - - - ··· 23:26, 19 февруари 2015 (UTC)[отговор]
  2. За Могат доста стойностни статии да излезнат от енциклопедията, пък и доводите на Спасимир за насочването към снимките също са добри.--Ilikeliljon (беседа) 16:36, 21 февруари 2015 (UTC)[отговор]
  3. Тази енциклопедия е единствения труд, където може да се открие информация за личности, за които съм правил опити да създам статии. Спасимир е писал статии свързани с българския театър и е от най-активните уикипедианци в сътрудничеството с ДА „Архиви“. -- Лелмерион (беседа) 16:23, 22 февруари 2015 (UTC)[отговор]
  4. За. Не се сещам за нито един аргумент против, а за аргументите в подкрепа не би ми стигнало мястото. — Luchesar • Б/П 19:35, 22 февруари 2015 (UTC)[отговор]
  5. И аз съм За. Бих се радвал да има някъде една страничка, на която пише кои статии са подобрени или създадени, за да си личи колко подходящ е бил източника, за да можем да си създадем представа кои микростипендии колко полезни са били. Това важи и за вече дадените микростипендии. --Лорд Бъмбъри (беседа) 16:01, 25 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Против[редактиране на кода]

Коментари[редактиране на кода]

Към предложението на Лорд Бъмбъри, и аз си мисля да направя раздел към потрбителската ми страница Потребител:Спасимир/театър и чрез таблица да представя за кои артисти, драматурзи, театрални режисьори и т.н. са създадени нови статии или са допълнени, но по-скоро съществено подобрение. Към таблицата ще отбелязвам и за кои артисти са намерени снимки от ДАА. --Спасимир (беседа) 19:34, 25 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Аз всъщност за себе си си водя такава статистика, така че предложението на Лорд Бъмбъри е добро.--Ilikeliljon (беседа) 21:12, 25 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Междувременно добро предложение, не знам дали и Алиса го видя (затова пингвам). Спири ··· - - - ··· 18:48, 28 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Ми, той Мико разви неква огромна дейност - ей тука Шаблон:Рензовци и още много - лесно се вижда по цитиранията на книгата. Честно казано не мисля, че водене на счетоводство е смислено - само хаби време на редакторите. :-) --Алиса Селезньова (беседа) 20:15, 28 февруари 2015 (UTC)[отговор]
Линк към категория или шаблон звучи също добре. Спири ··· - - - ··· 18:41, 1 март 2015 (UTC)[отговор]

Спасимир, ще се постарая за утре да закупя книгата и ще ти пиша да се уговорим кога да ти я дам.  :) Спири ··· - - - ··· 21:21, 26 февруари 2015 (UTC)[отговор]

Привет на всички! Идеята за микростипендии е чудесна. Не мога да ви финансирам, но мога да споделя с вас някои стойностни книги, които събират прах вкъщи. Същото правят и други уикипедианци – вижте Уикипедия:Уикибиблиотека. Би било добре книгите, закупени с микростипендии на Уикипедия, да бъдат споделени в Уикибиблиотеката. Разбира се, след като уикипедианците, които са ги закупили, си свършат работата с тях. След две седмици, от 4 до 8 март ще ходя на Агра 2015 в Пловдив. Парички имам, но нямам читав фотоапарат. Дали ще се намери добра душа да ми даде фотоапарат назаем за два дни? Имам предвид dSLR, безогледален или компактен със светлосила ≤ 1:2,8. Ако е за ≥ 1:2,8 ще си снимам с вградената камера на смартфона. Поздрави, --Иван беседа 11:14, 21 февруари 2015 (UTC)[отговор]