Уили Нелсън

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уили Нелсън
Willie Nelson at Farm Aid 2009 - Cropped.jpg
Уили Нелсън през 2009 г.
Информация
Псевдоним Червенокосият странник (Red Headed Stranger)
Роден 30 април 1933 г. (1933-04-30) (81 г.)
Абът, Тексас, САЩ
Стил кънтри, реге, блус, фолк
Инструменти акустична китара
Активни години 1956 - досега
Уебсайт Официална страница
Уили Нелсън в Общомедия

Уили Нелсън (на английски: Willie Hugh Nelson) е американски кънтри певец и актьор, носител на 10 награди Грами, една от най-известните в целия свят личности, свързани с музиката.[1] Освен като музикант той е известен и с проблемите си с неплатени данъци, употребата на марихуана и строежа на бензиностанции за биодизел.[2] В последните години Уили Нелсън започва отново гастроли, записи и политически активизъм, което го поставя за пореден път в центъра на вниманието на медиите. Женен е 4 пъти и има 7 деца.

Освен това, той е автор, поет и активист. Критическите аплодисменти, които Shotgun Willie (1973) получава, заедно с критическия и търговски успех на Red Headed Stranger (1975) и Stardust (1978), превръщат Нелсън в един от най-бележитите фигури в кънтри музиката. Той е един от главните представители на аутлоу кънтри, поджанр в кънтри музиката, който се оформя в края на 60-те като реакция срещу консервативните възгледи на нешвилското звучене. Нелсън поема роли в над 30 филма, пише в съавторство няколко книги, и се занимава с активизъм, насочен към използването на биогорива и легализацията на марихуаната.

Ражда се, когато бушува Голямата депресия, и е отгледан от своите баба и дядо. Пише първата си песен на 7 години, а на 10 е вече в първата си група. В гимназията, той прави местни обиколки с Бохимиън Полка, където е фронтмен и китарист. След като завършва гимназията, през 1950 г., той се присъединява към Военновъздушните сили, но е освободен поради проблеми в гърба. След завръщането си, той влиза в Бейлърския университет, където остава 2 години, и след това продължава музикалните си аспирации. Около това време, той е диджей в тексаски радиостанции и певец в хонки тонка. Нелсън се премества във Ванкувър, Вашингтон, където пише Family Bible и записва песента от 1956 г., Lumberjack. През 1958 г. се премества в Хюстън, Тексас, където подписва договор с Ди Рекърдс. Той пее всяка седмица в Ескуайър Болрум, и също работи като диджей. По това време, той пише песни, които стават кънтри стандарти, като Funny How Time Slips Away, Hello Walls, Pretty Paper и Crazy. През 1960 г. отива в Нашвил, Тенеси, и по-късно подписва издателски контракт с Пемпър Мюзик, който му позволява да се включи в групата на Рей Прайс като бас-китарист. През 1962 г. записва първия си албум: ...And Then I Wrote. Поради успеха си, той подписва през 1964 г. с Ар-Си-Ей Виктор и се включва в Гран Ол При след още една година. След хитове в средата на класациите в края на 60-те и началото на 70-те, Нелсън се отказва от музиката през 1972 г. и отива в Остин, Тексас. Подемът на хипи музиката в Остин мотивира Нелсън да поднови кариерата си, и той често изпълнява в Армадиьо Уърлд Хедкуотърс.

През 1973 г., след като подписва с Атлантик Рекърдс, Нелсън се обръща към аутлоу кънтри, и плод на усилията му са албумите Shotgun Willie и Phases and Stages. През 1975 г. преминава към Кълъмбия Рекърдс, с които записва критически успешния албум Red Headed Stranger. През същата година, той записва още един аутлоу кънтри албум, Wanted! The Outlaws, заедно с Уейлон Дженингс, Джеси Колтър и Томпал Гласър. В средата на 80-те, когато създава хитови албуми като Honeysuckle Rose и песни като On the Road Again, To All the Girls I've Loved Before и Pancho & Lefty, той се присъединява към супергрупата Хайуеймен, където се съединява с певци като Джони Кеш, Уейлон Дженингс и Крис Кристоферсън. През 1990 г., финансовите активи на Нелсън са конфискувани от Службата за вътрешни приходи, която твърди, че той дължи $32 000 000. По-късно е разкрито, че счетоводителите му, Прайс Уотърхаус, не са плащали данъци за Нелсън от години. Затрудненията при плащането на неизпълнения дълг са задълбочени от слабите инвестиции, които прави през 80-те. През 1991 г., Нелсън издава The IRS Tapes: Who'll Buy My Memories? (1992), като приходите от двойния албум са пренасочени към СВП, и търгът на Нелсъновите активи изчистват задълженията му. През 90-те и началото на 21 век, Нелсън продължава да прави турнета, като всяка година издава нови албуми. Ревютата варират от позитивни до смесени оценки. Той изследва жанрове като реге, блус, джаз и фолк. Нелсън прави първото си появяване в киното във филма от 1979 The Electric Horseman, последвано от други появи в киното и телевизията.

Нелсън е водещ либерален активист и съпредседател на Борда на съветниците към Националната организация за реформа на законите за марихуаната, която подкрепя легализирането на марихуаната. На еко-фронта, Нелсън притежава биодизелната марка Willie Nelson Biodiesel, която се приготвя от растително масло. Нелсън е също така почетен председател на Борда на съветниците към Тексаския музикален проект, който е официалната музикална благотворителна организация в щата Тексас.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Allen, Bob. (1998). "Willie Nelson." In The Encyclopedia of Country Music. Paul Kingsbury, Editor. New York: Oxford University Press. pp. 374-6.
  2. Уили Нелсън Биодизел

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]