Уилям Дампир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Дампир
Уилям Дампир 
Роден: 5 септември 1651
Ист Кокър, Англия
Починал: март 1715
Лондон, Англия

Уилям Дампир (на английски William Dampier) (5 септември 1651 (по други данни юни 1652) - март 1715) английски мореплавател и пират. Издава няколко книги, касаещи ветровете и теченията в Световния океан. Член на Британското кралско географско дружество.

Ранни години 1651-1686[редактиране | edit source]

Биографията му е пълна с контрасти. Роден е в Ист Кокър, графство Съмърсет, Англия. На 7 години умира баща му, а след още 7 и майка му и след две години 16-годишният Уилям става юнга на търговски кораб и извършва първото си плаване до Франция. След това става моряк и на търговски кораби плава по Северния Атлантик и Индийския океан. Известно време служи в Британския военно-морски флот, но през 1673 го напуска и работи като агент на плантатор за захарна тръстика на Ямайка. Напуска Ямайка и отново е моряк на търговски кораб. След това сече дървен материал в Хондурас.

През 1678 се връща в Англия, жени се и решава да се занимава с търговия като за целта закупува търговски кораб, на който става капитан. Още по време на първия му рейс екипажът му вдига бунт и го принуждава да започне пиратска дейност. През 1680-1681 извършва няколко успешни нападения над испанските пристанища по западното крайбрежие на Америка.

През 1682 за кратко се отказва от пиратския занаят и отглежда тютюн във Вирджиния.

Още на следващата година обаче отново тръгва по море с пиратска цел. През 1683 в Гвинейския залив превзема холандски търговски кораб и с него пресича Атлантическия океан, заобикаля покрай нос Хорн Южна Америка и достига до островите Хуан Фернандес в Тихия океан. След кратък отдих на островите в продължение на повече от три години напада и плячкосва испански кораби по западното крайбрежие на Южна Америка, като за своя база използва о-вите Хуан Фернандес.

Първо околосветско плаване 1686-1691[редактиране | edit source]

През 1686 Дампир със своя кораб и екипаж се отделя от останалите пиратски кораби и поема от Мексико на запад. Пресича Тихия океан, посещава островите Гуам и Минданао, достига до бреговете на Китай, след което се отправя на юг и на 4 януари 1688, на 16°23′ ю. ш. 122°55′ и. д. / 16.383333° ю. ш. 122.916667° и. д. открива нос Левек (най-северната точка на полуостров Дампир Ленд) в Северозападна Австралия. Пиратите слизат на сушата, срещат се местните аборигени, от които обаче не могат да плячкосат нищо поради абсолютната им нищета. След като напълват вода продължават пътуването си.

Край Никобарските острови екипажът на кораба се вдига на бунт и Дампир е свален на един от малките острови на архипелага. С рибарска лодка се добира до остров Суматра и отново се заема с търговия, но за пореден път се разорява и фалира. Става обикновен моряк на британски кораб, но за пореден път влиза в пререкания с капитана на кораба и през 1691, след осемгодишно скитане по моретата се завръща в Англия като извършва околосветско плаване. След завръщането си Дампир се проявява като задълбочен географ-изследовател. След обработката на корабните си дневници, които води непрекъснато от 1674 след три години издава първия том от книгата си "A new voyage round the world" (v. 1-3, 1697-1709) - „Ново пътешествие около света“, в която наред с описанието на морските си приключения, многочислените острови и техните обитатели «Пътешествието» съдържа ценни наблюдения за взаимовръзката между ветровете и морските течения, величината на магнитното склонение в различни части на света, солеността на водата в различните морета и карти с неизвестни по-рано географски обекти.

Второ плаване 1699-1701[редактиране | edit source]

Пътищата на изследователите на Австралия: Вилем Янсзон - 1606 (черно); Абел Тасман - 1642 и 1644 (кафяво); Уилям Дампир - 1699 (тъмно синьо); Джеймс Кук - 1770 (виолетово); Матю Флиндърс - 1798-1799 (синьо-червено) и 1801-1803 (червено)

След излизането на книгата Британското морско ведомство се заинтересува от Дампир, назначава го на служба в Кралския флот и през 1698 организира експедиция за изследване на Нова Холандия (Австралия) начело на която поставя Уилям Дампир.

На 14 януари 1699 като капитан на кораба "Робак" (Roebuck, 290 т) Дампир напуска Англия. На 31 юли 1699 достига до западния бряг на Австралия на 28º ю.ш. и продължава на север покрай брега. На 25º35` ю.ш. вторично открива и изследва залива Шарк, на 20º 33` ю.ш. - архипелага Дампир, а на 18º04` ю.ш. - залива Робак. От там продължава на север към остров Тимор и след това на североизток към Нова Гвинея. На 1 януари 1700 открива протока Дампир, отделящ п-ов Чандравасих на юг от остров Вайгео на север и част от най-западното крайбрежие на Нова Гвинея. На 25 февруари в островите Сейнт Матиас (на североизток от Нова Гвинея) открива островите Мусау (414 км2, 1°27′ ю. ш. 149°37′ и. д. / 1.45° ю. ш. 149.616667° и. д.) и Емирау (40 км2, 1°39′ ю. ш. 149°58′ и. д. / 1.65° ю. ш. 149.966667° и. д.). Продължава на югоизток, заобикаля от изток остров Нова Ирландия и от юг остров Нова Британия и на запад от последния открива протока Дампир, отделящ го от остров Умбой (вторично открит от него). На запад от Умбой вторично открива остров Лонг Айлънд (5°21′ ю. ш. 147°07′ и. д. / 5.35° ю. ш. 147.116667° и. д.). След направените открития Дампир поема към Англия, но в Атлантически океан, край остров Възнесение, на 22 февруари 1701 "Робак" претърпява корабокрушение. Екипажът благополучно се добира до острова и на 2 април попътен английски кораб взема корабокрушенците и ги доставя в Англия.

След завръщането си Дампир е съден за жестокото си отношение към екипажа и за гибелта на кораба, но е оправдан и продължава да служи в Кралския флот.

Следващи плавания 1702-1715[редактиране | edit source]

Скоро след оправдаването му започва Войната за испанското наследство и през 1703 г. Дампир отново като пират с два кораба извършва ново околосветско плаване, което продължава до 1707 година. По време на плаването Дампир сваля на островите Хуан Фернандес матроса Александър Селкирк за неподчинение, който пребивава сам на островите повече от 4 години и историята на когото заляга в основата на романа на Даниел Дефо "Робинзон Крузо". Същата година (1707), след завръщането си от пиратската експедиция в Тихия океан Дампир издава книгата "Пътешествие в Нова Холандия", в която описва плаването си на "Робак" през 1699-1701.

През 1708-1711 Дампир извършва трето околосветско плаване, този път като главен щурман в полувоенната-полупиратска експедиция на Роджър Уудс, по време на която прибират от о-вите Хуан Фернандес изоставения моряк Александър Селкирк. В северната част на Тихия океан ескадрата на Уудс превзема испански галеон, пътуващ от Манила за Акапулко. Плячката, взета от испанците, била огромна, като стойността ѝ превишавала 200 хил. фунта. По време на делбата възникват спорове, които не прекратяват и след завръщането на експедицията в Англия и Дампир така и не получава своя дял поради скорошната си смърт.

След завръщането си от третото си околосветско плаване живее малко повече от три години. Умира през март 1715 г. като гробът му е неизвестен. Четиринадесет години след смъртта му излиза от печат книгата му за второто му околосветско плаване - "A collection of Voyages", London, 1729; 1939, v. I-III.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „William Dampier“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.