Уилям Конуей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Конуей
английски изкуствовед
Уилям Конуей 
Роден: 12 април 1856
Рочестър, Англия
Починал: 19 април 1937  (на 81 години)
Лондон, Англия

Уилям Мартин Конуей (на английски William Martin Conway) (12 април 1856, Рочестър, Англия - 19 април 1937, Лондон) английски изкуствовед, политик, картограф, алпинист.

Син на пастор. Завършва Тринити Колидж в Кеймбридж със специалност математика. Живо се интересува от дърворезба, гравьорство и старопечатни книги. През 1880 финансиран от библиотекаря на университета в Кеймбридж Хенри Брадшоу обикаля множество европейски страни и събира материали за дърворезбата в Холандия през XV в., като книгата му на тази тема излиза от печат през 1884.

Още като студент през 1877 е избран за член на Кралския алпийски клуб (от 1902 до 1904 е негов президент) и извършва множество алпинистки катерения в Алпите. През 1881 издава "Наръчник..." за алпийски катерения.

През 1892 възглавява алпинистка експедиция в Каракорум, спонсорирана от Кралското алпинистко дружество и Кралското географско дружество, която картира около 5180 км2 от планината, изкачва се по ледника Балторо и достига рекордна за това време височина от 23 000 фута (7010 м) в опит да покори връх Балторо Гангри (7312 м).

През 1896-1897 предприема експедиция на архипелага Шпицберген. През 1896 изследва п-ов Земя Норденшелд, разположена в западната част на остров Западен Шпицберген между заливите Ис фиорд на север и Белсун (с Ван Мейен фиорд) на юг. Пресича острова от запад на изток по 78º с.ш. до протока Стур фиорд. През 1897 изследва Земя Диксон в централната част на острова, а на запад от нея – платото Холтедал и Земя Оскар II (между Нур фиорд и протока Форлансунет).

През 1898 изследва хребета Кордилиера Реал, простиращ се на югоизток от езерото Титикака в Боливия и се изкачва на връх Илимани (6438 м). Същата година прави опит да покори връх Аконкагуа и прави проучвания в архипелага Огнена Земя. На световното изложение в Париж през 1900 получава златен медал за алпинистките си постижения, а през 1905 е награден с подобен медал от Кралското географско дружество за проведените изследвания.

От 1882 до 1885 е преподавател в университета в Кеймбридж, през 1884-1887 професор по изкуствознание в Ливърпул, а през 1901-1904 - професор по изящни изкуства в Кеймбридж. През 1895 е посветен в рицарско звание за постигнатите успехи в картирането на Каракорум.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • "Climbing and Exploration in the KaraKoram Himalayas", 1894
  • "The Alps from End to End", 1895
  • "The First Crossing of Spitsbergen", 1897
  • "The Bolivian Andes", 1901
  • "Aconcagua and Tierra Del Fuego: A Book of Climbing, Travel and Exploration", 1902
  • "No Man's Land, a History of Spitsbergen from its discovery in 1596 to the beginning of the Scientific Exploration of the Country", 1906
  • "Mountain Memories", 1920

Източници[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Martin Conway, 1st Baron Conway of Allington“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.