Уилям Макгрегър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Макгрегър
шотландски политик и изследовател
Уилям Макгрегър 
Роден: 20 октомври 1846
Тауи, Великобритания
Починал: 3 юли 1919  (на 72 години)
Великобритания

Сър Уилям Макгрегър (на английски William MacGregor) (20 октомври 1846 - 3 юли 1919) британски заместник-губернатор на Нова Гвинея (1895-1898), губернатор на Лагос (1899-1904), губернатор на Нюфаундленд (1904-1909), губернатор на Куинсланд (1909-1914), пътешественик, лекар.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години 1846-1873[редактиране | edit source]

Макгрегър е шотландец по произход, роден в графство Абърдийн. Обучава се в местното училище и работи като общ работник във ферма. През април 1866 г. завършва средно образование в Абърдийн, а през октомври 1867 г. се записва в университета в същия град, който завършва през 1872 г. като доктор по медицина. След това повишава образованието си в Медицинския факултет на Единбургския университет, а след това за кратък период е назначен като заместник-управител на Кралската психиатрична болница в Абърдийн.

Медицинска кариера 1873-1888[редактиране | edit source]

През февруари 1873 г. Макгрегър става помощник-директор на болницата на Сейшелските о-ви, а през 1874 - директор на психиатричната болница на остров Мавриций.

Следващата година е изпратен като главен лекар на о-вите Фиджи, като остава на този пост до 1888 г. По време на медицинската си практика на островите се бори неуспешно с епидемията от морбили, която отнема живота на над 50 хил. човека. Проявява смелост и себеотрицания по време на голямо корабокрушение край бреговете на Фиджи, като самостоятелно спасява няколко човека, за което е награден със златен медал от Кралското хуманитарно дружество на Австралия.

Административна и експедиционна дейност 1888-1914[редактиране | edit source]

Заместник-губернатор на Британска Нова Гвинея 1895-1898[редактиране | edit source]

През 1888 г. Макгрегър е назначен като главен лекар в Британска Нова Гвинея, като същевременно изпълнява и административни дейности.

В края на 80-те и началото на 90-те години на ХІХ в. превръща кораба "Мери Ингланд" в постоянна плаваща база, с който извършва редица плавания в залива Папуа и във водите на архипелага Луизиада и о-вите Тробриан. От 1889 до 1897 провежда геоложки изследвания на вътрешните области в югоизточната част на Нова Гвинея. През 1889 г. се изкачва по река Ванапа (вливаща се в залива Папуа) до изворите ѝ. Покорява връх Виктория (4100 м) в планината Оуен Стенли. През 1889-1890 се изкачва на 1000 км по река Флай и по притока ѝ река Палмер, открита от него. През 1893 г. изследва долните течения на реките Кикори и Турама, вливащи се в залива Папуа. През 1895 г. в Югоизточния полуостров открива река Муса, вливаща се в залива Дайк Аклънд (на севернота крайбрежие на полуострова). През 1896 г. пресича Югоизточния полуостров от север на юг, а през 1897 – от юг на север. По време на експедициите си извършва геоложки, ботанически и етнографски изследвания.

От 1895 до 1898 г. е заместник-губернатор на Нова Гвинея. По време на управлението си разработва ефективна система за експлоатация на местното население и "усвояване" на естествените богатства на новопридобитата колония. За тази цел съставя кодекс от правила, регулиращи "използването труда на туземците". Това е устав, който допуска използването на разнообразни форми за принудителен труд. Естествено, предвидените в този кодекс "ограничения" непрекъснато са игнорирани от плантаторите и ловците на "черни птици". Като цяло през 90-те години на ХІХ в. тези "ловни" набези довеждат дотам, че много крайбрежни местности в южната част на Нова Гвинея съвършено обелюдяват.

За "цивилизоването" на местното население, като заместник-губернатор Макгрегър се опира изключително много и на мисионерите, като поощрява тяхната дейност. През 1890 г. той разделя Британска Нова Гвинея на сфери на влияние на мисионерите от различните вероизповедания. Южното крайбрежие – на Лондонското мисионерско дружество, Югоизточния полуостров – на Уелското мисионерско дружество, а за католиците – остров Юл.

Губернатор на Лагос 1899-1904[редактиране | edit source]

От 1899 до 1904 г. Макгрегър е губернатор на Лагос в Нигерия, като организира широка кампания срещу разпространението на маларията в района – отводняване на блата и унищожаване на районите обитавани от маларийните комари, изгражда пътища и жп линии. За положените усилия в борбата с маларията през 1910 г. е награден с медал от Дружеството по тропическа медицина в Лондон.

Губернатор на Нюфаундленд 1904-1909[редактиране | edit source]

Петгодишното управление на Макгрегър на Нюфаундленд се запомня с борбата против туберкулозата и уреждането на политически споразумения относно риболовните райони около Нюфаундленд.

Губернатор на Куинсланд 1909-1914[редактиране | edit source]

На 2 декември 1909 г. Макгрегър е назначен за губернатор на австралийския щат Куинсланд. Спомага за откриването на първия университет в щата и става първия президент на Кралското географско дружество на Куинсланд.

Последни години 1914-1919[редактиране | edit source]

През 1914 г. Макгрегър се пенсионира и се прибира в родната си Шотландия. По време на Първата световна война дава ценни съвети, касаещи морски въпроси по водените военни действия в акваторията на Тихия океан. Умира на 3 юли 1919 г. и е погребан в родното си село. Женен от 1883 г. с един син и три дъщери. Почетен член на университетите в Кембридж, Абърдийн, Единбург и Куинсланд.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Трудове[редактиране | edit source]

  • Britich New Guinea, London, 1897.

Източници[редактиране | edit source]


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „William MacGregor“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.