Уилям Палгрейв
Уилям Гифорд Палгрейв (на английски William Gifford Palgrave) (1826 - 1888) английски писател, дипломат, колонизатор, изследовател на Арабия.
Съдържание |
Ранни години, 1826-1860 [редактиране]
През 1846 г. завършва Тринити Колидж в Оксфорд със специалности литература, химия и математика. След завършването на колежа заминава за Индия и се записва в редовете на британската армия. Година след това напуска, става католик и е ръкоположен за свещеник. По късно се присъединява към йезуитския орден и работи като редови член в Индия, Рим и Сирия, където перфекстно научава арабски език.
В Централна и Източна Арабия, 1862-1863 [редактиране]
В началото на 1860-те год. предлага да възглави йезуитска мисия във вътрешността на Арабския п-ов, която по това време е напълно непозната. Планът му намира подкрепа и от император Наполеон III, който освен духовните му поставя и политически цели за изпълнение. През 1862 се завръща в Сирия, където приема самоличността на пътуващ арабски лекар и заедно с един служител тръгва от залива Акаба и от север достига до Хаил (). В началото на август продължава на югоизток по равнина с отделни пясъчни масиви, лавови полета, солончаци и сухи долини (уади), още неописани от европейците. С петима нови спътници мюсюлмани пристига в Бурайда (), където водачът му го напуска. След като трудно намира нов водач Палгрейв продължава пътя си от оазис към оазис, като проследява около 200 км от източните склонове на възвишението Тувайк и през ноември пристига в Рияд. От там продължава на изток през Малък Нефуд – тясна полоса от подвижни инезакрепени пясъци и пристига в Ал Катиф на Персийския залив, като изминава над 500 км по абсолютно неизследвани райони.
След това през Бахрейн и Оман се завръща в Лондон, където през 1865-1866 излиза двутомната му книга "Narrative of a year's journey through central and eastern Arabia (1862-63)" (в превод "История за едногодишното пътуване през Централна и Източна Арабия"). Книгата става бестселър, но много от тогавашните учени признават книгата му само като роман, ноне и като отчет за проведеното пътешествие. Някои дори отричат самото пътешествие. Отделните неточности и описания не могат да служат в потвърждение на правотата на противниците на Палгрейв. Днес действително е точно установено: той действително е преминал по целия този път, за който така увлекателно разказва в книгата си.
Дипломатическа кариера, 1865-1888 [редактиране]
След завръщането си от Арабия и написването на книгата, Палгрейв за пореден път променя убежденията си, като през 1865 се отказва от католическата си вяра. Постъпва на работа в британското външно министерство и през 1866 е назначен за британски консул в Сухуми, през 1867 – в Трабзон.
През 1868 г. се жени и има 3 сина от жена си.
През 1873 г. е назначен за консул в Сао Томе и Принсипи, а през 1876 – в Манила. За една година (1878-1879) е генерален британски консул в България, а след това до 1884 изпълнява същата длъжност в Банкок. През 1884 става генерален консул в Уругвай и заема този пост до смъртта си през 1888 г.
Източници [редактиране]
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 184. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „William Gifford Palgrave“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
