Уилям Пети

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Уилям Пети
Класическа икономика
Sir William Petty.jpg
Роден 27 юни 1623 г.(1623-06-27)
Рамзи, Хампшър, Англия
Починал 16 декември 1687 г. (на 64 г.)
Лондон, Англия
Поле Политическа философия, етика, икономика
Повлиян от Аристотел, Томас Хобс, Франсис Бейкън
Повлиява Бернар дьо Мандевил, Адам Смит, Кейнс, Карл Маркс
Приноси Разделение на труда, разрастване на Лондон, фискална теория, монетарна теория, национален приход, икономическа статистика
[[commons:Category:William Petty|]] в Общомедия

Уилям Петѝ (27 май 162316 декември 1687) е английски учен, икономист и философ. Полага основите на Трудовата теория за стойността (ТТС) и въвежда нов метод на икономически анализ. Повлиян е от материалистичната философия на Бейкън, Хобс и Лок. [1]

Възгледите на Пети[редактиране | edit source]

За стойността[редактиране | edit source]

Различава естествена и политическа цена, които по същество са стойността и пазарната цена съответно. Ако стоките са  \pi_1 и  \pi_2, то  V_{\pi_1} = V_{\pi_2}, т.е. това са естествените цени (natural values), а  P_{\pi_1} = P_{\pi_2} са политическите цени, като политическата варира около естествената: \textstyle{P_{\pi_1} \in [P_0, P_1, ....., V_{\pi_1}, ....., P_{n-1}, P_n]}. [2]

За парите[редактиране | edit source]

За количеството на парите в обращение се дава следната зависимост:


\textstyle{Q_m = \frac{\sum_{i=1}^{n}P_i}{V_m}},


където Q_m е количеството на парите, i е броят на стоките и се изменя до n, т.е. i=1,.....,n, P е съответната цена на всяка от тях и V_m е броят (оборот, обръщане, velocity) на паричните обръщания.

Произведения[редактиране | edit source]

  • „Трактат върху таксите и данъците“
  • „Политическа анатомия на Ирландия“
  • „Опит върху политическа аритметика“
  • „Нещо за парите“

Източници[редактиране | edit source]

  1. Икономически теории, Катя Бекярова, Боян Велев, Иван Пипев, Пловдив, 2009 г., Издателска къща "Хермес", с.116-130
  2. Икономически теории, Катя Бекярова, Боян Велев, Иван Пипев, Пловдив, 2009 г., Издателска къща "Хермес", с.116-130

Външни препратки[редактиране | edit source]