Улипо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Амбиграма на Улипо

Улипо (на френски: Oulipo, Ouvroir de littérature potentielle, букв. Цех за потенциална литература) е група от писатели и математици (първоначално, по-късно и от други учени), които при писането на творбите си нарочно налагат известни и въвеждат нови изкуствени ограничения, например относно стихотворния размер или отказването от определени букви.

Създаден е на 24 ноември 1960 г. в Париж от математика Франсоа льо Лионе и писателя Реймон Кьоно[1] като подразделение на Колежа по 'патафизика под наименованието Семинар по експериментална литература (SLE).[2]

Групата дефинира понятието „потенциална литература“ като (приблизителен превод): „търсенето на нови структури и форми, които могат да бъдат използвани от писателите по такъв начин, по какъвто им се харесва

Членове основатели[редактиране | редактиране на кода]

Други членове[редактиране | редактиране на кода]

Годините на влизане в групата са посочени в скоби
  • Мишел Оден (2009)
  • Валери Бодуен (2003)
  • Марсел Бенабу (1970)
  • Едуардо Берти (2014)
  • Андре Блавии
  • Пол Брафор (1961)
  • Итало Калвино (1974)
  • Франсоа Карадек (1983)
  • Бернар Серкилини (1995)
  • Рос Чеймбърс (1961)
  • Стенли Чапман (1961)
  • Марсел Дюшан (1962)
  • Люк Етиен (1970)
  • Фредерик Форте (2005)
  • Пол Фурнел (1972)
  • Ан Ф. Гарета (2000)
  • Мишел Гранго (1995)
  • Жак Жуе (1983)
  • Ерве Льо Телие (1992)
  • Етиен Льороа (2012)
  • Даниел Левин Бекер (2009)
  • Пабло Мартин Санчез (2014)
  • Хари Матюс (1973)
  • Мишел Метай (1975)
  • Иан Монк (1998)
  • Оскар Пастиор (1992)
  • Жорж Перек (1967)
  • Пиер Розенщил (1992)
  • Жак Рубо (1966)
  • Оливие Салон (2000)

Известни творби[редактиране | редактиране на кода]

  • Упражнения по стил на Реймон Кьоно
  • Сто хиляди милиарда стихотворения на Реймон Кьоно – авторът се вдъхновява от детските книжки, в които рисунки на хора са нарязани на хоризонтални ленти, позволяващи различните ленти да се комбинират и да дадат нова рисунка. Книгата Сто хиляди... съдържа 10 сонета, всеки нарязан на 14 лентички, по един стих на ред. Така с редовете могат да се правят най-различни комбинации, а за прочитането на всичките са необходими около 200 млн. години.
  • Ако пътник в зимна нощ на Итало Калвино

Налагани ограничения[редактиране | редактиране на кода]

Авторите експериментират, налагайки си изкуствени ограничения, очаквайки интересен резултат. Например:

  • Едно ограничение може да бъде метода (N+7): всяко съществително в текста е заменено със съществителното, намиращо се на 7 реда след първото в речника;
  • Снежна топка: стихотворение, в което всеки стих е по една дума, а всеки следващ ред е с дума по-дълга с една буква;
  • Липограма: творба, в която не се използва дадена буква;
  • Палиндроми

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. L'Oulipo // classes.bnf.fr. Посетен на 2022-07-22.
  2. Seaman, Bill. OULIPO VS Recombinant Poetics // Leonardo 30 (5). October 2001. DOI:10.1162/002409401753521548. с. 423–430.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]