Улпиан
|
||||||||
Домиций Улпиан (на латински: Domitius Ulpianus) е римски юрист от финикийски произход. [1] Периодът на литературната му активност е между 211 и 222 година. Неговите творби представляват една трета от Дигестите на Юстиниан I.
Биография [редактиране]
Улпиан е роден в 170 година в Тир, днес в Ливан. Той е първо асесор при Папиниан, след това съветник на Септимий Север и magister libellorum за доходите на Каракала. При император Елагабал отговаря за снабдяването с храна и е изгонен от Рим. Император Александър Север го прави преториански префект през 222 г. и един от неговите важни съветници. Понеже задрасква обещаните от Елагабал привилегии на преторианската гвардия, скоро след това този император с ханаански произход е убит в двореца. Улпиан прави кариера при Северите, чийто произхождение се свързва с пуните.
Автор е на Ad Sabinum, коментар към ius civile в 51 книги; Ad edictum, един коментар към преторианския едикт в 83 книги.
Улпиан дава дефиницията на римското частно право и го отграничава от римското публично право в своите „Институции“, които представляват учебник за начинаещи юристи. Според него интересът, който правната норма защитава е разграничаващ фактор между частното и публичното право. Частното право защитава интереса на частни лица, а публичното - на римската държава. По всяка вероятност Улпиан е бил добре запознат с древните и антични източници на правото извън гръко-римските - сидонското право и това на Картаген от предримския период.
Улпиан умира в 228 година в Рим.
Източници [редактиране]
- Дион Касий, 80,1
- Андреев, Михаил. „Римско частно право“, Издателство на БАН, София, 1992.
