Умберто Нобиле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Умберто Нобиле
италиански изследовател
Умберто Нобиле 
Роден: 21 януари 1885
Лауро, Италия
Починал: 30 юли 1978  (на 93 години)
Рим, Италия

Умберто Нобиле (на италиански Umberto Nobile) (21 януари 1885 - 30 юли 1978) италиански строител на дирижабли, изследовател на Арктика, генерал.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години 1885-1914[редактиране | edit source]

Роден в село Лауро, в непосредствено близост до вулкана Везувий в семейство на общински чиновник, по образование юрист. Основно оброзование получава в частни и държавни училища из страната и лицей в Неапол.

Завършва с отличен успех инженерно-математическия факултет на университета в Неапол и получава привлекателно предложение от германската фирма АЕГ, но се отказва от него поради заболяване на майка си и постъпва на работа в пътното управление. След една година преминава на работа в генералната инспекция на железопътните линии.

Строител на дирижабли 1914-1926[редактиране | edit source]

През 1910 г. в Неапол за първи път вижда полета на френския летец Кине на биплана "Фарман" и се увлича от въздухоплаването. Подава документи в училището в Рим, което подготвя специалисти по строителство на въздухоплавателни апарати, завършва и него с отличие и се завръща в Неапол при болната си майка.

През 1914 г., в началото на Първата световна война, постъпва на работа във военен завод, където се строят и изпробват въздухоплавателни апарати за военноморския флот. Участва в изпитанията на няколко вида дирижабли.

През 1916 г. предлага разработен заедно с Уго Пеше, проект за нов дирижабъл "О" (от италиански observatore - наблюдател). Проектът е одобрен и заводът произвежда 15 броя такива дирижабли. През 1917 г. е назначен за заместник-директор на завода и завинаги свързва живота си със строежа на дирижабли. През 1919 - вече като директор пристъпва към строителството на нов вид дирижабъл Т-34, проектиран за трансатлантически полети.

През пролетта на 1924 г. в Италия пристига известния норвежки полярен изследовател Роалд Амундсен, за да поръча строителството на два хидроплана "Дорние-Вал" за полет към Северния полюс. Посещението на Амундсен и плановете му за предстоящата експедиция широко са отразени във вестниците. Именно тогава Нобиле идва до извода, че за географски изследвания е по-целесъобразно използването на дирижабли отколкото на самолети. И когато след една година, след неуспешния орит да достигне до полюса на хидроплани Амундсен го поканва в Осло "за важна и конфиденциална беседа", това не е изненада за Нобиле. Срещата се провежда. Амундсен действително го интересува въпроса, способен ли е италиански дирижабъл да извърши полет, но не до полюса, както предполага Нобиле, а през целия Северен ледовит океан от Шпицберген до Аляска, разстояние повече от 3500 км. След кратък размисъл, Нобиле отговаря утвърдително и се съгласява да участва в експедицията.

Полет над Северния ледовит океан 1926[редактиране | edit source]

Дирижабъла "Норвегия" в полет

През април 1926 г. усъвършенствания за полети в условията на Арктика дирижабъл "N-1", или "Норвегия", както го кръщава Амундсен, излита от Рим и през Англия и Осло достига до Ленинград, като покрива за пет дни разстояние от 4300 км. Тук се налага да се задържат няколко дни заради силните снеговалежи в Шпицберген. Едва на 5 май "Норвегия" излита от Ленинград и на 7 май се приземява в Кингсбей, Шпицберген.

В утрото на 11 май 1926 г. "Норвегия" започва полета си над Северния ледовит океан. Екипажът на дирижабъла се състои общо от 17 човека: шестима италианци, шестима норвежци, един швед и трима участници в експедицията, нямащи отношение към управлението на въздушния кораб: Роалд Амундсен, Линкълн Елсуърт и журналиста Рам. Командир на кораба – Нобиле.

На 12 май "Норвегия" достига Северния полюс и от борда на дирижабъла хвърлят три флага: норвежки, американски и италиански. Полетът продължава по-нататък, като "Норвегия" се движи по 150º з.д., и на 13 май пресича северното крайбрежие на Аляска. По план дирижабълът трябва да кацне в Уайнрайт, но след като проверява останалото гориво Нобиле го насочва към Ном. Беринговия проток ги посреща с ураганен вятър и гъста мъгла, което налага нова промяна в маршрута и дирижабълът се приземява в ескимоското селище Телер, на 100 км от Ном.

Полетът от Кингсбей до Телер с дължина 5300 км над неизследваните простори на Северния ледовит океан става едно от най-значителните достижения в историята на въздухоплаването. "Авиационния фактор решава успеха на експедицията, и, следователно, най-голяма слава заслужава Нобиле, който конструира, построява и управлява този въздушен кораб. Но неопровержимо е и това, че експедицията се явява плод на многогодишните усилия на Амундсен, предприети под сянката на норвежкия флаг и по негова инициатива" - това пише по този повод директора на Норвежкия полярен институт Адолф Хул.

Полет до Северния полюс 1928[редактиране | edit source]

Поради бляскавия успех на експедицията италианския диктатор Бенито Мусолини решава да организира втори полет, този път до полюса и само с италиански екипаж на дирижабъла "Италия", като командир на кораба отново е Нобиле. "Италия" стартира от Кингсбей на 23 май и при силен попътен вятър още на следващия ден достига полюса. След като се снижават на 100 метра, членовете на експедицията хвърлят на леда италианския флаг и голям дъбов кръст, връчен им от папа Пий ХІ, след което набират височина и се отправят обратно. На следващия ден, 25 май, поради обледеняване на балона и прекомерно натежаване, дирижабълът претърпява катастрофа. В спасителната операция се включват голямо количество хора и техника. На помощ се притичва и Амундсен със своя хидроплан "Латам" и в опита си да помогне на пострадалите, самия той загива като изчезва безследно. На 23 юни шведския пилот Лундборг вдига от дрейфуващия лед със самолета си тежкоранения Нобиле, а останалите участници са спасени от съветския ледоразбивач "Красин". Заради провала на експедицията Мусолини отнема генералското звание на Нобиле и той изпада в немилост в Италия.

Следващи години[редактиране | edit source]

По покана на съветското правителство през 1932 г. Нобиле заминава на работа в СССР, където престоява до 1936 г. Там конструира въздушния кораб V-6, с който през 1935 г. съветските летци поставят световен рекорд по продължително летене. През 1939 г. Нобиле заминава за САЩ, където преподава аеронавтика. След края на Втората световна война се връща в Италия, където е реабилитиран и върнат в италианските военновъздушни сили. През 1946 г. е избран за депутат в Италианския парламент. Последните години от живота си посвещава на литературна дейност, като написва няколко книги и множество статии.

Умира в Рим на 30 юли 1978 г., на преклонна възраст от 93 години.

Трудове[редактиране | edit source]

  • "In volo alla conquista del segreto polare" (1929);
  • "L'Italia” al Polo Nord" (1930);
  • "La preparazione e i risultati scientifici della spedizione polare del “l'Italia” (1938);
  • "Addio “Malygin" (1948).

Източници[редактиране | edit source]

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 333-336. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986 г., стр. 49-51. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5