Умозаключение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Умозаключение — при него от едно или няколко съждения, спазвайки определени правила, извеждаме ново знание.

Структура на умозаключението[редактиране | edit source]

Умозаключението съдържа три елемента: предпоставки, извод, правила.

  • Предпоставки се наричат съжденията, съдържащи изходно знание.
  • Извод се нарича съждението, съдържащо изводното ново знание.
  • Правила — те зависят от вида на умозаключението, от неговата истинност и правилност.

Умозаключението е разсъждение, в хода на което преходът от предпоставките към заключението винаги се извършва по някое правило на логиката (правило на извода).

Установяването на структурата на умозаключението става с отделяне на на неговите предпоставки и заключения, като се образува логически анализ на умозаключението.

Основни форми на умозаключението[редактиране | edit source]

Формите биват индуктивни, дедуктивни и традуктивни.

Индуктивните умозаключения се наричат знание, при което нашето мислене се води от по-ниска степен на общност към по-висока степен на общност.

Дедуктивните умозаключения се наричат знание, при което нашето мислене се води от по-висока степен на общност към по-ниска степен степен на общност. Непостредствено дедуктивно умозаключение е умозаключение, при което изводът се прави от една-единствена предпоставка. Опосредствено дедуктивно умозаключение е това умозаключение, при което изводът се прави от две или повече предпоставки.

Традуктивни умозаключения се различават от другите два вида с това, че при тях няма промяна в степента на общност.

Вижте също[редактиране | edit source]