Унитарианство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Укрепена унитариантска църква от 13 век в Държиу, Румъния.

Унитарианството (също унитарианизъм) е християнско теологично движение, което се отличава с вяра в Господ като една личност, вместо като троица.[1] Унитарианците вярват, че Иисус е боговдъхновен от моралното учение на Господ и е спасител,[2][3] но не е божество или превъплъщение на Бог. Унитарианството не представлява една единствена деноминация, а по-скоро се отнася до множество съществуващи и вече изчезнали християнски групи, споделящи общата теологична идея на единството на Господ.

Докато безкомпромисният теологичен монотеизъм в същината на християнството го различава от големите християнски деноминации, унитарианството е по-близко до монотеистичните разбирания за Господ в юдаизма и идеята за таухид в исляма. Мюсюлманите смятат, че християнското унитарианство обхваща единното монотеистично божествено послание на Господ, увековечено чрез авраамическите религии, предшестващи исляма.

Унитарианството е известно и с това, че отхвърля няколко западнохристиянски доктрини, включително тези за първородния грях, предопределеността и библейската непогрешимост. Унитарианското движение е по-тясно свързано с радикалните критики на Реформацията. Организирано е за пръв път по това време в Източна Европа, но днес унитариански общности има на повечето континенти. Движението се развива почти едновременно в Жечпосполита и в Княжество Трансилвания през средата на 16 век. Сред привържениците му се открояват значителен брой италианци.[4] До 18 век унитарианците са подлагани на гонения из Европа. В САЩ, унитарианството тръгва от региона на Нова Англия.[5]

Унитарианците наблягат върху съществената роля на разума при тълкуването на свещените писания, следователно свободата на съвестта и свободата на амвона са основните ценности в традицията му. Постоянното учение и новите преживявания могат да доведат до нови познания относно практикуването на религията в общността. В различен контекст, унитарианците се стремят да утвърдят използването на разума в религията и свободата на съвестта. Някои автори класифицират унитарианството като либерална църква.[6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Catholic Encyclopedia // New Advent.
  2. Miano, David. An Explanation of Unitarian Christianity. AUC, 2003. с. 15. Архив на оригинала от 2019-05-21 в Wayback Machine.
  3. Drzymala, Daren. 2002. Biblical Christianity. Xulon press. p. 122: "Classically, Unitarian Universalist Christians [and Unitarian Christians] have understood Jesus as a Savior because he was a God-filled human being, not a supernatural being."
  4. James Hastings, Encyclopaedia of Religion and Ethics: Algonquins-Art, p. 785
  5. American Unitarianism: or, A Brief history of "The progress and State of the Unitarian Churches in America, third edition, 1815
  6. ed. J. Gordon Melton Encyclopedia of American Religions (8th ed.), p. 611.