Управление на риска

Управление на риска е дял от стопанското управление, който се занимава с оценка и управление на рисковете за едно предприятие. То играе основна роля при управлението на проекти и други нови начинания. Често намира място и при съставянето на бизнес планове.

Голяма част от рисковете, които могат да сполетят едно начинание е възможно да бъдат предвидени. Те се наричат известни рискове. Това са и тези рискове, които могат да бъдат управлявани. Остава и една част, които няма как да бъдат предвидени. Такива рискове се наричат неизвестни. Такива рискове могат да бъдат контролирани само с техники като предвиждане на финансов, времеви или материален резерв.

Идентифициране на рисковете

За да има реално управление на риска, трябва потенциалните рискови ситуации да бъдат идентифицирани. За целта могат да бъдат използвани множество техники като напр. брейнсторминг. Друг много полезен източник за разпознване на възможни рискове са анализи на рисковете от предишни сходни проекти.

Оценка на рисковете

Матрица за управление на риска с пет нива на всяко от измеренията. Тези нива може да са високо, средно-високо, средно, средно-ниско и ниско. Въпреки че в примера ефектът се разглежда като по-критичен (затова и диаграмата не е симетрична), това не е непременно да е така.

В света на бизнеса, рискът се определя от вероятността да се случи и тежестта на ефектите от неговото случване. В оригиналната англоезична литература тази зависимост е известна като уравнението Risk = Probability x Impact, което на български може да бъде преведено като съответно Риск = Уязвимост x Последствия. Начинът за измерване на тези показатели може да е различен в зависимост от целите на анализа. Най-простият вариант е да бъдат идентифицирани само две категории на всеки от показателите: ниска и висока.

След определяне на нивата на вероятност и тежест, те се комбинират, за да се оцени самият риск. Естествено е ниска вероятност с ниска тежест да бъде оценена като нисък (малък) риск, а риск с висока вероятност и големи щети да се смята за голям. Другите комбинации и евентуалните междинни нива могат да бъдат оценени съответно според нуждите на анализа.

Управление на рисковете

След като веднъж е решено, че определен риск трябва да бъде управляван, това може да се направи по четири възможни начина:

• избягване - понякога е възможно организацията са бъде променена така, че рискът да бъде избегнат.
• трансфериране/споделяне - трансферирането е изнасяне на идентифицирания риск към външна организация. Типични примери за трансфериране са аутсорсинг или застраховане и хеджиране за случаи на финансови рискове.
• омекотяване/ограничаване - ако рискът не може да бъде избегнат, приемлива алтернатива е да бъде омекотен чрез стъпки, които ще сведат щетите в случай на реализация на риска до минимум.
• приемане - когато няма какво да се предприеме в отговор на риска, единствената възможност, която остава е той да бъде осъзнат и приет.

Външни препратки

• Рубрикат Управление на риска на списание CFO
• Презентация за управление на риска, разработена за Търговско-Промишлена Камара, Пловдив
• Какво се крие зад формулите
• Управление на риска на портфейлните инвестиции