Урал (планина)
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Урал.
Планината Урал е планинска система в Русия, разположена между Европа и Азия. Дължината ѝ е около 2500 км, височината ѝ достига до 1894 м при връх Народная. Изградена е от варовици и кварцити. Богата на много полезни изкопаеми - медни, хромови, железни, никелови руди, въглища, нефт, природен газ, азбест, злато, платина, скъпоценни камъни. Има ясно изразен континентален климат и ледници. По-големи реки: Печора, Тобол, Кама, Урал. Горите са предимно от ела, бор, бреза. На юг преминават в лесостеп и степ. Обособени са множество резервати. Планината представлява естествена граница между Европа и Азия.
Съдържание |
[редактиране] География
Урал се простира на 2500 км от Казахстанските степи по протежение на северната граница на Казахстанна юг, до Арктическия океан на север. Островът Нова Земя и о. Вайгач са продължение на планинската верига. Географски тази планинска област отбелязва границата между Европейската и Азиатската част на някогашния континент Евразия. Най-високият ѝ връх е Народная, висок 1895м. Ерозията е разкрила значителни минерални находища, включително находища на скъпоценни камъни като топаз и берил. Непокътнатите гори в Коми в Северен Урал са в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Географски е разделена на пет региона: Южен, среден, северен, полярен и субполярен Урал.Полярен и субполярен Урал са най-високите, но най-тесни части на планината. В субполярен Урал се намира първенецът на Урал-връх Народная, висок 1894 м. Тези части на планината имат заострени върхове. В тях са се образували около 80 малки ледника. Среден Урал е значително по-нисък и по-лесно проходим. На места билото му е толкова тясно,че прехода от единия на другия склон трудно се забелязва. Горните течения на реките от източния склон се доближават до горните течения на реките от западния склон. Някои от реките,които извират от Урал се вливат в река Волга, а други в река Об. Ширината на планината Урал тук достига 180 км. Южен Урал води началото си от винаги потъналата в буреносни облаци планина Юрма. Тук той достига ширина 80-90км. Склоновете му и долините на реките са покрити с гъсти гори, а билото му е голо и скалисто. Планината е младо нагъната.
[редактиране] Етимология
Наименованието идва от името на уралските племена, населявали някога северните части на Азия. Те са били ловджии-събирачи и липсата на земни блага ги е принудила да се разпръснат из цяла Азия. Според други източници името е с тюркски произход и означава "каменен район".
[редактиране] Геология
Урал е една от най-старите планински вериги в света. За своята възраст от 250-300 милиона години нейните възвишения за необичайно високи. Формирани са през късната каменовъглена епоха, когато Северен Сибир се сблъсква с източен Прибалтик и Казахстания, за да образува мега-континента Лавразия. По-късно Гондвана се сблъсква с Лавразия, за да образува друг континент - Пангея. Европа и Северен Сибир продължават да съществуват заедно от тогава.
