Урарту

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Биайнили[1]
Царство Урарту
(860-590 г. пр.н.е.)
Урарту (9-6 в. пр.н.е.)
Урарту (9-6 в. пр.н.е.)
География и население
Столица Арзашкун
Тушпа
Официален език урартийски
вероятно първичен арменски
Официална религия политеизъм
Управление
Форма монархия
Цар Арам (първи)
Руса IV (последен)
История
Икономика
На територията на днешните държави:
Flag of Armenia.svg Армения
Flag of Iraq.svg Ирак
Flag of Iran.svg Иран
Flag of Syria.svg Сирия
Flag of Turkey.svg Турция

Урарту (урартийски: Биайнили,[2] асирийски: Мат Урарту,[3] вавилонски: Уращу), известно и под имената Арарат или Царство Ван е царство от желязната епоха с център езерото Ван и Арменската планинска земя.

Като историко-географско понятие Урарту (или „Земи Бианили“) се отнася за планинската област между Мала Азия, Кавказ и Месопотамия, днес известна като Арменска планинска земя.[4] Царството се появява през 9 век пр.н.е. и е завладяно от Мидия в началото на VI век пр.н.е.

Име[редактиране | edit source]

Името Урарту идва от асирийските източници. Асирийският цар Шалманесер I (1263-1234 г. пр.н.е.) описва свой поход, в който превзема цялата територия на Уруатри.[5][6] В текста на Шалманесер името Урарту не се отнася за царство, а за географската област, в която са описани осем различни царства (по времето на похода Урарту все още не е обединена държава). Урартийците наричат царството си Биайнили или Биайнели, откъдето идва и арменския топоним Ван (Վան), но в началото, до 8 век пр.н.е., те наричат новообединеното си царство Наири..[7] Учените[8] считат, че Урарту е акадският вариант на записаното в Стария завет име Арарат. Също така връх Арарат се намира на територията на древното царство, приблизително на 120 km от столицата му. Както известната библейска планина, Арарат е споменат в Свещеното писание и като царство в Йеремия 51:27, заедно с Мини и Ашкеназ.

Учени като Карл Фридрих Леман-Хаупт (1910) вярват, че урартийците са се самоназовавали халдини, по името на главния бог Халди.[9] Наирите, народ от желязната епоха в района на Ван, се считат за свързани с народа на Урарту.[10]

След края на Урарту през 6 век пр.н.е., на историческата сцена се появява династията на Оронтидите. Те се споменати в Бехистунския надпис, издълбан през 521-520 г. пр.н.е. по нареждане на император Дарий I. Там държавата е наречена Урарту на асирийски, Арминия на староперсийски и Харминуя на еламитски.[11]

География[редактиране | edit source]

Откриване[редактиране | edit source]

История[редактиране | edit source]

Произход[редактиране | edit source]

Възход[редактиране | edit source]

Залез[редактиране | edit source]

Упадък[редактиране | edit source]

Наследство[редактиране | edit source]

Икономика и политика[редактиране | edit source]

Земеделие[редактиране | edit source]

Религия[редактиране | edit source]

Език[редактиране | edit source]

Произход на арменците[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Paul Zimansky, Urartian material culture as state assemblage, Bulletin of the American Association of Oriental Research 299, 1995, 105.
  2. Hewsen, Robert H.. "Van in This World; Paradise in the Next" The Historical Geography of Van/Vaspurakan. с. 13.
  3. Eberhard Schrader, The Cuneiform inscriptions and the Old Testament (1885), p. 65.
  4. F. W. König, Handbuch der chaldischen Inschriften (1955).
  5. Abram Rigg Jr., Horace. "A Note on the Names Armânum and Urartu". Journal of the American Oriental Society, Vol. 57, No. 4 (Dec., 1937), pp. 416–418.
  6. Zimansky, Paul E. Ancient Ararat: A Handbook of Urartian Studies. Delmar, N. Y.: Caravan Books, 1998, p. 28. ISBN 0-8820-6091-0.
  7. Chahin, Mack The Kingdom of Armenia. London: RoutledgeCurzon, 2001, pp. 71ff. ISBN 0-7007-1452-9.
  8. Ararat (WebBible Encyclopedia) – ChristianAnswers.Net
  9. Lehmann-Haupt C. F. Armenien, Berlin, B. Behr, 1910—1931
  10. Piotrovsky, Boris B. The Ancient Civilization of Urartu. New York: Cowles Book Co., Inc., 1969.
  11. Skjaervo, Prods Oktor, "An Introduction to Old Persian", Harvard 2002

Литература[редактиране | edit source]

  • Ashkharbek Kalantar, Materials on Armenian and Urartian History (with a contribution by Mirjo Salvini), Civilisations du Proche-Orient: Series 4 – Hors Série, Neuchâtel, Paris, 2004;ISBN 978-2-940032-14-3
  • Boris B. Piotrovsky, The Ancient Civilization of Urartu (translated from Russian by James Hogarth), New York:Cowles Book Company, 1969.
  • M. Salvini, Geschichte und Kultur der Urartäer, Darmstadt 1995.
  • R. B. Wartke, Urartu — Das Reich am Ararat In: Kulturgeschichte der Antiken Welt, Bd. 59, Mainz 1993.
  • P. E. Zimansky, Ecology and Empire: The Structure of the Urartian State, [Studies in Ancient Oriental Civilization], Chicago: Oriental Institute, 1985.
  • P. E. Zimansky, Ancient Ararat. A Handbook of Urartian Studies, New York 1998.

Външни препратки[редактиране | edit source]