Урбан V

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Урбан V
Papa Urbanus Quintus.jpg
Emblem of the Papacy SE.svg Римски папа Emblem of the Papacy SE.svg
Рождено име Гийом Гримоар
Начало понтификат 28 септември 1362 г.
Край понтификат 19 декември 1370 г.
Предшественик Инокентий VI
Наследник Григорий XI
Роден 1310 г.
Гризак, Лангедок, Франция
Починал 19 декември 1370
Авиньон, Франция
Герб C o a Urbano V.svg

Папа Урбан V (на латински: Urbanus.PP.V) (1310-19 декември 1370) е римски папа от 28 септември 1362 г. до смъртта си.

Биография[редактиране | edit source]

Урбан V е роден със светското име Гийом Гримоар (на френски: Guillaume Grimoard) около 1310 в град Гризак, Лангедок. Постъпва в ордена на Бенедиктинците и става доктор по канонично право, като преподава в Монпелие и в Авиньон. По-късно заема длъжността абат на Сен Виктор в Марсилия. След като се завръща от едно свое пътуване до Неапол, където е бил изпратен като папски легат, на 28 септември 1362 г. в Авиньон Гиьом е избран за римски папа под името Урбан V и така наследява починалия папа Инокентий VI (1352-1362).

Папа Урбан V става известен със строгата си дисциплина и с осъдителното си отношение към великолепието и разкоша на кардиналите. Той въвежда важни реформи в съдебната администрация и щедро покровителства образованието: основава Унгарския университет, запазва университета по музика в Тулуза, възстановява медицинското училище в Монпелие, открива няколко колежа; подпомага над 1 000 студенти от всички класи, като им осигурява храна, квартири, книги и най-добрите преподаватели, а грижите му за тяхното обучение не престват дори и по време на войната.

По време на понтификата на Урбан V папството прави последни опити да организира кръстоносен поход за освобождаването на светите земи от мюсюлманите, като през 1365 г. кръстоносците на Петър I Кипърски за кратко освобождават Александрия. Освен това Урбан V изпраща множество пратеничества до Босна, Литва, България и Китай.

Най-отличителната страна на управлението на папа Урбан V са усилията му за връщането на папското седалище в Италия и за налагането на папската власт над непокорните италиански светски владетели. През 1363 г. Урбан V отлъчва от църквата Бернабо Висконти - последният от най-могъщите водачи на Гибелинизма в Северна Италия, който окупира Болоня и смело отблъсква войските на Гил де Алборноз, папския викарий на Италия. Урбан V призовава за кръстоносен поход из Италия, който да се бори срещу Висконти и подръжниците му като врагове на Църквата. На следващата година обаче папата преценява, че му е необходим мир: с посредничеството на императора на Свещената римска империя Карл IV Урбан V вдига анатемата върху Висконти и след значителен откуп си възвръща Болоня. По заповед на папата около Рим са посадени обширни лозя.

Поради продължаващите неприятности в Италия и поради молбите на хора като Петрарка и Света Бригита, Урбан V се отправя към Рим, където пристига на 16 октомври 1367 г. Въпреки че Папата е посрещнат с изключителна радост от духовенствто и гражданите на града и му е оказана честта да бъде придружен от императора в Св. Петър, скоро става ясно, че връщането на папското седалище в Рим не е засилило папската власт. В Рим Урбан V дава временно убежище на кипърския крал, на кралица Жана I Неаполитанска, посреща византийския император Йоан V Палеолог коронова Карл IV за император на Свещената Римска империя.

Неспособен да устои на натиска на френските кардинали, притиснат от бунта на няколко града в папската област, на 3 септември 1370 Урбан V напуска Италия с кораб от Корнето и се отправя отново към Авиньон, където пристига на 24 септември. Няколко дни по-късно папата се разболява и умира на 19 декември 1370 г. След смъртта на папа Урбан V папският престол е зает от папа Григорий XI (1370-1378).

Канонизация[редактиране | edit source]

Новият папа, по молба на датския крал Валдемар I, обещава, че ще канонизира папа Урбан V за светец не по-късно от 1375 г., но това така и не се случва поради безредието, обхванало Папството по това време. Култът към папа Урбан V е утвърден едва през 1870 г. от папа Пий IX (1846-1878)


Инокентий VI римски папа (28 септември 1362 – 19 декември 1370) Григорий XI