Урзула Крехел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Урзула Крехел
(Ursula Krechel)
Ursula Krechel 2013.jpg
Урзула Крехел във Франкфурт, 2013
Родена: 4 декември 1947 г.
(на 66 г.)
Трир, Германия
Подпис:
Signature of Ursula Krechel.jpg

Урзула Крехел (на немски: Ursula Krechel) е немска поетеса, белетристка, есеистка, преводачка, автор на театрални и радиопиеси, родена в Трир.


Живот[редактиране | edit source]

Крехел следва германистика, театрознание и история на изкуството в Кьолнския университет. По време на следването си сътрудничи на Западногерманското радио и вестник "Кьолнер Щатанцайгер". Освен това работи като драматург в дортмундския Градски театър. Става доктор по философия и се преселва във Франкфурт на Майн. Преподава в университетите на Гисен, Есен, Лайпциг, Уоруик (Великобритания) и Сейнт Луис (САЩ).

Творчество[редактиране | edit source]

Porta Nigra в Трир

Първата си стихосбирка "Към Майнц!" [1] Урзула Крехел публикува в 1977 г. и веднага си спечелва литературно име. Издава също "Наранима като в най-добрите времена" (1979), "Груб разрез. Стихотворение в 60 вариации" (1983) и "Учи се от огъня" (1985). Критиката я свързва с феминисткото движение и възгледите за "нова субективност", но по-късно поетесата изпитва влияния от сюрреализма и променя посланието и стила си. Следват стихосбирките "Какаово синьо" (1989), "Техника на събуждането" (1992), "Извънредно вътрешно" (1995), "Общоприето чудо" (1995), "Незлобливост" (1997) и "Поклон пред въздуха" (1999). По-късните и поетически произведения са големите поеми "Гласове от твърдата сърцевина" (2005) и "Към средината" (2006).

Влияние[редактиране | edit source]

Урзула Крехел се установява да живее в Берлин, става член на ПЕН-центъра на ФРГ и получава редица отличия, между които Международната литературна награда "Айфел" (1994), наградите "Марта Заалфелд" (1994) и "Елизабет Ланггесер" (1997), а също стипендията "Херман Хесе" (2006).

Библиография[редактиране | edit source]

  • Information und Wertung, 1972
  • Erika, Theaterstück, 1973
  • Selbsterfahrung und Fremdbestimmung, Essay, 1975
  • Nach Mainz!, Gedichte, 1977
  • Verwundbar wie in den besten Zeiten, Gedichte, 1979
  • Zweite Natur, Roman, 1981
  • Lesarten. Von der Geburt des Gedichts aus dem Nichts, Essays Essays über Gedichte, 1982
  • Rohschnitt, Gedicht in sechzig Sequenzen, 1983
„Игра с тялото на бащата“ (1992)
  • Vom Feuer lernen, Gedichte, 1985
  • Aus der Sonne, Theaterstück, 1985
  • Kakaoblau, Gedichte für Erwachsene, 1989
  • Tribunal im askanischen Hof, 1989
  • Die Freunde des Wetterleuchtens, Prosa, 1990
  • Sitzen Bleiben Gehen, Theaterstück, 1990
  • Mit dem Körper des Vaters spielen, Essays, 1992
  • Technik des Erwachens, Gedichte, 1992
  • Äußerst innen, Gedichte, 1993
  • Sizilianer des Gefühls, Roman, 1993
  • Landläufiges Wunder, Gedichte, 1995
  • Ich glaub, mich tritt ein Meerschwein, Theaterstück für Kinder, 1996
  • Ungezürnt. Gedichte, Lichter, Lesezeichen, 1997
  • Verbeugungen vor der Luft, Gedichte, 1999
  • Bei Eichendorff, 2000
  • Der Übergriff, Erzählung, 2001
  • Liebes Stück, 2002
  • Mein Hallo dein Ohr, Erzählung, 2003
  • In Zukunft schreiben, 2003
  • Stimmen aus dem harten Kern, Gedicht, 2005
  • Mittelwärts, Gedicht, 2006
  • Shanghai fern von wo, Roman, 2008
  • Jäh erhellte Dunkelheit, Gedichte, 2010
  • Landgericht, 2012

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Епизод накрая" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]