Урумбеглия
Тази статия е за селото в Турция. За селото в България, чието старо име е Урумбегли вижте Лесово.
| Урумбеглия İslambeyli |
|
|---|---|
| Местоположение | |
  Урумбеглия
Урумбеглия на картата на Регион Мармара
|
|
| Данни | |
| Вилает: | Лозенград |
| Население: | 391 (2000) |
| Надм. височина: | 412 m |
| Геогр. положение: | 41° 42' 2" сев. ш. 27° 37' 15" изт. д. |
| Пощ. код: | 39300 |
| Тел. код: | (+90) 0288 |
| Уебсайт: | |
Урумбеглия, Урум Бегли, Урумбегли или Урумбейли (на турски: İslambeyli) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Бунархисар, Вилает Лозенград (Къркларели).
Съдържание |
География [редактиране]
Селото е разположено на около 20 километра източно от Лозенград (Къркларели) в южното подножие на Странджа.
История [редактиране]
В 1830 година Урумбеглия има 102 български и 5 турски къщи, в 1878 - 102 български и 8 турски къщи, а в 1912 - 210 български къщи.[1]
В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на урумбеглийците Димитър Спиров, Димитър и Костадин Георгиеви (Гогови) и свещеник Д.Загоров основава в селото комитет на ВМОРО.[2] След опустошителната Керемидчиоглува афера в 1900 година бунархисарският главен учител Яни Войнов пренася районния комитет и оцелелите книжа на бунархисарската организация в село Урумбеглия.[3]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 210 български екзархийски семейства.[4]
При избухването на Балканската война в 1912 година 34 души от Урумбеглия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]
Българското население на Урумбеглия се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 70 семейства от селото се заселват в Царево, 25 - в Бродилово, 20 - в Ахтопол, други във Варна, Гюльовца и на други места.[6]
Личности [редактиране]
- Родени в Урумбеглия
Димитър Спиров (1865 - 1933), български революционер
Външни препратки [редактиране]
- ((tr)) Сайт на селото
- Народна песен от Урумбегли, в: Моллов, Тодор. Български фолклорни мотиви, т. II Балади
Бележки [редактиране]
- ↑ Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 278.
- ↑ Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
- ↑ Войников Димитър. Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия, ИК „Коралов и сие”, София, 2002.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 247, 250, 255, 282.
