Урумбеглия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Турция. За селото в България, чието старо име е Урумбегли вижте Лесово.

Урумбеглия
İslambeyli
Турция
Red pog.png
Урумбеглия
Мармара
Red pog.png
Урумбеглия
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Надм. височина 412 m
Население (2000) 391 души
Пощенски код 39300
Телефонен код 0288

Урумбеглия, Урум Бегли, Урумбегли или Урумбейли (на турски: İslambeyli) е село в Източна Тракия, Турция, Околия Бунархисар, Вилает Лозенград (Къркларели).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на около 20 километра източно от Лозенград (Къркларели) в южното подножие на Странджа.

История[редактиране | edit source]

В 1830 година Урумбеглия има 102 български и 5 турски къщи, в 1878 - 102 български и 8 турски къщи, а в 1912 - 210 български къщи.[1]

В 1899 година бунархисарският учител Христо Настев с помощта на урумбеглийците Димитър Спиров, Димитър и Костадин Георгиеви (Гогови) и свещеник Д.Загоров основава в селото комитет на ВМОРО.[2] След опустошителната Керемидчиоглува афера в 1900 година бунархисарският главен учител Яни Войнов пренася районния комитет и оцелелите книжа на бунархисарската организация в село Урумбеглия.[3]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 210 български екзархийски семейства.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година 34 души от Урумбеглия са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Българското население на Урумбеглия се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 70 семейства от селото се заселват в Царево, 25 - в Бродилово, 20 - в Ахтопол, други във Варна, Гюльовца и на други места.[6]

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Урумбеглия

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Разбойников, Анастас и Спас Разбойников, Населението на Южна Тракия с оглед на народностните отношения в 1830, 1878, 1912 и 1920 година, София 1999, с. 278.
  2. Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 310.
  3. Войников Димитър. Българите в най-източната част на Балканския полуостров - Източна Тракия, ИК „Коралов и сие”, София, 2002.
  4. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.
  6. Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 247, 250, 255, 282.
  7. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 398.
  8. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.