Усадба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кусково, Москва
Останкино, Москва
Петровско-Разумовское, Москва
Узкое, Москва
Николское, Ленинградска област

Усадбата е обособен недвижим имот с малко селище от селски тип, или (по-късно) част от селище, в Руската империя.

Представлява комплекс от жилищни здания - главното от които е дом на богатото семейство-собственик на имота, заедно с прилежащи към него стопански, паркови и други постройки, често с религиозни сгради (параклис, църква и пр.), обикновено и с усадбен парк, съставляващи общо цяло.

Такива дворянски жилищни комплекси са изграждани в Русия през Късното Средновековие. Строени са също и в градове. Някои причисляват извънградските дворци към усадбите.

Превод[редактиране | edit source]

На български език няма точен превод. Често се превежда (частично вярно, като цяло неточно) като:

  • имение - в Средновековна Русия думата означава феодално владение (което е обширно по обхват);
  • чифлик - самостоятелен комплекс от дом със стопански постройки на заможен земевладелец (чифликчия, чорбаджия) извън населено място в негов земеделски имот, рядко със значителна художествена стойност.

Историческо развитие[редактиране | edit source]

Терминът е с руски произход, свързан с историята на Руската империя, и се използва главно за владения с жилища на руски дворяни и заможни представители на други съсловия, отнасящи се към XVII - началото на XX век.

Разграничават следните основни категории усадби с особености, влияещи на външния им облик:

  • на боляри (висши аристократи), XVII в.
  • на помешчици (дребни аристократи), XVIII - XIX в.
  • градски (рядко в друг вид селища), XVIII - XIX в.

С течение на времето със замогването си помешчиците започват да следват примера на болярите да изграждат богати самостоятелни домове в селска местност, докато някои от последните, както и други представители на обществения елит, започват да строят и обзавеждат усадби в големите градове: главно в Москва, също в Санкт Петербург и в центрове на губернии.

Редица от усадбите са построени по оригинални творби на известни архитекти, представляващи днес паметници на руската архитектура. В усадби на колекционери нерядко се събират значителни и ценни колекции от произведения на изобразителното и декоративно-приложното изкуство.

Някои усадби, принадлежали на меценати, получават известност като важни центрове на културния живот - например Абрамцево (Московска област). Други се прославят чрез своите знаменити собственици - като Тархани (Пензенска област), дом на поета Михаил Лермонтов.

Днешно състояние[редактиране | edit source]

След Октомврийската революция от 1917 г. дворянските усадби са изоставени от собствениците им, огромната част от тях са ограбени и запуснати. В някои от най-известните усадби в СССР са създадени музеи - Архангелское (Московска област), Кусково и Останкино (Москва), Ясная Поляна (Тулска област) и др.

По сведения на Националния фонд «Възраждане на руската усадба» в Русия към края на 2007 г. се наброяват около 7 хил. усадби, явяващи се паметници на историята и архитектурата, като около 2/3 от тях се намират в разрушено състояние.

Известни усадби[редактиране | edit source]

Архангелское, Московска област
Покровское, Вологодска област

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Усадьба“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.