Усойници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Усойници
Vipera berus (Marek Szczepanek).jpg
Обикновена усойница (Vipera berus)
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Reptilia Влечуги
разред: Squamata Люспести
семейство: Viperidae Отровници
род: Vipera Усойници
Научно наименование
Уикивидове Vipera
Laurenti, 1768
Видове

Вижте текста.

Усойниците (Vipera) са род змии от семейство Отровници (Viperidae), разпространени от Северна Африка до Полярния кръг и от Британските острови до Далечния Изток. В България са регистрирани 4 вида: усойница, пепелянка, остромуцунеста усойница и аспида, като последните два вида са изчезнали от територията на страната.

Усойниците обикновено са дребни (достигат около 1 m дължина) и относително дебели, а главата е ясно очертана. Повечето видове предпочитат хладни места. В по-южните области се срещат на по-голяма надморска височина и в сухи и каменисти местности, а на север - в низините и на места с повече растителност и влага. Всички видове живеят на повърхността на земята и са живораждащи.[1]

Усойниците са отровни и отровата на повечето видове съдържа както невротоксини, така и хемотоксини. Ефектът от ухапването варира значително, но рядко е толкова силен, колкото при ухапване от по-едрите Macrovipera или Daboia.[1]

Видове[редактиране | edit source]

Видове[2] Автор[2] Подвидове* Българско име Разпространение[2]
V. albicornuta Nilson & Andrén, 1985 0 Долината Занджан и съседните планини в Северозападен Иран.
V. albizona Nilson, Andrén & Flärdh, 1990 0 Централна Турция.
V. ammodytes (Linnaeus, 1758) 4 Пепелянка

Словакия, Унгария, Югоизточна Европа, Турция, Сирия, Грузия.

V. aspisT (Linnaeus, 1758) 4 Аспида, каменарка Франция, Североизточна Испания, Югозападна Германия, Швейцария, Италия, Северозападна Словения.
V. barani Böhme & Joger, 1984 0 Северозападна Турция.
V. berus (Linnaeus, 1758) 2 Обикновена усойница Евразия.
V. bornmuelleri Werner, 1898 0 Южен Ливан, Сирия.
V. bulgardaghica Nilson & Andrén, 1985 0 Планината Булгар Даг в Южна Турция.
V. darevskii Vedmederja, Orlov & Tuniyev, 1986 0 Армения, Грузия.
V. dinniki Nikolsky, 1913 0 Северен Кавказ, Грузия, Азербайджан.
V. kaznakovi Nikolsky, 1909 0 Североизточна Турция, Грузия, Южна Русия.
V. latastei Bosca, 1878 1 Югозападна Европа, Северозападна Африка.
V. latifii Mertens, Darevsky & Klemmer, 1967 0 Северен Иран.
V. lotievi Nilson et al., 1995 0 Голям Кавказ.
V. monticola Saint-Girons, 1954 0 Висок Атлас в Мароко.
V. nikolskii Vedmederja, Grubant & Rudajewa, 1986 0 Централна Украйна.
V. palaestinae Werner, 1938 0 Сирия, Йордания, Израел, Ливан.
V. pontica Billing, Nilson & Sattler, 1990 0 Североизточна Турция.
V. raddei Boettger, 1890 0 Източна Турция, Северозападен Иран, Армения, Азерайджан, Ирак.
V. seoanei Lataste, 1879 1 Югозападна Франция, Северна Испания, Северна Португалия.
V. ursinii (Bonaparte, 1835) 0 Степна усойница, остромуцунеста усойница, урсиниева усойница Евразия.
V. wagneri Nilson & Andrén, 1984 0 Източна Турция, Северозападен Иран.
V. xanthina (Gray, 1849) 0 Южна Тракия, островите в Егейско море, Западна Мала Азия.

*) Без номинатния подвид (типична форма).
T) Типичен вид.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. а б Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Krieger Publishing Company, Malabar, Florida. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.
  2. а б в McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, vol. 1. Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).