Успение Богородично (Варна)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Катедрален храм
"Успение Богородично"
Варна
Bulgaria-Varna-02.JPG
Вид на храма православна църква
Страна България
Населено място Варна
Вероизповедание Православие - БПЦ
Епархия Варненска и Великопреславска епархия
Архиерейско наместничество Варненска духовна околия
Време на изграждане 1882-1886 г.
Съвременен статут действащ храм
Интериор от църквата

„Свето Успение Богородично“ е най-голямата българска църква в град Варна и 2-ра по височина (38 м) в страната (след катедралния патриаршески храм „Александър Невски“ в София).

Църквата е катедрала на Варненската и Великопреславска епархия на Българската православна църква.

История и архитектура[редактиране | edit source]

На 9 ноември 1879 година Варненско-Преславският митрополит Симеон свиква православните християни от Варна да изберат 8-членна комисия, която да се погрижи за събиране на помощи и построяване на църква и училище.

През 1880 година, на 22 август, след тържествен молебен българският княз Александър I Батенберг полага основния камък на съборната църква във Варна и подписва (с комисията) следния акт:

Во имя Отца и Сина и Святаго Духа: Днес лето от Спасителя хиляда и осемьстотин и осемдесет, месец август двадесет и втор ден, петък часа десет преди пладне, по съгласието на всичките Български граждани, и с благословението на Варно-Преславский Митрополит Симеон, в време пребиваването в града ни на Негово Височество Българский княз Александър І, реши се въздигането в гр.Варна Българский храм в Памет и Чест на Успение Пресвятия Богородици за спомен на приснопамятната Българска Благодетелка Нейно Величество Всерусийската Императрица Мария Александрова, Августейшата леля на Българский княз Александър І,който благоволи сам да положи основний камък и подпише настоящия акт.

На 9 октомври 1882 г. Комисията възлага на майстор Янко Костанди строителството на църквата съобразно плана на одеския архитект Мааса. На 15 март 1884 г. Комисията ангажира като строител майстор Генчо Кънев. Цялостното художествено зографисване е дело на художника Николай Ростовцев.

Видният български зограф и резбар Кузман Макриев изработва амвона и проскепитариите в катедралната църква „Успение Богородично“ във Варна.[1]

На 30 август 1886 г. в новопостроената църква се извършва първата литургия. Доизградена е камбанарията (1941-1943) на храма, висока 38 м[2], и са поставени нови полилеи, изработени от резбаря Петър Кушлев (1952).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.
  2. Катедрален храм "Успение Пресвятия Богородици"