Успение Богородично (Дилофо)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ Κοίμησης της Θεοτόκου | |
 Местоположение в дем Горуша | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Гърция |
| Населено място | Дилофо |
| Религия | Вселенска патриаршия |
| Епархия | Сисанийска и Сятищка |
| Изграждане | 1845 г. |
| Статут | действащ храм |
„Успение на Пресвета Богородица“ (на гръцки: Ναός Κοίμησης της Θεοτόκου Διλόφου) е възрожденска православна църква в населишкото село Дилофо (Либохово), Егейска Македония, Гърция.[1]
Храмът е разположен на централния площад на селото. Датира от 1845 година според двата релефни надписа над касата на вратата на южния вход. Построена е на мястото на по-стара църква от XVIII век, издигната вероятно веднага след 1770-1772 година, когато в Либохово пристигат бежанци от повторно разрушеното от албанци село Церо. Според турския ферман новата църква е ремонтирана и се придържа като размери изцяло към старата. Официалното освещаване на църквата е на 18 октомври 1845 година от архиерей Григорий и свещеник Николай според надписа върху иконата на евангелиста Лука.[1]
Църквата е трикорабна базилика с притвор, женска църква, купол, и деветстранна апсида отвън. Изписана е в XIX век от зографа К. Белциос. Дървеният иконостас е дело на Анагностис Цюфас и майстор от Селица, а иконите на него са дело на зографа Адам Анагност.[1][2] Иконите на Христос Вседържител и Света Богородица (1749) са дело на зографа Алексиос от Янина.[3] В 1923 година до църквата е издигната камбанария от дялани камъни.[4]
Паметникът пострадва значително от опустошителното земетресение от 13 май 1995 г. и по-късно е възстановен.[1] В 1996 година църквата е обявена за защитен паметник.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Τσιλιπάκου, Αγαθονίκη. Ναός Κοίμησης της Θεοτόκου Διλόφου // Υπουργείο Πολιτισμού και Αθλητισμού. Посетен на 17 май 2014 г.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 155. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Δρακοπούλου, Ευγενία. Έλληνες ζωγράφοι μετά την Άλωση (1450-1850), τόμος 3, Αβέρκιος - Ιωσήφ (Συμπληρώσεις-Διορθώσεις). Αθήνα, Ινστιτούτο Νεοελληνικών Ερευνών / Εθνικό Ίδρυμα Ερευνών, 2010. ISBN 978-960-7916-94-5. σ. 152. Архив на оригинала от 2021-10-29 в Wayback Machine.
- ↑ Κοίμηση της Θεοτόκου Διλόφου // Δήμος Βοΐου. Архивиран от оригинала на 2014-05-29. Посетен на 28 май 2014 г.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/38664/1051/12-7-1996 - ΦΕΚ 765/Β/28-8-1996 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-05-05. Посетен на 28 декември 2014.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
