Успение Богородично (Ново село, Щипско)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Успение Богородично.
| „Успение Богородично“ „Успение Богородично“ | |
 Църквата и Новоселското училище в 2010 г. | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Ново село, Щип |
| Посветен на | Успение на Пресвета Богородица |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Брегалнишка |
| Архиерейско наместничество | Щип |
| Тип на сградата | трикорабна базилика |
| Архитект | Андрей Дамянов |
| Изграждане | 1836 – 1850 г. |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение на Пресвета Богородица“ (на македонска литературна норма: Успение на Пресвета Богородица) е православна църква в махалата Ново село на град Щип, Северна Македония. Църквата е под управлението на Брегалнишката митрополия на Македонската православна църква. Църквата е обявена за паметник на културата. В храма работи Галерия за икони.
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Строежът на църквата е започнат на мястото на по-стар храм в 1836 година и е завършен четиринадесет години по-късно в 1850 година.[1] Изградена е от строителите от дебърската фамилия Рензовци, начело с Андрей Дамянов и представлява развитие на създадения от Рензовци архитектурен тип трикорабен видим в предишното дело на Рензовци - църквата „Свети Пантелеймон“ във Велес.[2][1]
„Успение Богородично“ е голяма базилика, като наосът е с три кораба и над средния има четири слепи купола. Ширината на наоса е 18 m, а дължината е около 26 m. Отвън трите кораба са под самостоятелни надлъжни покриви, а галерията, която обгръща наоса три страни, образува трета тераса. Под самостоятелни покриви са и трите апсиди и така се получава пирамидална постройка.[2] В „Успение Богородично“ Рензовци са имали възможност да развият нартекса и на запад и цялостно да оформят обиколната галерия във втория етаж.[1]
С църквата е свързана камбанария, издигната над западната галерия и долепена до надстройката на куполите[2][3]
Възпоменателният надпис е над южната врата отвън:
| „ | Во 1850 лѣто мца iȢнiа 29 вѣдомо бȢди ѡвновленiемъ сего стаго храма Успенiе Престыа Бцы во времена блаженѣшаго патриарха Артемiа Александрiасъ и архипастира нашего и епископа его Захарiа; сосъ ѡбщимъ православнихъ христыанъ ктиторомъ и приложникомъ стаго храма сего да поменетъ Гдъ Бгъ царствiе своемъ всегда и нынѣ и присно и во вѣкы вѣковъ Аминъ.[3] | “ |
Интериор[редактиране | редактиране на кода]
Основната декорация на вътрешното пространство е дело на Никола Дамянов. Стенописи има само в слепите куполи, на пандативите и таваните над страничните кораби.[2] Иконите на иконостаса са изработени от зографите Станислав Доспевски, Станилов, Вангелов, Кръсте Зограф, Димитър Папрадишки (1896), Христо от Самоков, Захарий Зограф, а фреските в куполите се предполага, че са изработини от Георги Дамянов. В църквата се пази картина от Теодосий Зограф, датираща от 1813 година, когато явно е съществувала старата църква.[2][4][5][6] Стенописът „Свети Седмочисленици“ е дело на Димитър Папрадишки.[7]
Дърворезбата на столарския по изпълнение иконостас, балдахина, царските двери и владишкия трон са изработени в същия период от Никола Дамянов. Няма данни за датата на осветяването.[2][8]
По стените има множество релефи, някои от които са сложни композиции, богато декорирани медальони с растителни и животински мотиви.[3]
Иконите от старата църква са пренесени в новата. В 60-те години на XX век в женската църква са изложени икони от много други църкви в околността. На иконата на Успение Богородично има надпис от 1810 година, според който тайфата изработила стария иконостас е водена от самоковския майстор Христо Димитров. В новата църква иконостасът е разделен на две части и разположен в двата парклиса на първия етаж. Част от иконите са дело на Теодосий Зограф.[9]
История[редактиране | редактиране на кода]
Още след построяването на църквата в нея се служи на български език, който се употребява и в училището.[10] По време на Първата световна война в двора на църквата са погребани 19 български офицери и войници, сред които деецът на ВМОРО Славейко Стрезов и видният водач на организацията Христо Чернопеев. В 2010 година гробовете са осквернени и костите изнесени.[11]
| Български офицери и войници, погребани в „Успение Богородично“[12] | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Номер | Чин | Име | Част | Родно място | Загинал на |
| 1. | Офицерски кандидат | Димитър Драганов Василев | 54-ти пехотен битолски полк, 9-а рота | Продановци, Самоковско | 29 октомври 1915 г. |
| 2. | Старши подофицер | Иван Георгиев Велев (Велчев) | 54-ти пехотен битолски полк, 9-а рота | Рила, Дупнишко | 22 октомври 1915 г. |
| 3. | Подофицер | Ангел Филипов Шопов | 54-ти пехотен битолски полк | Скребатно, Неврокопско | 29 октомври 1915 г. |
| 4. | Младши подофицер | Йосиф Михайлов (Митов) Павлов | 6-и пехотен македонски полк, 12-а рота | Градец, Паланечко | 31 октомври 1915 г. |
| 5. | Младши подофицер | Георги Трайков Валандовали | 6-и пехотен македонски полк, 7-а рота | Валандово | 28 октомври 1915 г. |
| 6. | Младши подофицер | Илия Николов Грънчаров | 6-и пехотен македонски полк, 11-а рота | Мехомия | 26 октомври 1915 г. |
| 7. | Младши подофицер | Иван Петров Бързаков | 1-ви пехотен македонски полк, 5-а рота | Мошино, Софийско | 11 ноември 1916 г. |
| 8. | Старши подофицер | Панче Георгиев Монев | 1-ви пехотен македонски полк, 1-ва рота | Велес | 27 октомври 1915 г. |
| 9. | Младши подофицер | Серафим Николов Илиев | 1-ви пехотен македонски полк, 5-а рота | Бърчево, Охридско | 11 ноември 1915 г. |
| 10. | Младши подофицер | Яким Алексов Николов | 1-ви пехотен македонски полк, 1-ва рота | Паланечко | 18 ноември 1915 г. |
| 11. | Старши подофицер | Григор Иванов Таушанов (Таушански) | 7-и артилерийски полк, 6-а батарея | Згурово, Кюстендилско | 7 октомври 1915 г. |
| 12. | Майор | Тодор Иванов Кюлюмов | 6-и пехотен македонски полк, 9-а рота | Горно Чичево, Велешко | 23 октомври 1915 г. |
| 13. | Капитан | Димитър Кръстев Митрушев | 6-и пехотен македонски полк, 12-а рота | Смърдеш, Костурско | 23 октомври 1915 г. |
| 14. | Капитан | Милош Димитров Станишев | 6-и пехотен македонски полк, 12-а рота | Кукуш | 23 октомври 1915 г. |
| 15. | Поручик | Славейко Наумов Стрезов | 6-и пехотен македонски полк, Щабна рота | Ресен | 23 октомври 1915 г. |
| 16. | Капитан | Христо Чернопеев | 6-и пехотен македонски полк, 1-ва рота | Дерманци, Ловешко | 23 октомври 1915 г. |
| 17. | Поручик | Илия Ангелов Цирункаров | 6-и пехотен македонски полк, 2-ра рота | Кърчево, Демирхисарско | 23 октомври 1915 г. |
| 18. | Фелдфебел | Юрдан Ангелов (Антонов) Серафимов | 5-а стрелкова дружина, 5-а рота | Лесичери, Търновско | 21 март 1916 г. |
| 19. | Младши подофицер | Лазар Божинов Стоилов | 6-и пехотен македонски полк, 5-а рота | Струмица | 26 октомври 1915 г. |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 162.
- ↑ а б в г д е Църква „Успение на Пресвета Богородица“ – Щип, квартал Ново село // Православни храмове в България. Архивиран от оригинала на 2013-10-29. Посетен на 25 октомври 2013.
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 163.
- ↑ Василев, Асен. Няколко неизвестни иконописци от Македония // Македонска мисъл, кн. 3-4, год. 1, 1945, стр. 160 - 161. Посетен на 25 октомври 2013.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 265.
- ↑ Николовски, Дарко. Фото архива на Антоние Николовски за Македонските зографи од крајот на XIX и почетокот на XX век: (Андонов, Зографски и Ванѓеловиќ). Скопје, Едиција Културно наследство, Министерство за култура на Р. С. Македонија, 2020. с. 42-43. (на македонска литературна норма)
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 207.
- ↑ Црква Света Богородица (Ново Село) // Општина Штип. Посетен на 25 октомври 2013.
- ↑ Popovska-Korobar, Viktorija. Searching for the Paintings by Theodosij of Veles from the Early Nineteenth Century // Маргиналия Marginalia. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2019. с. 401.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 561.
- ↑ Осквернените гробове в Македония // ВМРО, 17 декември 2010. Посетен на 25 октомври 2013.
- ↑ 19 български офицери и подофицери са погребани в двора на църквата „Св. Богородица“ в Щип // Български бойни знамена. Посетен на 25 октомври 2013.
