Устен закон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Устният закон (на иврит: תּוֹרָה שֶׁבְּעַל-פֶּה, Тора ше-бе-‘ал-пе) е сборно наименование на устната халахическа и агадическа традиция на равината след приключването на т.нар. библейско време, т.е. с началото на историята на юдаизма.

Това е в същност периода след окончателното редактиране на еврейския Танах и обхваща и обективиралите "устната традиция" талмудически Мишна, Тосефта, Талмуда, Гемара, Мидраш.

Последната написана книга от Стария завет (книгата на пророк Даниил) се отнася към 169 г. пр.н.е., а т.нар. Съвет на равините от т.нар. Талмудически академии в Палестина редактирали окончателния вариант на текста на Танаха около 100 г. след разрушаването на Иродовия храм от Тит през 70 г.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Времеви показател на Устния закон в историята на юдаизма