Устни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Устни
Mouth.jpg
Женски устни
African Lips (Cropped).jpg
Устни на представител на негроидната раса
Латински labia oris
Артерия горна лабиална, долна лабиална
Вена горна лабиална, долна лабиална
Нерв челен, подочничен

Устни (на латински labia oris) са кожно-мускулни образувания разположени на входа на устната кухина. Съставени са от горна (labium superius) и долна (labium inferius) част. Те представляват видимата част на устата на човека и повечето животни. Устните са меки и подвижни и служат за отваряне към храносмилателната система при приема на храна, като ерогенен орган при целуване и други актове на интимност, като осезаемо-сетивен орган, както и в артикулацията на речта.

Анатомично устройство[редактиране | edit source]

Отвън видимата част на устните е покрита с кожа, която постепенно преминава в лигавица обвиваща вътрешната им част и преминаваща към венците. В строежа на устните се различават три съставни части:

  • кожна (pars cutanea) - притежава същинския строеж на кожата. Покрита е от многослоен плосък вроговен епител, има мастни и потни жлези, има и косми. Под носа се образува улей т.нар. медианна бразда (на латински philtrum).
  • междинна (pars intermedia) — участък с розов цвят, притежаващ тънък и прозрачен рогов слой. Това е мястото където кожата постепенно преминава в лигавица. Мястото изобилства от кръвоносни съдове, които индиректно придават червения цвят на устните.
  • лигавична (pars mucosa) - покрива задната част на устните. Покрита е с многослоен плосък невроговен епител. Тук се отварят малки устни слюнчени жлезички. В средата на двете части на усните се образува връзка с венеца наречено юздичка, съответно горна и долна.

Антропологично отношение[редактиране | edit source]

В антропологично отношение устните се различават по дебелина, контур, ширина на отваряне на устата. По ширината на устните те са разделени на тънки, средни, дебели, изпъкнали и др. Най-дебели са устните на негроидната раса. Най-тънки устни притежават някои хора в Северна Европа и Азия. Горната устна може да притежава различна по форма медианна бразда - вдлъбната, изпъкнала. Последното е особено характерно за пигмеите от Централна Африка. Височината и профилът на горната устна, дебелите устни и широката уста също варират в зависимост от възрастта и пола. С възрастта намалява дебелината на устните (след 25 години), увеличава се височината на горната устна и ширината на устата.

Устните при животните[редактиране | edit source]

  • Говеда - дебели, къси и слабо подвижти
  • Овце - дълги, силно подвижни, с дълбока медианна бразда.
  • Свине - дълги, груби, слабо подвижни.
  • Коне - дебели, подвижни, чувствителни, покрити от нежна кожа.
  • Котки - горната устна е малка и слабо изразена.

Вижте също[редактиране | edit source]