Участие на България в потушаването на Пражката пролет през 1968

от Уикипедия, свободната енциклопедия

България участва в потушаването на Пражката пролет през 1968 г. като една от петте (от общо 8) страни членки на Организацията на Варшавския договор, изпратили войски в Чехословакия.

Във военната операция участват следните части от Сухопътните войски.

Процентният дял на българското участие спрямо общото количество на съюзните войски, въоръжение и техника е следното: личен състав – 0,6%; танкове – 0,43 %.

Политически причини за участието на България[редактиране | редактиране на кода]

Началото на 60-те години е време на концентрация на партийната и държавната власт в ръцете на Тодор Живков. Във външнополитически аспект Живков възприема курс на пълно обвързване на България с политиката на СССР. Причина за това е икономическата зависимост на НРБ от съветската помощ и кредити и неблагоприятното геополитическо обкръжение на страната - на юг НРБ граничи с две страни-членки на НАТО, македонският въпрос трови българо-югославските отношения, Румъния на север се стреми да води сравнително автономна политика спрямо СССР. Член на социалистическия блок, Чехословакия е страна с демократични традиции, с будна интелигенция и внушаващо респект стопанство. След СССР Чехословакия е вторият по обем български кредитор в средата на 60-те години.

В началото на януари 1968 г. е проведен пленум на Чехословашката комунистическа партия. Отстранен е Антонин Новотни, а за първи секретар на ЦК на ЧКП е избран словакът Александър Дубчек. Месец по-късно се провежда среща на Тодор Живков с Дубчек, на която от българска страна е засвидетелствана пълна подкрепа за новото ръководство на ЧКП.

Първите прояви на радикализъм на Тодор Живков относно промените в чехословашкото общество са от 6 – 7 март 1968 г. Тогава се провежда заседание на Политическия консултативен комитет на Варшавския договор. Живков провежда разговор с Леонид Брежнев и Алексей Косигин, пред които изразява тревога от положението в Чехословакия. Българският лидер предлага най-радикалния подход спрямо случващото се, а именно военна намеса. Чехословашката тематика присъства и на срещата от 23 – 24 март в Дрезден. Българската страна е представлявана от Станко Тодоров, Живко Живков и Апостол Пашев. Тук изказването на Станко Тодоров е сравнително сдържано. Към края на март обаче докладите на българския посланик в Прага започват да акцентират върху „пълзящата контрареволюция“ в чехословашкото общество.

На проведената през април българо-чехословашка среща в Прага се утвърждава отрицателното отношение на българското партийно и държавно ръководство към Пражката пролет. Тодор Живков прави изявления в смисъл, че Дубчек няма нито опита, нито интелекта да поведе ЧКП.

Още през май същата година Главното политическо управление на БНА започва пропагандна кампания по „разясняване“ в армията на събитията в ЧССР. Непосредствената военна подготовка започва в началото на юли, като до края на същия месец тя се извършва в България под контрола на съветски офицери.[източник? (Поискан преди 155 дни)] На 23 юли ген. Джуров издава заповеди за участие на два полка: 12-ти мотострелкови полк (поделение 60010, Елхово) и 22-ри (поделение 55320, Харманли) в съвместни учения на Варшавския договор. 22-ри полк още от 2 юли е е вдигнат по тревога и излиза на лагер. 12-ти полк е вдигнат по тревога на 21 юли и съсредоточен в района на с. Бояново, Елховско. Там е направен строеви преглед от комисия и резултатите са незадоволителни. На 24 юли ген. Джуров нарежда 22-ти полк да се изнесе на летище Узунджово, откъдето на 29 юли с 25 съветски самолета е превозен в гр. Каламия (УССР), установен край летището в палатков лагер. Също на 24 юли 12-ти полк е преведен в Атия и в полунощ потегля с голям съветски кораб и 7 десантни барки през Черно море. При дебаркирането на 26 юли край Иличовск 26 машини са потопени и повредени, а сержант и войник са ранени (войникът тежко). Придвижен е близо до границата с Чехословакия, в гора, южно от с. Жнатино в УССР. И двата български полка са под съветско командване.[2]

Решение[редактиране | редактиране на кода]

На 18 август 1968 г. Тодор Живков извиква в Партийния дом военния министър Добри Джуров и началника на Генералния щаб на българската армия Атанас Семерджиев и им съобщава, че е договорено нахлуването в Чехословакия да започне вдругиден. Семерджиев разказва: „С кого са се договаряли, не запитахме, защото беше ясно, че имаше предвид Брежнев и колегите си от останалите съюзни страни... Нашите части, определени да участват в акцията, още от юли се намираха на територията на Съветския съюз, където бяха поставени в оперативно подчинение на създадения специален щаб, ръководен от армейски генерал Павловски. По силата на този факт ние – националното ни командване – бяхме освободени от отговорност за планирането, организацията и ръководството на предстоящите действия. Единственото задължение, което трябваше незабавно да изпълним, се заключаваше в „обличането“ на току-що полученото указание от Т. Живков в писмена заповед“.[3]

На 19 август военният министър Джуров, както му е наредено, издава Бойна заповед № 004 за безпрекословно изпълнение на възложените от главнокомандващия ОВС задачи в Чехословакия.[4] На 20 август Министерският съвет издава строго секретното Постановление № 39, с което е решено страната да участва в интервенцията в Чехословакия.[5][4]

Народното събрание на България въобще не е уведомено, което е нарушение на Конституцията на България.[4]

Военни действия[редактиране | редактиране на кода]

По заповед на Министерството на народната отбрана два полка заминават за Чехословакия под общосъюзно (съветско) командване – дванадесети мотострелкови полк под командването на полковник Александър Генчев и двадесет и втори мотострелкови полк под командването на полковник Иван Чавдаров[6]. Личният състав на двадесет и втори мотострелкови полк се състои от 962 офицери и войници.

Със заповед № 39 от 20 август 1968 г. е дадено нареждане за проникване на територията на Чехословакия. Заповедта е подписана от 33 висши партийни функционери и политици. Полковете получават бойна заповед, подписана от военния министър Добри Джуров и началника на генералния щаб Атанас Семерджиев. От съображения за сигурност плановете за нападението са известни само на полковите командири, както и на офицерите по политическите въпроси[7].

Дванадесети полк се придвижва към границата с Чехословакия на 20 август и я пресича на 21 август в 04:05 сутринта при село Матовце. Българските части срещат съпротива при Кошице - протестиращото население ги замерва с камъни, тухли, глави цвекло и др. (същевременно съветските войници откриват огън и убиват 6 души, 63 са ранени).[8] Там няколко войници са леко ранени, на 50 от военните коли са изпочупени прозорци, на 10 вратите, а на 5 - антените[9], има също и запалени газови резервоари. Там колоната се забавя до 4 – 5 км в час, за да премине. Следващото място, на което среща съпротива е в Рожнява. Там е открит огън по колоната без жертви. В 10 часа на 22 август полка достига Банска Бистрица и завзема казармата, полицията и радиото. Батальон, предвождан от полковник Петков, превзема летището близо до Зволен. При изпълнението на тези задачи пострадват 21 военнослужещи, сред които с изкъртени зъби, счупена ябълчна кост, счупен нос, а останалите леко ранени[10]. Първата фаза на инвазията приключва на 25 август с превземането на военния гарнизон в Брезно от българските части.

На 20 август в 6 часа сутринта 22 мотострелкови полк, част от шеста въздушно-десантна дивизия на СССР, получава заповед да навлезе в Чехословакия и да овладее летищата Рузине (сега в Прага) и Водоходи. Полкът се натоварва заедно с техническата екипировка и на 21 август се приземява в Чехословакия на 2 етапа. Не се натъква на съпротива, тъй като летищата вече са овладени от съветските войски. Българската част подготвя летището за военна защита, а полкът се разполага в полетата около летището. Сред останалите задачи е да бъдат открити всички български граждани, които временно пребивават в страната и да бъдат изведени от нея, което става на 3-тия ден. На 11 септември полкът се дислоцира на 2 км североизточно от летището.

Военните части са посрещнати с викове „Вървете си у дома“, „Това не е вашата страна“ и са замеряни с камъни и бутилки с газ[11]. Сред българските жертви е старшина Николай Цеков Николов, който обаче е убит при престъпление, а не при военни действия. Старшината решава да дезертира и през нощта се сблъсква с 3 мъже, които се опитват да му отнемат оръжието и го застрелват[12].

На 13 септември чехословашкият министър подава устна нота, с която изисква българското военно присъствие да бъде оттеглено. То продължава до 22 октомври 1968 г., след като 6 дни по-рано е сключен двустранен договор между Чехословакия и СССР. 22- мотострелкови полк се изтегля с влак до Одеса, откъдето с кораби е прекаран до Бургас.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Данните са от бойните разчети – ЦВА, ф. 24, оп. 10-а, а.е. 22
  2. ↑ Филчев, Ангел. 1968 : Смазването на Пражката пролет. София, Ciela, 2018. ISBN 978-954-28-2656-9. с. 250, 255, 256.
  3. ↑ Филчев, Ангел. 1968 : Смазването на Пражката пролет. София, Ciela, 2018. ISBN 978-954-28-2656-9. с. 258 – 259.
  4. ↑ а б в Филчев, Ангел. 1968 : Смазването на Пражката пролет. София, Ciela, 2018. ISBN 978-954-28-2656-9. с. 259.
  5. ↑ Постановление № 39 на МС от 20 август 1968 за оказване военна помощ на Чехословашката комунистическа партия и на чехословашкия народ
  6. ↑ M Mark Stolarik, The Prague Spring and the Warsaw Pact invasion of Czechoslovakia, 1968: forty years later, Mundelein, Ill.: Bolchazy-Carducci Publishers, 2010, p. 183
  7. ↑ M Mark Stolarik, The Prague Spring and the Warsaw Pact invasion of Czechoslovakia, 1968: forty years later, Mundelein, Ill.: Bolchazy-Carducci Publishers, 2010, p. 184
  8. ↑ Филчев, Ангел. 1968 : Смазването на Пражката пролет. София, Ciela, 2018. ISBN 978-954-28-2656-9. с. 293 - 296.
  9. ↑ [„Gen. Djurov’s Report on the participation of Bulgarian troops in the Warsaw Pact operation in Czechoslovakia, 30 September 1968,“ September 30, 1968, History and Public Policy Program Digital Archive, Central State Archive, Sofia, Fond 1-B, Record 49, File 158. Obtained by the Bulgarian Cold War Research Group. Translated by Vanja Petkova, Edited by Dr. Rositza Ishpekova and Kalin Kanchev. https://digitalarchive.wilsoncenter.org/document/110014]
  10. ↑ „Gen. Djurov’s Report on the participation of Bulgarian troops in the Warsaw Pact operation in Czechoslovakia, 30 September 1968,“ September 30, 1968, History and Public Policy Program Digital Archive, Central State Archive, Sofia, Fond 1-B, Record 49, File 158. Obtained by the Bulgarian Cold War Research Group. Translated by Vanja Petkova, Edited by Dr. Rositza Ishpekova and Kalin Kanchev. https://digitalarchive.wilsoncenter.org/document/110014
  11. ↑ M Mark Stolarik, The Prague Spring and the Warsaw Pact invasion of Czechoslovakia, 1968: forty years later, Mundelein, Ill.: Bolchazy-Carducci Publishers, 2010, p. 187
  12. ↑ M Mark Stolarik, The Prague Spring and the Warsaw Pact invasion of Czechoslovakia, 1968: forty years later, Mundelein, Ill.: Bolchazy-Carducci Publishers, 2010, p. 187
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Участие_на_България_в_потушаването_на_Пражката_пролет_през_1968&oldid=12049298“.