Учини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Гърция. За византийската писателка вижте Анна Комнина.

Учини
Κομνηνά
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина688 m
Население690 души (2011 г.)

Учини (на гръцки: Κομνηνά, Комнина, до 1928 Ούτσανα, Уцана,[1] до 1961 Κομνηνό, Комнино, на турски: Uçana) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея в област Западна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Името на селището в началото на XX век е Уджана или Уджане или Учини. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииУчинъ като българско село.[2] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Уджине (Oudjiné) е село в каза Джумали 20 домакинства и 60 жители мюсюлмани.[3]

Към 1900 година според Васил Кънчов Учини (Уджана) е чисто турско село с 600 жители.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Уджана е помашко (гръцко мохамеданско) село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 130 къщи.[5]

Според гръцка статистика от 1904 година в Уцена живеят 580 турци.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Учена има 30 къщи турци.[7] Турското население е изселено от Гърция след Лозанския мирен договор в 1923 година и на негово място за заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 259 бежански семейства с 1037 души.[8] В 1928 година селото е прекръстено на Комнино, а в 1961 - на Комнина.[9] Днес мнозинството от населението на Комнина са понтийски гърци, които говорят понтийски език.

Прекръстени с официален указ местности в община Учини на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Илан тепе[10] Γιλάν Τεπέ Рахи Ράχη[11] връх в Каракамен на ЮЮИ от Учини (1212,8 m)[10]
Фидина[10] Φιντίνα Пердикотопос Περδικότοπος[11] местност в Каракамен на ЮИ от Учини[10]
Керван Гьолу[10] Κερβάν Γιολού Монопати Μονοπάτι[11] връх в Каракамен на ЮЮИ от Учини (990 m)[10]
Църковяни[10] Ζαρκόβιανι Дамаскинотопос Δαμασκηνότοπος[11] местност на ЮИ от Учини с параклис „Свети Илия“ в З подножие на връх Зигана (1453,3 m)[10]
Симатаф[10] Σηματάφ Ктимата Κτήματα[11] местност на ЮЗ от Учини[10]
Чаири[10] Τσαΐρια Ливадион Λιβάδιον[11] местност на Ю от Учини[10]
Каракуш[10] Καρακούς Мавро Пули Μαύρο Πουλί[11] река на ЮИ от Учини[10]
Сумала[10] Σουμαλάς Корифи Κορυφή[11] връх в Каракамен на И от Учини (1303,4 m)[10]
Глислар[10] Γλισλάρ Ипсома Ύψωμα[11] местност на СЗ от Учини и на ЮЗ от Муралар[10]
Партоп[10] Παρτόπ Хортария Χορτάρια[11] местност на ЮЗ от Учини[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 682 914 1090 1788 1475 1468 1071 1040 1031 1120 690

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 63. (на македонска литературна норма)
  6. Κωνσταντίνος Σπανός. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)