Учителска мисъл

от Уикипедия, свободната енциклопедия
„Учителска мисъл“
Информация
ИздателХристо Олчев (от кн. 8)
Първи бройсептември 1903 г.
Закриванеюни 1907 г.
Последен бройюни 1907 г.
Периодичностмесечно
Тираж1300
ДържаваБългария
Езикбългарски
Главен редакторМихаил Герасков
Иван Пенов

„Учителска мисъл“ е българско педагогическо списание, което излиза в София от септември 1903 до юни 1907 г.

Списанието има за задача да бъде наръчник за педагогическата квалификация на учителите. Съдържа статии и реферати, белетристика, практически отдели по обществената дейност, книжовен отдел. Излиза в десет книжки годишно, без месеците юли и август с тираж 1300 броя. Редактори са Михаил Герасков и Иван Пенов. От книжка 8 (1907 г.) издател е Христо Олчев. Между сътрудниците му са Димитър Полянов, Елин Пелин, Петко Ралев, д-р Cт. Максимов, Ал. Радославов, Добри Немиров, Ячо Хлебаров, Л. Дюкмеджиев.[1]

Печата се в печатниците Хр. Г. Бъчеваров, К. Г. Чинков, П. Глушков, П. Калъчев, Гавазов-Чомонев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]