Ушата чучулига

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ушата чучулига
Eremophila alpestris2.jpg
Ушата чучулига Eremophila alpestris
Червена книга на България
Status iucn3.1 VU bg.svg
Уязвим[1]
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Aves Птици
разред: Passeriformes Врабчоподобни
семейство: Alaudidae Чучулигови
род: Eremophila Ушати чучулиги
вид: E. alpestris Ушата чучулига
Научно наименование
Уикивидове Eremophila alpestris
(Linnaeus, 1758)

Ушатата чучулига (Eremophila alpestris), наричана още и балканска чучулига, е средно голям представител на семейство Чучулигови (Alaudidae). Дължината на тялото е около 18 см, теглото 35–40 гр. Оперението ѝ е с маскировъчен цвят от сиво и кафяво. Преобладаващият сив цвят е типичен за вида, по който се различава от останалите представители на семейството. Главата е оцветена в жълто и черно. Друг характерен белег за вида са тъмно оцветените стърчащи перца отстрани на главата, които са отличителен белег на мъжките през лятото. Нокътят на задния пръст на краката е дълъг и прав. Човката е къса и относително слаба.

Разпространение[редактиране | edit source]

Широко разпространена в Северна и Югоизточна Европа, Азия и Северна Америка. Среща се и в България. Популациите, населяващи области с умерен климат, са прелетни. Населява открити равнинни и планински местности. В България е постоянен вид. Преэ лятото, когато е гнездовият сезон се среща изцяло в планините над около 1500 м н.в. Обича ниска трева с разхвърляни малки или големи камъни (скални групи. Преэ зимата слиза в по-ниските части.

Начин на живот и хранене[редактиране | edit source]

Води наземен начин на живот, въпреки че лети добре. Храни се предимно с насекоми, които търси по земята.

Размножаване[редактиране | edit source]

Гнезди, подобно на другите Чучулиги, направо на земята. Снася 2–5 изпъстрени с кафяви и сиви петънца яйца. Малките, подобно на останалите видове Чучулиги, се излюпват покрити с рядък пух и напълно безпомощни, но се развиват изключително бързо и след около 10 дни напускат гнездото. Родителите ги хранят с насекоми.

Допълнителни сведения[редактиране | edit source]

В България е защитен вид включен в Червената книга. Стилизирано средновековно изображение на вида върху съд от сграфито керамика от края на XIV век от Царевград Търнов - средновековната столица на Втората българска държава е избрано за емблема на Българско орнитологично дружество[2].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Червена книга на Република България. Ушата чучулига. Посетен на 18 февруари 2012
  2. Anonym. [Z. Boev]. 1996. The Bulgarian Ornithological Society is finally established. - Historia naturalis bulgarica, 6: 82.