Уилард ван Орман Куайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от У. В. Куайн)
Уилард ван Орман Куайн
Willard Van Orman Quine
американски философ
1980 г.
Роден
Починал
ПогребанКремация
Религияатеизъм
Учил вХарвардски университет[1]
Оберлински колеж[1]
Философия
ЕпохаФилософия на 20 век
ШколаАналитична философия
ИнтересиЛогика, онтология, епистемология, философия на езика, философия на математиката, философия на науката, теория на множествата
ИдеиНедетерминираност на превода, натурализирана епистемология, онтологична релативност, парадокс на Куайн, радикален превод
ПовлиянРудолф Карнап, Алфред Тарски, Виенски кръг, Ръсел, Уилям Окам
ПовлиялДоналд Дейвидсън, Ричард Рорти, Ноам Чомски, Хилари Пътнам
Уилард ван Орман Куайн в Общомедия

Уилард ван Орман Куайн (на английски: Willard Van Orman Quine, р. 25 юни 1908 – п. 25 декември 2000) е американски философ и логик от аналитичната традиция.

От 1930 г. до смъртта си 70 години по-късно Куайн е постоянно свързан с Харвардския университет по един или друг начин, отначало като студент, след това като професор по философия и преподавател по логика и теория на множествата, и накрая като почетен професор, като публикува и издава преработени версии на седем свои книги след своето пенсиониране. Негово е професорското кресло по философия в Харвард на името на Едгар Пиърс (1956 – 1978).

Куайн категорично попада в аналитичната философска традиция, като в същото време е основен поддръжник на възгледа, че философията не е концептуален анализ. Основните му трудове са „Две догми на емпиризма“ (1951), с който атакува разграничението между аналитични и синтетични пропозиции и се застъпва за форма на семантичния холизъм, и Дума и обект (1960), където допълнително развива тези позиции и лансира известния тезис за неопределеността на превода, с който поддържа бихейвиористка теория за значението.

Почетни докторати[редактиране | редактиране на кода]

На 5 май 1967 г. Куайн получава почетна докторска степен от Чикагския университет след решение на Академичния съвет, в което отличени също са Пол Рикьор, Толкът Парсънс, Ноам Чомски, Нортръп Фрай и Клод Леви-Строс.[2]

През 1978 г. получава почетна докторска степен от Кеймбиджския университет.[3]

През 1980 г. получава почетна докторска степен от Факултета по хуманитарни науки на университета в Упсала, Швеция.[4]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

По-значими книги[редактиране | редактиране на кода]

  • 1934 A System of Logistic. Harvard Univ. Press.
  • 1951 (1940). Mathematical Logic. Harvard Univ. Press.
  • 1966. Selected Logic Papers. New York: Random House.
  • 1970 (2nd ed., 1978). With J. S. Ullian. The Web of Belief. New York: Random House.
  • 1980 (1941). Elementary Logic. Harvard Univ. Press.
  • 1982 (1950). Methods of Logic. Harvard Univ. Press.
  • 1980 (1953). From a Logical Point of View. Harvard Univ. Press.
  • 1960 Word and Object. MIT Press.
  • 1974 (1971) The Roots of Reference. Open Court Publishing Company.
  • 1976 (1966). The Ways of Paradox. Harvard Univ. Press.
  • 1969 Ontological Relativity and Other Essays. Columbia Univ. Press.
  • 1969 (1963). Set Theory and Its Logic. Harvard Univ. Press.
  • 1985 The Time of My Life: An Autobiography. Cambridge, The MIT Press. ISBN 0-262-17003-5. 1986: Harvard Univ. Press.
  • 1986 (1970). The Philosophy of Logic. Harvard Univ. Press.
  • 1987 Quiddities: An Intermittently Philosophical Dictionary. Harvard Univ. Press.
  • 1992 (1990). Pursuit of Truth. Harvard Univ. Press.
  • 1995, From Stimulus to Science. Harvard Univ. Press.

По-важни статии[редактиране | редактиране на кода]

  • 1946, „Concatenation as a basis for arithmetic.“ Reprinted in his Selected Logic Papers. Harvard Univ. Press.
  • 1948, „On What There Is“, Review of Metaphysics. Reprinted in his 1953 From a Logical Point of View. Harvard University Press.
  • 1951, „Two Dogmas of Empiricism“, The Philosophical Review 60: 20 – 43. Reprinted in his 1953 From a Logical Point of View. Harvard University Press.
  • 1956, „Quantifiers and Propositional Attitudes“, Journal of Philosophy 53. Reprinted in his 1976 Ways of Paradox. Harvard Univ. Press: 185 – 96.
  • 1969, „Epistemology Naturalized“ in Ontological Relativity and Other Essays. New York: Columbia University Press: 69 – 90.
  • „Truth by Convention“, first published in 1936. Reprinted in the book, Readings in Philosophical Analysis, edited by Herbert Feigl and Wilfrid Sellars, pp. 250 – 273, Appleton-Century-Crofts, 1949.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б plato.stanford.edu
  2. ↑ Selected Honorands – University of Cambridge
  3. ↑ Past Honorary Degree Recipients – University of Chicago
  4. ↑ Honorary doctorates – Uppsala University, Sweden

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Willard Van Orman Quine в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Уилард_ван_Орман_Куайн&oldid=11896408“.