ФК Барселона
Вижте пояснителната страница за други значения на ФК Барселона.
| Име на отбор | „Футболен клуб Барселона“ | ||
| Оригинално име | Futbol Club Barcelona | ||
| Прозвище | Барса, каталунците, блаугранас, лос кулес |
||
| Основан | 29 ноември 1899 | ||
| Стадион | Камп Ноу | ||
| Капацитет | 99 786 | ||
| Президент |  Сандро Росел |
||
| Старши треньор | Тито Виланова |
||
| Първенство | Примера дивисион | ||
| 2012/13 | 1-во | ||
|
|||
Футболен клуб Барселона (каталонско произношение: [fubbɔɫ kɫub bərsəɫonə], (на английски: Barcelona) е професионален футболен клуб от едноименния испански град.
По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Барселона е на второ място в света и в Испания с оборот от 390,8 млн. британски лири. [1]
Съдържание |
В периода 1922-1957[редактиране]
”Les Corts”, сцена на една успешна епоха[редактиране]
Стадионът „Лес Кортс”, тържествено открит през 1922 година, поставя началото на израстването на клуба по време на „Златната ера” (1919-1929). Този прекрасен период бива внезапно прекъснат от избухването на Гражданска война в Испания и последиците от нея. Въпреки това на стадиона предстои да изживее още един величествен период, този с петте купи на Барселона.
Началото на славните години – El Campo de Les Corts[редактиране]
Десетилетието между 1919 и 1929 е смятано за „Златна епоха” в историята на Барселона, когато клуба се слави с играчи като Самитиер, Алкантана, Самора, Сахи, Пиера и Санчо, чийто умения привличат тълпите и клубът започва да се идентифицира с Каталунската националност по време на един взискателен и труден период.
На 20 май 1922 година официално е открит новият стадион "Лес Кортс", който скоро станал известен като "Катедралата на футбола". Това бил един великолепен стадион с капацитет от 30,000 души, който по-късно бил удвоен до 60,000. На празненствата по случай 25-тата годишнина на клуба през 1924 г., почетени от известният плакат нарисуван от Валенсианския художник Josep Sagrelles, футболен клуб Барселона имал 12,207 членове, което давало предпоставка за светло бъдеще. Пет години по-късно, през сезон 1928-29 Барселона печели първата от многото си титли от Испанската Лига. Връхна точка в един период, в който Барселона спечелва Каталунския шампионат през 1923-24, 1924-25, 1925-26, 1926-27 и 1927-28 и Испанския Шампионат през 1924-25, 1925-26 и 1927-28. До последната победа се достига след две преигравания на мача с Реал Сосиедад и героично представяне от вратаря на Барселона Франц Платко, който по-късно бил възхвален в стихотворение от Рафаел Алберти.
Трудни времена[редактиране]
По средата на 20-те Барселона страда от предвестията за Гражданската война, която ще бележи идващото десетилетие.На 14 юни 1925 година, по време на диктатурата на Примо де Ривера (испански диктатор от този период), в един домакински мач, на Orfeo Catalan, тълпата започнала да се присмива на Националния Химн на Испания и като репресивна мярка правителството затворило стадиона за шест месеца, който по-късно били намалени до три, и принудили Гампер да подаде оставката си като клубен президент. Пет години по късно на 30 юли 1930 основателят на клуба починал. Въпреки че продължавал да притежава играчи от нивото на Ventolra, Raich и Escola, клубът навлязъл в период на западък, точно когато политическите конфликти засенчвали спорта сред обществото. Барселона се изправила пред криза на три фронта: финансов, социален (изразяващ се в спад на членовете) и спортен, където въпреки че спечелили Каталунският Шампионат през 1929-30, 1930-31, 1931-32, 1933-34, 1935-36 и 1937-38, то успехът в Испания все им убягвал.
Ефектът от Гражданската война[редактиране]
Месец след като Гражданската Война започнала, президентът на Барселона Josep Sunol бива убит от войниците на Франко близо до Гуадалахара. За щастие отборът бил на турне в Мексико и САЩ, което въпреки че подобрило финансовото състояние на клуба, също се отразило на изпращането на заточение на половината отбор в Мексико и Франция. На 16 март 1938 година фашистите пускат бомба над клубната обществена сграда и причиняват сериозни поражения. Няколко месеца по-късно Барселона попада под фашистка окупация и като символ на Каталунската националност клубът, който в момента имал само 3 486 членове, бил изправен пред редица сериозни проблеми. През март 1940, marques de la Masa de Asta Enric Pineyro, близък съдружник на режима на Франко, бил назначен за президент. По същото време името на клуба било сменено от английското и оригинално Futbal Club Barcelona на Испанското Club de Futbol Barcelona, (името било окончателното възстановено през 1973), и четирите червени линии на Каталунския герб били намалени до две, като оригиналът не е възстановен до 1949 година.
От ръба на изпадането до Copa Latina (1949)[редактиране]
През 40-те години клубът постепенно се възстановява от кризата, която почти го довежда до изпадане през 1942, въпреки че отборът печели Испанската купа същия сезон. По време на следващия сезон скандалният мач срещу Мадрид, в който съдията и полицията заплашват играчите на Барселона, кара Pineyro, който се чувства отвратен от заплахите отправени по адрес на отбора, да подаде оставка като президент на отбора. Със спечелването на Испанската лига през 1944-45, 1947-48 и 1948-49, както и на Copa Latina през 1949, клубът изглежда тотално е променил състоянието си и оставил проблемите от предишните години зад него. С играчи от ранга на Cesar, Basora, Velasco, Curta, братята Gonzalo, Seguer, Biosca и Ramallets като членове, клуба посреща своята 50-та годишнина през 1949 подкрепян от 24,893 членове и спечелил общо 21 Шампионата на Каталуния, 9 купи и 4 титли от Испанското първенство.
Кубала и петте купи[редактиране]
С пристигането на Ладислау Кубала през юни 1950, скоро става ясно, че Барселона са се превърнали в прекалено голям отбор за техният стадион Les Corts. Между 1951 и 1953 Барселона печели всички възможни купи – Испанската лига през 1951-52 и 1952-53 и Испанската купа през 51, 52 и 53 година. По време на сезон 1951-52, благодарение на знаменитата си атакуваща формация в състав Басора, Cesar, Кубала, Moreno и Manchon съставът печели петте купи: Испанската лига, Испанската купа, Latin Cup, трофеите Eva Duarte и Martini Rossi.
В периода от 1957 до 21 век[редактиране]
Ноу Камп приветства Барселона към Бъдещето[редактиране]
Ладислау Кубала бил твърде голяма личност за “Les Corts” и Клуба продължил с откриването на Ноу Камп (1957). Едни от най-великите играчи на света са имали честта да играят на този стадион (Кубала, Кройф, Марадона, Шустер, Стоичков,Ромарио ...), а през 1990 е сцена на едни от най-зрелищните мачове играни някога, благодарение на незабравимия “Dream Team”. И докато Клуба продължава да израства, стадиона постепенно е разширен и подобрен.
Камп Ноу[редактиране]
(в превод "ново игрище")
Кулминационния момент е злочестата афера с Ди Стефано, при която Аржентинската звезда най-накрая подписва с “Реал Мадрид”, което води до уволнението на президента на Барселона Enric Marti Carreto. Неговия наследник Francesc Miro-Sans влага всичката си енергия с построяването на стадиона “Ноу Камп”, който е открит на 24-ти септември 1957 г. Новия стадион има 90 000 души капацитет и е идеалната обстановка за отбор който туко що е спечелил своята последна и най-нова купа, и има вече 40 000 членове. Начело с треньора Helenio Herrera ,отборът, с отлични футболисти като Kocsis, Czibor, Evaristo, Kubala, Eulogio Martinez, Suarez, Villaverde, Olivella, Gensana, Segarra, Gracia, Verges и Tejada, става Шампион на Испания през 1958-1959 и 1959-1960, и печели Купата на панаирните градове през 1957-1958 и 1959-1960. За съжаление 60-те години не били продължение на техния успех и отбора печели само 3 трофея през това десетилетие: Купата на Испания през 1963 и 1968, и Купата на панаирните градове през 1966 г. Въпреки това Клубът все повече и повече се солидаризирал с Каталунската Общественост по онова време и станал известен като “more than a club” (повече от клуб), заради своята обществена и социална важност. Клубът отново става център на националистическа емоционалност през периода на диктатура, която била тежко повалена от други известни манифестации на Каталунското Общество.
Пристигането на Йохан Кройф[редактиране]
Барселона печели Купата на Испания през 1971 г. И през октомври започва работа по Palau Blaugrana (залата за Баскетбол) и Ледената пързалка за Хокей. Две години по-късно, през 1973 г., подписването на легендата Йохан Кройф поставя последните щрихи на чудесната нападателна линия — Rexach, Asensi, Cruyff, Sotil i Marcial, благодарение на които отбора става Шампион на Испания през 1973-1974. На връх 75-тия юбилей на Клуба членовете станали 69 566, правещи го най-могъщия спортен клуб на света.
Ерата на Josep Luis Nunez започва[редактиране]
Със спечелването на Испанската купа през 1978 Josep Lluis Nunez става президент на 6 май с ясно послание за съживяване и възобновяване. От този момент Клубът започва значителен период на разширяване и финансова стабилност свързана е увеличаване на членовете на Клуба, поземлени подобрения, и най-вече спортен успех. С 30 000 Каталунци присъстващи на финала Барса печели КНК (Купа за Носители на Купи) през 1979, а след това Испанската лига през 1984 под ръководството на Terry Venables, точно преди чудесната ера на “Дрийм Тийма” на Кройф, с който Барса става 4 пъти Шампион на Испания през периода от 1990 до 1994, както и печели първото издание на Шампионската Лига на 20-ти май 1992 на легендарния стадион Уембли.
Йохан Кройф[редактиране]
През 1988 година Йохан Кройф се завръща в клуба като старши-треньор. Той създава така наречения "Дрийм Тийм". В него той привлича чуждестранни звезди, като Михаел Лаудруп, Роналд Куман, Ромарио и Христо Стоичков. Освен тях Кройф използва и испански футболисти като Хосеп Гуардиола, Хулио Салинас, Гилермо Амор, Хосе Мари Бакеро, Андони Гойкоечеа, Мигел Анхел Надал, Алберт Ферер, Андони Субисарета и Чики Бегиристайн. Под негово ръководство тимът печели 4 пъти Примера Дивисион. Побеждава Сампдория на два пъти - на финала на Купа на носителите на купи през 1988-1989 и на финала на първата Шампионска лига през 1992. С 11 трофея Йохан Кройф е най-успешният мениджър в историята на клуба.
Европейски клубен шампион 1992 г.[редактиране]
Христо Стоичков[редактиране]
Боби Робсън[редактиране]
След това се появява Боби Робсън, с който отборът печели КНК, Купата на Испания и Суперкупата на Испания през сезона 1996-1997. След него начело на Барса застава Луис ван Гаал с който отбора става 2 пъти Шампион на Испания през 1997-1998 и 1998-1999, като за първи път от 39 години насам отбора прави “дубъл” (шампион на Испания + Купа на Испания).
Имена като Migueli, Санчес, Караско, Шустер, Урути, Марадона, Субисарета, Линекер, Бакеро, Бегиристайн, Амор, Куман, Лаудруп, Ферер, Стоичков, Гуардиола, Ромарио, Серхи, Абелардо, Роналдо, Луис Енрике, Фиго, Ривалдо, Клуйверт, Пуйол, Савиола дават своя принос за тази убедителна ера на успех. Тържеството по случай 100-годишнината на Клуба съвпада с пристигането на новия президент Жоан Гаспарт, чиито усилия са насочени към изпълнение на новите тренировъчни средства “Ciutat Esportiva Joan Gamper” в Sant Joan Despi
През 21-ви век[редактиране]
Уникалната обществена позиция на Барса продължава да расте. Барселона е единственият отбор в Европа който се е класирал всяка година за Европейски Футболни турнири от стартирането им през 1955 до днешни дни, а със спечелените 4 Купи за Носители на Купи Барса е недосегаема на върха. Каталунците са рекордьори по отношение на спечелени Купи на Испания – 24 на брой. Останалите спортни отдели са еднакво успешни на национално и международно равнище. В момента членовете на Клуба наброяват 105 706 души, а фен-клубовете са около 1508 от цял свят.
Отборът е създаден на 29 ноември 1899 г. Оттогава клубът е спечелил 4 трофея КЕШ, 4 трофея КНК, 3 трофея Купа на УЕФА, както и 25 Купи на краля (Купа на Испания). Тимът е бил 21 пъти шампион на Испания, като с тези трофей се нарежда сред най-титулованите клубове в Европа.
Отборът играе на огромния стадион Ноу Камп, чийто капацитет е 98 772 седящи места — най-големият футболен стадион в европа. В отбора са играли легенди като Христо Стоичков, Йохан Кройф, Марадона, Роналд Куман, Роналдо, Ривалдо, Ромарио, Андони Субисарета, Роналдиньо и др.
Официалният екип на Барселона е синьо-червен, а резервният — сив, оранжев или светло син. Последният си сезон (2005/06) Барселона стана шампион на испанската Примера дивисион, отпадна рано за Купата на краля и стана шампион на Европа като спечели Шампионската лига, на финала Барса спечели с 2:1 срещу Арсенал. С постиженията си за последните пет години на Европейските терени Барселона е на второ място в класацията на УЕФА за този период, като пред каталунския тим е само деветкратният носител на КЕШ Реал Мадрид.
Ерата "Гуардиола"[редактиране]
В началота на сезон 2008-09 на кормилото на Барселона застава клубната легенда и участник от „дрийм тима“ Хосеп Гуардиола заменил на поста холандеца Франк Рийкард. Пеп е в началото на своята треньорска кариера и до момента е водил само „Б“ отбора на каталунците. Още в първия си сезон начело на родния клуб той печели абсолютно всички трофеи, които е можело да бъдат спечелени.[2] Като за начало става шампион по категоричен начин, два кръга преди края на шампионата в Примера дивисион и с осем точки преднина пред кръвния враг — Реал Марид. Печели и Купата на краля като на финала побеждават Атлетик Билбао с 4:1. Каталунците печелят исторически требъл след като на финала на Шампионската Лига отстраняват Манчестър Юнайтед с 2:0. Успехите не приключват дотук. Следват Суперкупата на Испания където отново побеждават тимът на Атлетик Билбао и Суперкупата на УЕФА спечелена след продължения с Шахтьор Донецк. На 19 декември 2009 Барселона завършва годината по блестящ начин като печели и Световното клубно първенство. Във финалната среща побеждава аржентинският Естудиантес с 2:1 след продължения.[3] Феновете на "каталунците" обаче помръкнаха след загубата на Барселона от Реал Мадрид с 2:1 през настоящия сезон, (2011/2012) което на практика ги остави без шансове за спечелването на Примера дивисион. Oтпадането им от Шампионската Лига от Челси с общ резултат 3:2[4]
Тито Виланова[редактиране]
.jpg)
На 15 юни 2012 година начело на Барселона застава Тито Виланова. Той подписва двугодишен договор с отбора на каталунците. Първите футболисти които купува новият наставник на отбора са Жорди Алба от Валенсия за 14 милиона евро и Алекс Сонг от Арсенал за 19 милиона евро. От отбора си тръгват Сейду Кейта, който преминава свободно в китайския Далиан Аербин, Ибрахим Афелай който преминава под наем в немския Шалке 04 и Андреу Фонтас, който също преминава под наем но в отбора на испанския Майорка.
Сезон 2012/2013 започва впечатляващо за току-що назначения треньор на каталунците. Първия полусезон Барселона завършва с 16 победи и 1 равенство (с Реал Мадрид). Тито Виланова не успява да ръководи последния мач от първия полусезон (с Валядолид), тъй като само няколко дни преди това му се извършва операция. Лекарите установяват, че Тито има тумор на слюнчената жлеза. Операцията преминава успешно. Като временен наставник на Барселона застава асистентът на Виланова - Жорди Роура.
Професионален отбор[редактиране]
|
|
Играчи под наем[редактиране]
|
|
Основни схеми и играчи[редактиране]
Химн[редактиране]
Tot el camp, és un clam
som la gent blaugrana.
Tant se val d’on venim,
si del sud o del nord,
ara estem d’acord, estem d’acord,
una bandera ens agermana.
Blaugrana al vent, un crit valent,
tenim un nom, el sap tothom:
BARÇA, BARÇA, BAAAARÇA!
Jugadors, seguidors,
tots units fem força.
Son molts anys plens d’afanys,
son molts gols que hem cridat
i s’ha demostrat, s’ha demostrat,
que mai ningu no ens podrà torcer.
Blaugrana al vent, un crit valent,
tenim un nom, el sap tothom:
BARÇA, BARÇA, BAAAARÇA!
Трофеи[редактиране]
- Примера Дивисион
- Шампион (22) 1929, 1945, 1948, 1949, 1952, 1953, 1959, 1960, 1974, 1985, 1991, 1992, 1993, 1994, 1998, 1999, 2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013
- Вицешампион (23) 1930, 1946, 1954, 1955, 1956, 1962, 1964, 1967, 1968, 1971, 1973, 1976, 1977, 1978, 1982, 1986, 1987, 1989, 1997, 2000, 2004, 2007, 2012
- Купа на Краля (26) 1910, 1912, 1913, 1920, 1922, 1925, 1926, 1928, 1942, 1951, 1952, 1953, 1957, 1959, 1963, 1968, 1971, 1978, 1981, 1983, 1988, 1990, 1997, 1998, 2009, 2012
- Финалист (9) 1902, 1919, 1932, 1936, 1954, 1974, 1984, 1986, 1996, 2011
- Суперкупа на Испания (10) 1983, 1991, 1992, 1994, 1996, 2005, 2006, 2009, 2010, 2011
- КНК (4) 1979, 1982, 1989, 1997
- Финалист (2) 1969, 1991
- Купа на панаирните градове (3) 1958, 1960, 1966
- Финалист 1962
- Купа на Испанската Лига (2) 1982, 1986
- Суперкупа на УЕФА (4) 1992, 1997, 2009, 2011
- Шампионска Лига (4) 1992, 2006, 2009, 2011
- Световно клубно първенство - 2009, 2011
- Ауди Къп (1) 2011
- Каталунско първенство (23)
- Пиренейска купа (4)1910,1911,1912,1913
- Каталунска лига (1) 1938
- Купата на Каталуния (7) 1991,1993,2000,2004,2005,2007,2013
- Средиземноморска лига (1) 1937
Именно Реал Мадрид е най-големият опонент на Барселона в над стогодишната ѝ история. Дербитата Реал Мадрид - Барселона са едни от най-оспорваните и на практика това е най-гледаната футболна среща в света всеки сезон. Най-големите победи на Барса срещу Реал са следните: 6:1 през 1948 г. на "Камп Ноу", 5:0 през 1974 г. на "Бернабеу", 5:0 на "Камп Ноу" през 1994 г., 6:2 на "Бернабеу" през 2009 и 5:0 през 2010 г.
Бележки[редактиране]
- ↑ Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona. // goal.com. Goal.com, 24 януари 2012. Посетен на 28 януари 2013.
- ↑ „Барселона" с пети трофей през сезона
- ↑ Барселона покори света и достигна съвършенството
- ↑ 2011/12 UEFA Champions League
Външни препратки[редактиране]
|
|||||||||||
|
|||||
