ФК Барселона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на ФК Барселона.

Барселона
Име на отбор Барселона
Оригинално име Futbol Club Barcelona
Прозвище Барса, каталунците,
блаугранас, лос кулес
Основан 29 ноември 1899
Стадион Камп Ноу
Капацитет 99 786
Президент Flag of Spain.svg Хосеп Мария Бартомеу
Старши треньор Flag of Argentina.svg Херардо Мартино
Първенство Примера дивисион
2012/13 1-во
Спонсор Qatar Airways и УНИЦЕФ
Екипировка Найк
Домакин
Гост

Футболен клуб Барселона (каталонско произношение: [fubbɔɫ kɫub bərsəɫonə], (на английски: Barcelona) е професионален футболен клуб от едноименния испански град.

По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Барселона е на второ място в света и в Испания с оборот от 390,8 млн. британски лири[1]

В периода 1922-1957[редактиране | edit source]

”Les Corts”, сцена на една успешна епоха[редактиране | edit source]

Стадионът „Лес Кортс”, тържествено открит през 1922 година, поставя началото на израстването на клуба по време на „Златната ера” (1919-1929). Този прекрасен период бива внезапно прекъснат от избухването на Гражданска война в Испания и последиците от нея. Въпреки това на стадиона предстои да изживее още един величествен период, този с петте купи на Барселона.

Началото на славните години – El Campo de Les Corts[редактиране | edit source]

Десетилетието между 1919 и 1929 е смятано за „Златна епоха” в историята на Барселона, когато клуба се слави с играчи като Самитиер, Алкантана, Самора, Сахи, Пиера и Санчо, чийто умения привличат тълпите и клубът започва да се идентифицира с Каталунската националност по време на един взискателен и труден период.

На 20 май 1922 година официално е открит новият стадион "Лес Кортс", който скоро станал известен като "Катедралата на футбола". Това бил един великолепен стадион с капацитет от 30,000 души, който по-късно бил удвоен до 60,000. На празненствата по случай 25-тата годишнина на клуба през 1924 г., почетени от известният плакат нарисуван от Валенсианския художник Josep Sagrelles, футболен клуб Барселона имал 12,207 членове, което давало предпоставка за светло бъдеще. Пет години по-късно, през сезон 1928-29 Барселона печели първата от многото си титли от Испанската Лига. Връхна точка в един период, в който Барселона спечелва Каталунския шампионат през 1923-24, 1924-25, 1925-26, 1926-27 и 1927-28 и Испанския Шампионат през 1924-25, 1925-26 и 1927-28. До последната победа се достига след две преигравания на мача с Реал Сосиедад и героично представяне от вратаря на Барселона Франц Платко, който по-късно бил възхвален в стихотворение от Рафаел Алберти.

Трудни времена[редактиране | edit source]

По средата на 20-те Барселона страда от предвестията за Гражданската война, която ще бележи идващото десетилетие.На 14 юни 1925 година, по време на диктатурата на Примо де Ривера (испански диктатор от този период), в един домакински мач, на Orfeo Catalan, тълпата започнала да се присмива на Националния Химн на Испания и като репресивна мярка правителството затворило стадиона за шест месеца, който по-късно били намалени до три, и принудили Гампер да подаде оставката си като клубен президент. Пет години по късно на 30 юли 1930 основателят на клуба починал. Въпреки че продължавал да притежава играчи от нивото на Ventolra, Raich и Escola, клубът навлязъл в период на западък, точно когато политическите конфликти засенчвали спорта сред обществото. Барселона се изправила пред криза на три фронта: финансов, социален (изразяващ се в спад на членовете) и спортен, където въпреки че спечелили Каталунският Шампионат през 1929-30, 1930-31, 1931-32, 1933-34, 1935-36 и 1937-38, то успехът в Испания все им убягвал.

Ефектът от Гражданската война[редактиране | edit source]

Месец след като Гражданската Война започнала, президентът на Барселона Josep Sunol бива убит от войниците на Франко близо до Гуадалахара. За щастие отборът бил на турне в Мексико и САЩ, което въпреки че подобрило финансовото състояние на клуба, също се отразило на изпращането на заточение на половината отбор в Мексико и Франция. На 16 март 1938 година фашистите пускат бомба над клубната обществена сграда и причиняват сериозни поражения. Няколко месеца по-късно Барселона попада под фашистка окупация и като символ на Каталунската националност клубът, който в момента имал само 3 486 членове, бил изправен пред редица сериозни проблеми. През март 1940, marques de la Masa de Asta Enric Pineyro, близък съдружник на режима на Франко, бил назначен за президент. По същото време името на клуба било сменено от английското и оригинално Futbal Club Barcelona на Испанското Club de Futbol Barcelona, (името било окончателното възстановено през 1973), и четирите червени линии на Каталунския герб били намалени до две, като оригиналът не е възстановен до 1949 година.

От ръба на изпадането до Copa Latina (1949)[редактиране | edit source]

През 40-те години клубът постепенно се възстановява от кризата, която почти го довежда до изпадане през 1942, въпреки че отборът печели Испанската купа същия сезон. По време на следващия сезон скандалният мач срещу Мадрид, в който съдията и полицията заплашват играчите на Барселона, кара Pineyro, който се чувства отвратен от заплахите отправени по адрес на отбора, да подаде оставка като президент на отбора. Със спечелването на Испанската лига през 1944-45, 1947-48 и 1948-49, както и на Copa Latina през 1949, клубът изглежда тотално е променил състоянието си и оставил проблемите от предишните години зад него. С играчи от ранга на Cesar, Basora, Velasco, Curta, братята Gonzalo, Seguer, Biosca и Ramallets като членове, клуба посреща своята 50-та годишнина през 1949 подкрепян от 24,893 членове и спечелил общо 21 Шампионата на Каталуния, 9 купи и 4 титли от Испанското първенство.

Купа(ЛА) и петте купи[редактиране | edit source]

С пристигането на Ладислау Кубала през юни 1950, скоро става ясно, че Барселона са се превърнали в прекалено голям отбор за техният стадион Les Corts. Между 1951 и 1953 Барселона печели всички възможни купи – Испанската лига през 1951-52 и 1952-53 и Испанската купа през 51, 52 и 53 година. По време на сезон 1951-52, благодарение на знаменитата си атакуваща формация в състав Басора, Cesar, Кубала, Moreno и Manchon съставът печели петте купи: Испанската лига, Испанската купа, Latin Cup, трофеите Eva Duarte и Martini Rossi.

В периода от 1957 до 21 век[редактиране | edit source]

Ноу Камп приветства Барселона към Бъдещето[редактиране | edit source]

Ладислау Кубала бил твърде голяма личност за “Les Corts” и Клуба продължил с откриването на Ноу Камп (1957). Едни от най-великите играчи на света са имали честта да играят на този стадион (Кубала, Кройф, Марадона, Шустер, Стоичков,Ромарио ...), а през 1990 е сцена на едни от най-зрелищните мачове играни някога, благодарение на незабравимия “Dream Team”. И докато Клуба продължава да израства, стадиона постепенно е разширен и подобрен.

Камп Ноу[редактиране | edit source]

(в превод "ново игрище")

Кулминационния момент е злочестата афера с Ди Стефано, при която Аржентинската звезда най-накрая подписва с “Реал Мадрид”, което води до уволнението на президента на Барселона Enric Marti Carreto. Неговия наследник Francesc Miro-Sans влага всичката си енергия с построяването на стадиона “Ноу Камп”, който е открит на 24-ти септември 1957 г. Новия стадион има 90 000 души капацитет и е идеалната обстановка за отбор който туко що е спечелил своята последна и най-нова купа, и има вече 40 000 членове. Начело с треньора Helenio Herrera ,отборът, с отлични футболисти като Kocsis, Czibor, Evaristo, Kubala, Eulogio Martinez, Suarez, Villaverde, Olivella, Gensana, Segarra, Gracia, Verges и Tejada, става Шампион на Испания през 1958-1959 и 1959-1960, и печели Купата на панаирните градове през 1957-1958 и 1959-1960. За съжаление 60-те години не били продължение на техния успех и отбора печели само 3 трофея през това десетилетие: Купата на Испания през 1963 и 1968, и Купата на панаирните градове през 1966 г. Въпреки това Клубът все повече и повече се солидаризирал с Каталунската Общественост по онова време и станал известен като “more than a club” (повече от клуб), заради своята обществена и социална важност. Клубът отново става център на националистическа емоционалност през периода на диктатура, която била тежко повалена от други известни манифестации на Каталунското Общество.

Пристигането на Йохан Кройф[редактиране | edit source]

Барселона печели Купата на Испания през 1971 г. И през октомври започва работа по Palau Blaugrana (залата за Баскетбол) и Ледената пързалка за Хокей. Две години по-късно, през 1973 г., подписването на легендата Йохан Кройф поставя последните щрихи на чудесната нападателна линия — Rexach, Asensi, Cruyff, Sotil i Marcial, благодарение на които отбора става Шампион на Испания през 1973-1974. На връх 75-тия юбилей на Клуба членовете станали 69 566, правещи го най-могъщия спортен клуб на света.

Ерата на Josep Luis Nunez започва[редактиране | edit source]

Със спечелването на Испанската купа през 1978 Josep Lluis Nunez става президент на 6 май с ясно послание за съживяване и възобновяване. От този момент Клубът започва значителен период на разширяване и финансова стабилност свързана е увеличаване на членовете на Клуба, поземлени подобрения, и най-вече спортен успех. С 30 000 Каталунци присъстващи на финала Барса печели КНК (Купа за Носители на Купи) през 1979, а след това Испанската лига през 1984 под ръководството на Terry Venables, точно преди чудесната ера на “Дрийм Тийма” на Кройф, с който Барса става 4 пъти Шампион на Испания през периода от 1990 до 1994, както и печели първото издание на Шампионската Лига на 20-ти май 1992 на легендарния стадион Уембли.

Йохан Кройф[редактиране | edit source]

През 1988 година Йохан Кройф се завръща в клуба като старши-треньор. Той създава така наречения "Дрийм Тийм". В него той привлича чуждестранни звезди, като Михаел Лаудруп, Роналд Куман, Ромарио и Христо Стоичков. Освен тях Кройф използва и испански футболисти като Хосеп Гуардиола, Хулио Салинас, Гилермо Амор, Хосе Мари Бакеро, Андони Гойкоечеа, Мигел Анхел Надал, Алберт Ферер, Андони Субисарета и Чики Бегиристайн. Под негово ръководство тимът печели 4 пъти Примера Дивисион. Побеждава Сампдория на два пъти на финала на Купа на носителите на купи през 1988-1989 и на финала на първата Шампионска лига през 1992. С 11 трофея Йохан Кройф е най-успешният мениджър в историята на клуба.

Европейски клубен шампион 1992 г.[редактиране | edit source]

Боби Робсън[редактиране | edit source]

След това се появява Боби Робсън, с който отборът печели КНК, Купата на Испания и Суперкупата на Испания през сезона 1996-1997. След него начело на Барса застава Луис ван Гаал с който отбора става 2 пъти Шампион на Испания през 1997-1998 и 1998-1999, като за първи път от 39 години насам отбора прави “дубъл” (шампион на Испания + Купа на Испания).

Имена като Migueli, Санчес, Караско, Шустер, Урути, Марадона, Субисарета, Линекер, Бакеро, Бегиристайн, Амор, Куман, Лаудруп, Ферер, Стоичков, Гуардиола, Ромарио, Серхи, Абелардо, Роналдо, Луис Енрике, Фиго, Ривалдо, Клуйверт, Пуйол, Савиола дават своя принос за тази убедителна ера на успех. Тържеството по случай 100-годишнината на Клуба съвпада с пристигането на новия президент Жоан Гаспарт, чиито усилия са насочени към изпълнение на новите тренировъчни средства “Ciutat Esportiva Joan Gamper” в Sant Joan Despi

През 21-ви век[редактиране | edit source]

photo of Johan Cruyff
Йохан Кройф печели Примера Дивисион четири последователни пъти
начело на Барса

Уникалната обществена позиция на Барса продължава да расте. Барселона е единственият отбор в Европа който се е класирал всяка година за Европейски Футболни турнири от стартирането им през 1955 до днешни дни, а със спечелените 4 Купи за Носители на Купи Барса е недосегаема на върха. Каталунците са рекордьори по отношение на спечелени Купи на Испания – 24 на брой. Останалите спортни отдели са еднакво успешни на национално и международно равнище. В момента членовете на Клуба наброяват 105 706 души, а фен-клубовете са около 1508 от цял свят.

Отборът е създаден на 29 ноември 1899 г. Оттогава клубът е спечелил 4 трофея КЕШ, 4 трофея КНК, 3 трофея Купа на УЕФА, както и 25 Купи на краля (Купа на Испания). Тимът е бил 21 пъти шампион на Испания, като с тези трофей се нарежда сред най-титулованите клубове в Европа.

Отборът играе на огромния стадион Ноу Камп, чийто капацитет е 98 772 седящи места — най-големият футболен стадион в европа. В отбора са играли легенди като Христо Стоичков, Йохан Кройф, Марадона, Роналд Куман, Роналдо, Ривалдо, Ромарио, Андони Субисарета, Роналдиньо и др.

Официалният екип на Барселона е синьо-червен, а резервният — сив, оранжев или светло син. Последният си сезон (2005/06) Барселона стана шампион на испанската Примера дивисион, отпадна рано за Купата на краля и стана шампион на Европа като спечели Шампионската лига, на финала Барса спечели с 2:1 срещу Арсенал. С постиженията си за последните пет години на Европейските терени Барселона е на второ място в класацията на УЕФА за този период, като пред каталунския тим е само деветкратният носител на КЕШ Реал Мадрид.

Ерата "Гуардиола"[редактиране | edit source]

В началота на сезон 2008-09 на кормилото на Барселона застава клубната легенда и участник от „дрийм тима“ Хосеп Гуардиола заменил на поста холандеца Франк Рийкард. Пеп е в началото на своята треньорска кариера и до момента е водил само „Б“ отбора на каталунците. Още в първия си сезон начело на родния клуб той печели абсолютно всички трофеи, които е можело да бъдат спечелени.[2] Като за начало става шампион по категоричен начин, два кръга преди края на шампионата в Примера дивисион и с осем точки преднина пред кръвния враг — Реал Марид. Печели и Купата на краля като на финала побеждават Атлетик Билбао с 4:1. Каталунците печелят исторически требъл след като на финала на Шампионската Лига отстраняват Манчестър Юнайтед с 2:0. Успехите не приключват дотук. Следват Суперкупата на Испания където отново побеждават тимът на Атлетик Билбао и Суперкупата на УЕФА спечелена след продължения с Шахтьор Донецк. На 19 декември 2009 Барселона завършва годината по блестящ начин като печели и Световното клубно първенство. Във финалната среща побеждава аржентинският Естудиантес с 2:1 след продължения.[3] Феновете на "каталунците" обаче помръкнаха след загубата на Барселона от Реал Мадрид с 2:1 през настоящия сезон, (2011/2012) което на практика ги остави без шансове за спечелването на Примера дивисион. Oтпадането им от Шампионската Лига от Челси с общ резултат 3:2[4]

Тито Виланова[редактиране | edit source]

На 15 юни 2012 година начело на Барселона застава Тито Виланова. Той подписва двугодишен договор с отбора на каталунците. Първите футболисти които купува новият наставник на отбора са Жорди Алба от Валенсия за 14 милиона евро и Алекс Сонг от Арсенал за 19 милиона евро. От отбора си тръгват Сейду Кейта, който преминава свободно в китайския Далиан Аербин, Ибрахим Афелай който преминава под наем в немския Шалке 04 и Андреу Фонтас, който също преминава под наем но в отбора на испанския Майорка.

Сезон 2012/2013 започва впечатляващо за току-що назначения треньор на каталунците. Първия полусезон Барселона завършва с 16 победи и 1 равенство (с Реал Мадрид). Тито Виланова не успява да ръководи последния мач от първия полусезон (с Валядолид), тъй като само няколко дни преди това му се извършва операция. Лекарите установяват, че Тито има тумор на слюнчената жлеза. Операцията преминава успешно. Като временен наставник на Барселона застава асистентът на Виланова – Жорди Роура.

Сезон 2012/13 завършва за Виланова, като прави Барса шампион с рекорден брой точки - 100.

На 19 юли 2013, Тито Виланова подава оставка, тъй като се установява, че трябва да продължи лечението си и това няма да му позволи да води отбора. Барселона свиква извънредна пресконференция, на която президентът Сандро Росел съобщава, че клубът ще избере нов треньор в началото на следващата седмица[5].

Тата Мартино[редактиране | edit source]

На 23 юли 2013, официалният сайт на Барселона съобщава, че новият треньор на отбора ще бъде Херардо Мартино, познат още като Тата Мартино, като се допълва, че специалистът ще подпише договор за две години.

Професионален отбор[редактиране | edit source]

Настоящ състав[редактиране | edit source]

Пост Играч
1 Flag of Spain.svg В Виктор Валдес (3ти Капитан )
2 Flag of Spain.svg З Мартин Монтоя
3 Flag of Spain.svg З Жерар Пике
4 Flag of Spain.svg Х Сеск Фабрегас
5 Flag of Spain.svg З Карлес Пуйол Капитан
6 Flag of Spain.svg Х Шави Ернандес (2ри Капитан)
7 Flag of Spain.svg Н Педро Родригез
8 Flag of Spain.svg Х Андрес Иниеста (4ти Капитан)
9 Flag of Chile.svg Н Алексис Санчес
10 Flag of Argentina.svg Н Лионел Меси (5ти Капитан)
11 Flag of Brazil.svg Н Неймар
12 Flag of Mexico.svg Х Джонатан Дос Сантос
13 Flag of Spain.svg В Хосе Пинто
Пост Играч
14 Flag of Argentina.svg З Хавиер Масчерано
15 Flag of Spain.svg З Марк Бартра
16 Flag of Spain.svg Х Серхио Бускетс
17 Flag of Cameroon.svg Х Алекс Сонг
18 Flag of Spain.svg З Жорди Алба
19 Flag of the Netherlands.svg Х Ибрахим Афелай
20 Flag of Spain.svg Н Кристиан Тейо
21 Flag of Brazil.svg З Адриано Корея
22 Flag of Brazil.svg З Дани Алвеш
23 Flag of Spain.svg Н Исаак Куенка
24 Flag of Spain.svg Х Серхи Роберто
25 Flag of Spain.svg В Ойер Олазабал

Последен трансферен прозорец (Лято 2013)[редактиране | edit source]

Играчи под наем[редактиране | edit source]

Играчи под наем
Пост Държава Име Във До
Нападател Флаг на Бразилия Бразилия Кейрисон Flag of Brazil.svg Коритиба 30 юни 2014
Нападател Флаг на Испания Испания Боян Къркич Flag of the Netherlands.svg Аякс 30 юни 2014
Нападател Флаг на Испания Испания Жерар Деулофеу Flag of England.svg Евертън 30 юни 2014
Халф Флаг на Бразилия Бразилия Рафиня Flag of Spain.svg Селта 30 юни 2014

Нови играчи[редактиране | edit source]

Нови играчи
Пост Държава Име От Бележка Цена
11 Нападател Флаг на Бразилия Бразилия Неймар Flag of Brazil.svg Сантош Трансфер 57 000 000
Защитник Флаг на Испания Испания Андреу Фонтас Flag of Spain.svg Майорка Бил е под наем
Халф Флаг на Нидерландия Нидерландия Ибрахим Афелай Flag of Germany.svg Шалке 04 Бил е под наем
23 Нападател Флаг на Испания Испания Исаак Куенка Flag of the Netherlands.svg Аякс Бил е под наем
Нападател Флаг на Испания Испания Боян Къркич Flag of Italy.svg Милан Бил е под наем

Напуснали играчи[редактиране | edit source]

Напуснали играчи
Пост Държава Име Нов отбор Бележка Цена
Защитник Флаг на Испания Испания Андреу Фонтас Flag of Spain.svg Селта Трансфер 1 000 000
22 Защитник Флаг на Франция Франция Ерик Абидал Flag of France.svg Монако Свободен трансфер
7 Нападател Флаг на Испания Испания Давид Вия Flag of Spain.svg Атлетико М Трансфер 5 100 000
11 Халф Флаг на Испания Испания Тиаго Flag of Germany.svg Байерн М Трансфер 25 000 000

Основни схеми и играчи[редактиране | edit source]

Вариант 1[редактиране | edit source]

Soccer.Field Transparant.png

Flag of Spain.svgВалдес
Flag of Brazil.svg Дани Алвеш
Flag of Spain.svg Пике
Flag of Argentina.svg Масчерано
Flag of Spain.svg Жорди Алба
Flag of Spain.svg Шави
Flag of Spain.svg Серхио
Flag of Spain.svg А. Иниеста
Flag of Chile.svg Алексис
Flag of Argentina.svg Меси
Flag of Brazil.svg Неймар

Вариант 2[редактиране | edit source]

Soccer.Field Transparant.png

Flag of Spain.svgВалдес
Flag of Spain.svg Монтоя
Flag of Spain.svg Пуйол
Flag of Spain.svg Пике
Flag of Brazil.svg Адриано К.
Flag of Spain.svg Шави
Flag of Cameroon.svg А. Сонг
Flag of Spain.svg Фабрегас
Flag of Spain.svg Педро
Flag of Argentina.svg Меси
Flag of Brazil.svg Неймар

Източници[редактиране | edit source]

  1. Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona. // goal.com. Goal.com, 24 януари 2012. Посетен на 28 януари 2013.
  2. „Барселона" с пети трофей през сезона
  3. Барселона покори света и достигна съвършенството
  4. 2011/12 UEFA Champions League
  5. http://www.sportal.bg/news.php?news=438370

Външни препратки[редактиране | edit source]