Мийонариос

Мийонариос
Мийонариос Футбол Клуб
Емблема на футболния клуб
Прозвище	Синият балет (Ел Балет Асул) Сините (Ел Асул) Бялосините (Албиасулес) Посланиците (Ембахадорес)
Основан	18 юни 1946 г.  (на 77 г.)
Държава	Колумбия
Стадион	Ел Кампин
Капацитет	36.343
Собственик	Асул & Бланко С.А.
Президент	Енрике Камачо Матаморос
Старши треньор	Рикардо Лунари
Първенство	Категория Примера А
2017 А	1-во
Спонсор	Пепси
Екипировка	Адидас
Уебсайт	millonarios.com.co
Екипи и цветове
Домакин Гост
Мийонариос в Общомедия

Стадион Ел Кампин

Алфредо ди Стефано, един от легендарните играчи на Мийонариос

Мийонариос (на испански: Millonarios) е колумбийски футболен отбор от столицата Богота. Създаден на 18 юни 1946 г., той е един от най-популярните отбори в страната. Заедно с Атлетико Насионал е рекордьор по брой спечелени шампионски титли – 14, а заедно с Атлетико Насионал и Индепендиенте Санта Фе е сред отборите, които не са пропуснали сезон на Категория Примера А от създаването ѝ през 1948 г. Мийонариос е третият колумбийски отбор след Атлетико Насионал и Америка де Кали, който печели някой от южноамериканските клубни турнири – Копа Мерконорте през 2001 г.

История

В днешния си вид Мийонариос е създаден през 1946 г., но корените му могат да бъдат проследени до основания от ученици от училищата Колехио Сан Бартоломе и Институто Ла Сале през 1937 г. Депортиво Мунисипал.

Златната ера на Мийонариос е в началото на 50-те години на 20 век. Тогава е един от най-силните периоди на отбора с четири шампионски титли, едно второ място, една спечелена и един финал за Купата на Колумбия само в рамките на пет години. По това време Мийонариос се възползва по най-добрия начин от стачката на футболистите в Аржентина – президента на тима Алфонсо Сениор Кеведо знае, че тези футболисти не само търсят по-голямо възнаграждение, но също така горят от желание отново да играят мачове и пръв се досеща, че прекъснатите по-рано взаимоотношения между Димайор, федерацията, която администрира първенството на Колумбия, и ФИФА означава, че правилата на ФИФА – най-вече тези за трансферите на футболисти – не важат за отбори от Димайор и те могат да подписват с играчи без да е нужно разрешение от техните отбори. Освен това привличането на футболисти без трансферна сума дава възможност на президентите да предлагат по-висока заплата и пари на ръка при сключване на договора. През лятото на 1949 г. той изпраща треньора на отбора Карлос Алдабе в Аржентина със задачата да доведе някой от именитите аржентински играчи. Той се връща с не когото и да е, а с Адолфо Педернера, звездата в нападението на Ривър Плейт, което по това време носи прозвището Машината. Педернера получава месечна заплата от 500 щатски долара и 5000 бонус при подписването на договора, но това е нищо в сравнение на приходите, които се очакват да бъдат генерирани от неговото привличане. По думите на Алфонсо Сениор, само за да присъстват на официалното представяне на играча, феновете плащат общо 18000 долара – това е седем пъти повече от приходите от билети за един мач на отбора. Освен Педернера, Мийонариос привлича още аржентински звезди от ранга на Алфредо ди Стефано, Хулио Коци и Нестор Роси, както и играчи от Великобритания. През тези години отборът става известен като Синият балет. Мийонариос става първият отбор от страната, който печели мач срещу аржентински отбор (3:1 срещу Расинг Клуб през 1951 г.), както и първият, спечелил мач на европейска почва (4:2 срещу Реал Мадрид на Сантяго Бернабеу през 1952 г.). Отборът има още гастроли в Европа и заради тях получава прозвището Посланиците. Краят на известната като „Ел Дорадо“ златна ера на колумбийския футбол обаче е предопределен през 1951 г., когато ФИФА и Димайор подписват т. нар. Пакт от Лима, по силата на който колумбийските отбори се задължават да върнат изкушените от тях чуждестранни играчи на предишните им клубове, но чак най-късно до октомври 1954 г., а Димайор излиза от нелегалност.

Само няколко години след края на златната ера на Мийонариос следва нов период на доминация, през който отборът печели пет шампионски титли и една Купа на Колумбия и играе полуфинал за Копа Либертадорес за шест години между 1959 и 1964 г. През 70-те и 80-те години Мийонариос печели по две титли на десетилетие, както и общо три втори места и отново стига до два полуфинала на Копа Либертадорес. Следващите години са сравнително слаби за отбора – включително и във финансово отношение, и въпреки спечелването на Копа Мерконорте през 2001 г., единствените успехи на домашна сцена са двете втори места през 90-те. През новия век финансовото състояние леко се стабилизира, но в крайна сметка отборът обявява банкрут и впоследствие е закупен от дружеството Асул & Бланко, състоящо се от около 4000 фена. С възстановяването на финансовата обезпеченост се завръщат и успехите – първо през 2011 г. е спечелена Купата на Колумбия, а през 2012 – и първата шампионска титла от 1988 г. насам.

Дербита

Класико боготано или Класико капитолано се нарича дербито между Индепендиенте Санта Фе и Мийонариос – и двата отбора от Богота се смятат за най-големите тимове в страната. Това е единственото регионално дерби, което се е състояло във всички сезони на Категория Примера А. До края на 2014 г. дербито се е играло 296 пъти, като Мийонариос има категоричен превес – 112 победи срещу 81 загуби и 103 равенства.

Мачовете между Мийонариос и Атлетико Насионал добива популярност като Дерби на най-многото звезди – заради факта, че двата тима са с най-много шампионски титли, а звездите символизират броя на титлите. Тук Мийонариос също доминира – 102 победи, 84 равенства и 75 загуби в 261 срещи до средата на 2014 г.

Допреди няколко години, преди Атлетико Насионал да спечели общо седем купи и да задмине по този показател Америка де Кали, за дерби между най-успешните колумбийски отбори се смятат мачовете между Мийонариос и Америка де Кали. От 2011 г. двата тима могат обаче да се срещнат само за купата на страната, тъй като оттогава Америка играе във втора дивизия. За ъпрвенство двата отбора са играли общо 235 пъти, а Мийонариос има 93 победи, 66 равенства и 76 загуби, на другия полюс са срещите в международните турнири, където от шест мача Америка има три победи и три равенства.

Старото дерби се наричат мачовете между Мийонариос и Депортиво Кали и това е вероятно най-старото футболно дерби в Колумбия. Двата тима са се изправяли един срещу друг във финален мач за титлата цели десет пъти – през 1949, 1959, 1961, 1962, 1963, 1967, 1969, 1972, 1978 и 1995/1996, като седем пъти ликува Мийонариос. Към края на 2014 г. отборите имат 253 мача помежду си за първенство – 87 победи за Мийонариос, 69 равенства и 97 победи за Депортиво Кали. За Копа Либертадорес има осем мача – по три победи за Мийонариос и равенства и две победи за Депортиво.

Играчи

Настоящ състав

№	Нац.	Играч	Роден	Последен отбор
Вратари
1		Нелсон Фернандо Рамос	23 ноември 1981	Америка де Кали
12		Браян Силва	4 септември 1997	юноша на отбора
31		Луис Енрике Делгадо	26 октомври 1980	Реал Картахена
Защитници
2		Стивен Вега	22 май 1998	юноша на отбора
3		Освалдо Енрикес	11 март 1989	юноша на отбора
5		Андрес Кадавид	28 декември 1985	Енвигадо
6		Луис Ернан Москера	25 май 1989	юноша на отбора
23		Люис Очоа	4 септември 1984	Индепендиенте Меделин
24		Габриел Диас Рико	28 януари 1996	юноша на отбора
28		Алекс Диас	13 януари 1989	Америка де Кали
29		Роман Торес	20 март 1986	Ла Екидад
		Хеферсон Херера	20 юли 1992	юноша на отбора
Полузащитници
4		Даниел Торес	28 юни 1993	юноша на отбора
8		Рафаел Робайо	24 април 1984	Чикаго Файър
10		Майер Кандело	20 февруари 1977	Универсидад Сесар Вайехо
11		Даулинг Леудо	24 юли 1989	Ла Екидад
17		Омар Васкес	15 август 1989	Делфинес
18		Хавиер Рейна	4 януари 1989	Клуб Олимпо
21		Хуан Себастиан Ортис	29 август 1987	Индепендиенте Меделин
22		Фабиан Варгас	17 април 1980	Барселона
26		Серхио Вияреал	29 януари 1995	юноша на отбора
27		Кристиан Аларкон	29 май 1992	юноша на отбора
Нападатели
7		Юбер Асприя	12 ноември 1982	юноша на отбора
9		Себастиан Пинто	5 февруари 1986	Бурсаспор
16		Андерсон Плата	8 ноември 1990	Теджън Ситизен
20		Фернандо Урибе	1 януари 1988	Атлетико Насионал
25		Анди Поло	29 септември 1994	Интер
32		Джонатан Агудело	17 декември 1992	юноша на отбора

Известни бивши играчи

• Адолфо Педернера
• Алехандро Сичеро
• Алфредо ди Стефано
• Алфредо Кастийо
• Амадео Карисо
• Арнолдо Игуаран
• Бонер Москера
• Вилингтон Ортис
• Габриел Очоа Урибе
• Драгослав Шекуларац
• Карлос Валдерама
• Модест М'бами
• Нестор Роси
• Оскар Кордоба
• Рамон Алберто Вияверде
• Рафаел Дудамел
• Рене Игита
• Себастиан Ернандес
• Серхио Гойкочеа
• Хосе Ван Туйне
• Хуан Хилберто Фунес

Успехи

Национални

• Категория Примера А:
  • Шампион (15): 1949, 1951, 1952, 1953, 1959, 1961, 1962, 1963, 1964, 1972, 1978, 1987, 1988, 2012, 2017 Ф
  • Вицешампион (9): 1950, 1956, 1958, 1967, 1973, 1975, 1984, 1994, 1995/1996
  • Трето място (10): 1965, 1968, 1969, 1971, 1976, 1977, 19812, 1985, 1986, 2014 А
• Купа на Колумбия:
  • Носител (4): 1952/1953, 1962/1963, 2011
  • Финалист (1): 1951/1952, 2013

Международни

• Копа Мерконорте:
  • Носител (1): 2001
  • Финалист (1): 2000
  • Полуфиналист (1): 1998
• Копа Либертадорес:
  • Полуфиналист (3): 1960, 1973, 1974
• Копа Судамерикана:
  • Полуфиналист (2): 2007, 2012

Рекорди

• Най-голяма победа за първенство и купа: 8:1 срещу Депортес Толима, 7 юли 1963
• Най-голяма победа в международни турнири: 6:0 срещу Универсидад де Чиле, 19 април 1960
• Най-голяма загуба за първенство и купа: 7:3 срещу Индепендиенте Санта Фе, 23 февруари 1992
• Най-голяма загуба в международни турнири: 6:0 срещу Насионал Монтевидео, 15 юли 1988
• Най-много мачове за първенство: Бонер Москера – 524
• Най-много голове за първенство: Алфредо Кастийо – 133
• Най-много минути без допуснат гол: Отониел Кинтана – 1024 (национален рекорд)
• Най-много поредни мачове без загуба: 29 – 1999 г. (национален рекорд)

Футболисти с най-много мачове за първенство

Място	Име	Мачове	Години
1	Бонер Москера	524	1992 – 2000, 2002 – 2006
2	Алехандро Бранд	385	1969 – 1982
3	Хулио Едгар Гавирия	382	1968 – 1977
4	Еуклидес Гонсалес	369	1971 – 1981
5	Алонсо Лопес	347	1974 – 1980, 1981 – 1985
6	Арнолдо Игуаран	341	1983 – 1991, 1993 – 1995
7	Мигел Аугусто Принсе	323	1980 – 1988
8	Херман Гутиерес де Пиниерес	314	1978 – 1990
9	Артуро Сеговия	309	1972 – 1979
10	Вилингтон Ортис	306	1972 – 1979

Футболисти с най-много голове за първенство

Място	Име	Голове	Години
1	Алфредо Кастийо	133	1948 – 1957
2	Арнолдо Игуаран	121	1983 – 1991, 1993 – 1995
3	Алфредо ди Стефано	96	1949 – 1952
„	Марино Клингер	96	1957 – 1966
5	Алехандро Бранд	91	1969 – 1982
6	Вилингтон Ортис	90	1972 – 1979
7	Хосе Мария Фереро	85	1967 – 1969
“	Мигел Анхел Конверти	85	1975 – 1977
9	Хайме Морон	82	1971 – 1974, 1977 – 1982
10	Хуан Хосе Иригойен	80	1977 – 1979