ФК Сливнишки герой (Сливница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Сливнишки герой
Slivnishki-geroi-logo.png
Име на отбор Сливнишки герой
Прозвище "Героите"
Основан 1924
Стадион Градски стадион
"Сливнишки герой"
Капацитет 5 000
Президент Венцислав Баликов
Старши треньор Красимир Трайков
Първенство Югозападна „В“ АФГ
2013/2014 4-то
Домакин
Гост
ФК „Сливнишки герой“, сезон 2009\2010

ФК "Сливнишки герой" е футболен клуб от Сливница, който през сезон 2010/11 печели първо място във Югозападна „В“ АФГ и по този начин спечелва промоция за Западна „Б“ ФГ. Председател на Управителният съвет на клуба е Венцислав Баликов, а спортно техническото ръководство включва главния мениджър Венцислав Рангелов, старши треньора Красимир Трайков и помощник-треньорите Петър Малинов и Борислав Драгомиров. Мачовете си отборът играе на Градски стадион "Сливнишки герой".

История на клуба[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Сливнишки герой с купата на победител в ЮЗ "В" аматьорската група, и нов член на "Б" професионална футболна група, 5 юни 2011 г.

Футболът е най-старият спорт развиващ се на територията на Сливница, и без съмнение е най-обичаният.

Отборът по футбол е сформиран през 1924 година, малко след създаването на дружеството за физкултура и спорт “Сливнишки герой”. Клубът може да се похвали с една от най-дългогодишните истории в държавен мащаб.

До началото на 70-те години, футболният отбор е играл мачовете си на тревното игрище на територията на МТС (Машинно-тракторната станция) или на Сливнишкия военен полигон.

През 1964-65 година за нуждите на тима е построен градския стадион “Сливнишки герой”, което представлява една голяма инвестиция за бъдещето. В близост до него се намира и помощното игрище и постройка, изпълняваща функциите на съблекалня и офис.

С годините възникват проблеми с материалната база, нейното обновяване и реконструкция. Дълго време радиоуредбата на стадиона не е работила. А след възникването на мотоболният клуб, двата отбора е трябвало да делят помощното игрище. Това принудило футболния тим да тренира на стадиона, което пък влошило състоянието на терена.

Днес освен градския стадион “Сливнишки герой”, мачове предимно на ДЮШ, се играят на тревното игрище в двора на ПГТ “Никола Й. Вапцаров”, клуба притежава едно помощно игрище, а се разработва още едно, на мястото на бившия стадион за Мотобол.

Освен известният на всички отбор “Сливнишки герой-1923”, масовото увличане на населението по играта довежда до сформирането и на други отбори от града, създадени най-вече на квартален принцип. През 1945 година се създават два по-значими квартални отбора, сателити на “Сливнишки герой”. Това са “Горномалски устрем” от кв. Горна махала и “Юнак”, от кварталите Паланка и Адамова махала. През годините са създавани още такива тимове, най-вече заради организирани градски мачове, със странни, често екзотични имена. До нас достигат имена като “Ударник “, “Уружай”, „Стрела“ и др. Някои от тези тимове, са се състезавали в окръжните групи на бившия София окръг. Съществуват до края на 50-те години, след което остава само първия тим на града и някои заводски тимове, участници в работнически турнири и спартакиади.

Най-дълго съществува “Горномалски устрем”, който изработва собствен печат и участва в срещи с отбори от околийските села, в който постига няколко победи. Съществуването е относително кратко, като след разпадането си тимовете от кварталите дават на представителния тим няколко играчи. “Юнак” предоставя на “Сливнишки герой” петима играчи, а “Горномалски устрем” шест играчи (един от които е вратарят Вергил Петров).

С годините в традиция се превръща провеждането на приятелски мачове между тези два отбора(махали). От тогава “Сливнишки герой” е единственият представителен отбор на Сливница.

След създаването на “Сливнишки герой”, тима се състезава в “Б” РФГ, а през 1948 година се класира за квалификациите, даващи право на участие в “А” група. Съперник е бил отбора на “Марек”. Заради масов бой мачът е прекъснат при гол преднина за гостите от Дупница.

Неспортсменската проява довежда и до налагането на дисциплинарно наказание от БФС , която лишава Сливнишки герой от състезателни участия. Подновяването на тренировъчния процес, след прекъсването, е било много трудно. Много от по-добрите футболисти напускат отбора, като за следващите мачове предимно се е разчитало на местни момчета. Представянето на тима в тогавашната “А” окръжна група е било посредствено.

60-те години на ХХ век[редактиране | edit source]

Сливнишки герой от годините, в които отбора се представяше успешно в "Б" РФГ, 1975 година.

В началото на 60-те години футболът търпи масово развитие.Работата на дружеството е носочена към младите. Организират се детски и средношколски отбори,започва редовен тренировъчно-състезателен процес.Футболната игра се застъпва и сред работническите колективи чрез турнири между предприятията.

От 1963 година, с възраждането на Детско-юношеската школа, за треньори първоначално са назначени няколко учители. През 1965 година ръководител на детския отбор е Данко Роев (поч. 2008 г.) – млад специалист, отскоро започнал да се занимава системно с футбол, по-късно станал един от най-известните треньори в страната (бил е начело на Локомотив Сф, Академик Сф, Пирин, Черноморец, Добруджа и Славия, има 44 мача начело на младежкия национален тим на България, водил е за 3 срещи и „А“ отбора, „Алки“ Кипър и “ Сулей Бахат“ Кувейт). Повечето от младежите, които той е готвел по-късно са сформират основното ядро на представителен тим.

През 1966 г. мъжкият тим се поема от Георги Милушев. Завършилият ВИФ “Г. Димитров” треньор е бил и играещ футболист.

Деян Петров се бори със защитник на Чавдар Етрополе, в контрола играна в Ботевград, като част от предсезонната подготовка, сезон 2010\2011.

В началото на 60-те години футболът в Сливница е започнал да се развива по- масово,сформирали са се отбори в училищата и предприятията. Ръководени от млади треньори детските и средношколските формации участвали в окръжните първенства. През 1963 година детският тим достига до финала на окръжното първенство в град София.Две години по-късно(1965 г.) средношколниците на училище “Христо Смирненски” стават окръжни първенци и се класират до републиканско първенство. От редиците на тези детски отбори излизат състезатели за представителния тим.

През сезонът 1966/77 година “Сливнишки герой” е изграден от млади и талантливи футболисти. Те достигат да първото място на окръжното първенство и получават шанса да играят в квалификации за влизане в зоналните групи.

След успешно представяне на квалификационните срещи състояли се в Дупница и Ботевград, отборът на Сливница влиза в групите на зона „Витоша”.

70-те години на ХХ век, участие в Б ПФГ[редактиране | edit source]

Доброто представяне на тима продължава и там. Първата година се класира на трето място,втората заема втората позиция.А третата година, през 1970 г. влиза в “Б” южна РФГ.

В “Б” група отборът ни играе 13 години. Там той постига и най-силните си резултати. Играел срещу представители наа окръжните градове – Пирин, Благоевград, Пазарджик, Несебър, Смолян, Пловдив, Кюстендил и много други.

Първата си година в “Б” група, “Сливнишки герой” изиграва 34 мача, и е с актив от 33 точки, заемайки десетото място.

В Сливница футболната игра винаги е била разпространена сред работническата класа. Мачовете и турнирите между отбори на предприятията са следени с голям интерес. Някои от тези тимове дори се подвизават в окръжните първенства. През 70-те и 80-те години успешно там се състезават работническите колективи на “ТПК-Васил Левски” и “ЗХМ-Хладилна мебел”. В тези тимове играят работници от посочените предприятия и състезатели, не намерили място в мъжкия отбор на “Сливнишки герой”. Впоследствие някой от тях се завръщат в представителния отбор.

Сливнишки герой, сезон 2010\2011.

В следващите три години тимът постига слаби резултати, като се представя на средно ниво. Нищо не е подсказвало предстоящият успех през сезон 1974/75 , което класиране в крайна сметка се оказва най-високият резултат достиган някога.

През сезон 1974/75 година сливничани реализират 19 победи от 38 мача, и с набраните 43 точки актив, заемат престижното четвърто място. Пред тима са единствено отборите на “Берое” СЗ (60 точки), ”Черноморец” Бс и ”Торпедо” Карлово , като с Торпедо имат равен брой точки, но по-лоша голова разлика. Въпреки дисциплинарното наказание от 1948 г. ,и темперамента на сливнишките привърженици, със завръщането си в “Б” група дружеството получава и купа за “Обазцова спортна публика”.

Юлиян Куртелов се бори със защитата на израелския Макаби Хайфа, зъвършил 3-1 за сливничани.

В най-добрите си години, когато се е състезавал в “Б” групите,“Сливнишки герой” е бил воден от специалисти като: Трендафил Стойков, Борислав Габровски, Цветан Лалов, Борис Петров, Асен Милушев, Васил Симеонов, Димитър Йорданов.

За годините между 1950 г. и 1980 г. ДФС “Сливнишки герой” стреми да възстанови (след дисквалификацията на отбора), основите на сливнишката футболна школа. Осъществяването на тази цел не е било лесна задача. Като за начало дружеството е насочило усилията си към налагането на футболната игра в учебните часове и сформирането на детски и юношески отбори.

През 1976 година в града се основава школа по футбол с директор Младен Василев-един от най-добрите състезатели,които е имала Сливница. Надеждите на ръководството са били към изграждането на млад и перспективен отбор с бъдещи успехи.

Момент от мача за Купата на България срещу ПФК Академик (София)

.

Работата с детско-юношеските формации е била съчетавана с обновление на материалната база, привличането на специалисти, умножаване на чисто футболните прояви.

80-те години на ХХ век, аматьорски футбол[редактиране | edit source]

През 1980 г. футболът продължава да бъде водещ в дружеството. След челното класиране през ‘74 г. местата, които заема отбора следващите години се приемат като провал. Проблемите пред тима са били свързани с липсата на млади попълнения от юношеските отбори. В продължение на четири години не са излъчени местни кадри,които да играят да представителния тим. Всичко произтичало от ограничената и несериозна дейност на школата,където дружеството работело най-усърдно. Нереализирането на момчета от града същевременно довежда и до увеличаване на пътуващите състезатели. През 1980-та играчите от София наброявали дванадесет човека.

Въпреки изготвените планови програми и амбиции, малка част от тях биват реализирани. Причините за това се крият не толкова в недостатъците на програмите,колкото в дали изобщо се прилагат и отговорността, с която се извършва този процес. Организацията от писменото съставянето на документа, до прилагането му на практика никога не е било нещо, с което са могли да се похвалят дружеството и неговите дейци. Преобладаването на повече членове-запалянковци в секцията, от колкото на ръководни хора допълнително утежнява положението на местния спорт. Често решенията относно бъдещето на клуба са се вземали на фона на емоциите,което ни ги прави правилни.

През 1982 г. председател на секцията е Марин В. Павлов. Същата година се изработва и приема поредната перспективна програма, като тя е в сравнително дългосрочен план, за периода 1982-1985 г. Общи елементи между нея и предходните, се виждат главно в опитите за масовизиране на спорта – чрез наблягане на развитието на ученическия спорт, редовно провеждане на футболни прояви, подобряване работата в детско-юношеската школа, обновяване и реконструкция на материалната база, идейно-възпитателна работа с кадрите.

Въпреки голямата си застъпеност с предходни програми, тази засяга области от футболната игра, които дотогава са били пренебрегвани. В нея внимание се обръща внимание на дейността е кадърността на треньорите, ръководството и медицинския надзор върху играчите. За тези институции е щяло да се организират ежегодно участие в семинари и съвещания с цел подобряване своята квалификацията,ежегодна оценка на работата им по програмите за развитие на съвременния спорт, редовни контролни прегледи на функционалното състояние на играчите(преди всеки полусезон). Програмата не е реализирана,остава само добре оформен документ,но без да допринася за развитието на футболната игра. Именно,когато е трябвало да се отчетат положителни резултати от нея отборът на Сливница е в немилост и изпада във “В” група.

Като естествен резултат от негативните събития през сезон 1982/83 година отборът изпада от “Б” РФГ ,а през следващата 1984 година изпада и от зоналната група,започва да се състезава в “А” окръжна група.

Следващите години дружеството отчита надхвърляне предвидените плановете за обхванатите от футболния спорт. През 1984 г. те достигат до 394 души, а през 1985 г.- 390 души.Но тези положителни резултати не са отражение на действителността. Тимът заема последните места в класирането, а стоящите пред него проблемите са същите. Като се започне от нивото на работа в детската школа и се премине през лошата материална база, и се стигне до несъгласуваните действията на отделните ръководства. Резерви има и в подбора на състезатели.

Желанието на сливничани да гледат любимият си отбор в по-горна дивизия е голямо, но само то не стига. С годините и обществено-икономическите промени за клуба става трудно да се пребори с конкуренцията. Инвестициите и финансите се превръщат в първостепенни фактори,влияещи върху развитието на дадения спорт. Средства за нужни за привличането на състезатели,специалисти,провеждането на предсезонни лагери и реконструкция на материалната база.

90 те години на ХХ век, състезаване в окръжните групи[редактиране | edit source]

В началото на 90-те години на ХХ век, треньор на мъжкият отбор е назначен Стефан Павлов-Фифи. Пред него и заместникът му –Борис Манолков (води юношите през 1990 г.),е стоял проблемът с работещите състезатели,които не били освобождавани навреме за тренировки.

Желаещите да се занимават с футбол ученици от първи да единадесети клас били организирани в 10 групи обучавани от двама треньори.

Руслан Нацев има над 200 мача с капитанската лента на отбора.

През 1993-94 година спонсор на отбора става мощната фирма “ДИПС”. С нейната материална помощ тимът на “Сливнишки герой” влиза отново във ”В “ група,като основна задача е пробив в “Б” РФГ. “ДИПС” помага за подобряване на терена,екипировката и битовите условия. Назначават се нови треньори на детските и юношески формации. Налице са и първите успехи. За треньор е назначен Златко Джунев.

След прекратяване на спонсорството на “ДИПС” клубът изпада в крайно тежко положение, и скоро отново се завръща в “А” окръжна футболна група.

През 90-те години се забелязва спад на интереса към футбола на ниво община. Все по-малко деца се включват в ДЮШ, и развитието запада. Това явление се отразява и на представителният тим, като в него намалява броя на местните момчета. Мъжката формация има ограничена скамейка и изборът пред треньорите не е бил голям, а много младежи започват да играят за столичните Левски, Славия и ПФК Локомотив (София).

Завръщане във В група[редактиране | edit source]

През 2001 година отборът се завръща отново във ЮЗ "В" АФГ, след като БФС отреждат служебното им влизане в групата, въпреки, че сливничани са загубили баража за влизане в групата от ФК "Изтребител" (Ново Делчево).

През 2003 година за Президент на сливнишкия отбор е избран бизнесмена Люсиен Спасов. Докато той е на този пост тима е добре екипиран и организационно обезпечен. Л.Спасов привлича през 2004 година в Сливница за треньор Радослав Здравков-легенда на ЦСКА и заместник треньор на клуба при Стойчо Младенов.

Освен него към третодивизионния отбор се присъединяват още пет бивши мъжки и младежки национали,постижение ,с което могат да се похвалят едва четири-пет тима от “А” Професионална футболна група. Желанието е да се достигне дори до участие “А” ПРФГ.

С идването на Люсиен Спасов, “Сливнишки герой” успява да привлече в редиците си няколко бивши младежки и мъжки национали. Това са Росен Крумов, Мартин Зафиров, Ивелин Пенев, Валентин Найденов и Георги Андонов. Тези играчи, макар да нямат голям принос към развитието на клуба, и съществени успехи (престоят им в отбора им е сравнително кратък), самото им присъствие в третодивизиония тим е едно явление, и е една от предпоставките към завръщането на публиката на стадиона.

Пристигане на Венцислав Рангелов, Шампиони на ЮЗ "В" АФГ, и участие в "Б" ПФГ[редактиране | edit source]

Венцислав Рангелов въведе нов метод на работа с пристигането си в Сливница през 2009, и резултатите не закъсняха.

Разцвет в организационно отношение, СГ прави в периода в който към тима е привлечен треньора на полицейския национален отбор – Венцислав Рангелов. С пристигането му е привлечен сериозен спонсор, в лицето на гиганта HITACHI, в лицето на представителя на HITACHI и KRUPP за България – г-н Ники Младжов.

В отбора са въведени нови порядки и методи на подготовка. За помощник на Рангелов е привлечен бившият състезател на Септември, Беласица, Белите орли и Сливнишки герой - Петър Малинов, който със своя опит извежда тренировъчният процес до друго ниво в клуба.

С пристигането на Рангелов и част от полицейския отбор отбора се спасява от изпадане, а през следващата година започва своя възход, като през Сезон 2009-2010 година завършва на трето място в групата.

Стадиона е ограден, тревното покритие е най-доброто в аматьорските групи, грижата за базата от ден на ден става с по-висок приоритет. Привлечени са множество млади футболисти с качества, които поради една или друга причина не получават поле за изява в столичните грандове.

Ядрото на отбора е съставено от ветераните Руслан Нацев, Юлиян Янакиев и Милен Игнатов и Янко Янков, както и младите надежди - Янко Димитров (рожба на ДЮШ на СГ, дошъл от ПФК Миньор (Перник)), Николай Миланов, Николай Величков, Христо Петров, Кристиян Кочилов, Марк Григоров и др. Отбора започва да изгражда свой стил, а скоро и добрите резултати не закъсняват.

Сезон 2010-2011 започва с отлична серия от победи, като в състава на сливничани грейват нови имена като тези на: Иван Спахиев, Деян Петров (от ПФК Ботев (Враца), Цветомир Генов (от Миньор (Бобов дол), Димитър Димитров (от ПФК Спартак (Пловдив) и Станимир Георгиев, които вдигат качеството в отбора.

През есента на 2010 година Сливнишки герой получава покани за няколко изключително качествени контроли, като е канен за съперник на Макаби Хайфа (Израел)(сливничани побеждават с 3-1), Националният отбор на Гана (младежи до 21 г.),който е Световен шампион по футбол в тази възрастова група (1-1), ПФК Славия (София) (1-1), ПФК ЦСКА (София) (0-2).

След като изиграва есенният дял на шампионата, Сливнишки герой е начело, като води с цели 7 точки пред вторият в класирането.

През зимната пауза Венцислав Рангелов привлича отново няколко много качествени играчи, като пристигналият от Септември (София) Васил Костов, юношата на Литекс (Ловеч) Николай Нейчев, Никола Салджиев, юношата на Барселона Кристиян Милатинов, а по-късно и дошлият от Черноморец (Балчик) Борислав Павлов.

Ремонтните работи по стадион Сливнишки герой, които трябва да дадат на клуба възможност да играе домакинските си срещи в Сливница, юли 2011.

През пролетният дял на шампионата отбора завършва само два мача на равно и инкасира само една загуба, завършвайки като шампион четири кръга преди края, като спечелва промоция за Западната "Б" ПФГ.

Участие в "Б" ПФГ[редактиране | edit source]

В средата на месец юни 2011 година Сливнишки герой получава лиценз за участие в Западна "Б" ПФГ, като проблем остава базата на отбора в Сливница.

Строежа на нова сграда се очаква да започне през август 2011. Първите си домакински срещи за сезона Сливнишки герой ще се играе на стадион "Славия" в столичният квартал "Овча купел".

Междувременно започва строителството на новите сектори, като през 2011 година ще бъде готов сектор с 3500 седалки, клетка за гости, а през 2012 година ще се довърши поставянето на седалки на другите два сектора от стадиона.

Сезон 2011-2012[редактиране | edit source]

Виж ФК Сливнишки герой през Сезон 2011/2012
Виж ФК Сливнишки герой (Сливница) - състав 2011-2012

Купа на България 2011-2012[редактиране | edit source]

Тимът на Сливнишки герой достига до 1/16 финалите на турнира без да играе мач, тъй като се отказват отборите участници от аматьорските дивизии. В 1/32 финали "Героя" побеждава единственият достигнал до този кръг аматьорски клуб от Зоните - Верея (Стара Загора) с 4:1. Два гола вкара Юлиян Куртелов (18 м., 24 м.), по един бележат Мариан Хаджиев (22 м.) и Христо Петров (76), а Румен Калчев връща един гол в края.

На 1/8 финал отборът от Сливница се изправя срещу ПФК Септември (Симитли) в Симитли на 3 декември 2011 година, но отпада след загуба с 3-0.

Новата сграда на стадион "Сливнишки герой", май 2012.

Сезон 2012-2013[редактиране | edit source]

Виж - ФК Сливнишки герой (Сливница) - състав 2012-2013

През Сезон 2012-2013 отборът на Сливнишки герой се състезава в ЮЗ "В" ФГ.

В първия си мач отбора завършва наравно 1-1 с отбора на Перун (Кресна), на 19 август 2012 г., като попадението за сливничани отбелязва Николай Николов. Последва първа домакинска победа за новия сезон, след като СГ побеждава Септември (София) с 4:0, а головете отбелязват Николай Николов, Светослав Диков, Радко Мутафчийски и Борис Папазов.

Последва и първа и единствена през есента загуба, от отбора на Чепинец (Велинград) с 2:1 на 2 септември 2012 г., като гола за СГ отбелязва Кристиян Кочилов. Последва победа с 5-1 над Германея (Сапарева баня) (Радко Мутафчийски, Христо Бангеев, Кристиян Кочилов, Христо Бангеев, Мариан Хаджиев) на 9 септември 2012 г. Последва ново равенство, нози път 2:2 като гост на Ботев 1921 (Ихтиман) (Николай Николов, Николай Величков) и победа като домакин над Миньор (Бобов дол) с 2-1 на 23 септември 2012 г. (Николай Николов, Кристиян Кочилов).

На 30 септември отборът печели първа победа като гост, с 0-1 над Витоша (Долна Диканя), с гол на Мариан Хаджиев, и домакинска победа на 7 октомври 2012 г., с 3-0 над Рилски спортист (Самоков) (Иво Харизанов, 2 гола на Мариан Хаджиев). На 14 октомври 2012 г. СГ побеждава като гост лидера в групата Витоша (Бистрица) с 0-2 (Х. Бангеев, М. Хаджиев), а на 21 октомври 2012 г. завършва наравно 1-1 с Велбъжд (Кюстендил) отново като гост (М. Хаджиев).

На 4 ноември 2012 г. СГ побеждава Места 2005 (Хаджидимово) с 2:1, след като до полувремето губи с 0-1, а головете отбелязват Кристиян Кочилов от фаул и Христо Бангеев).

Състав 2014/2015[редактиране | edit source]

Вратари
Flag of Bulgaria.svg Ивайло Яначков
Flag of Bulgaria.svg Мартин Костадинов
Flag of Bulgaria.svg Стоян Петров
Защитници
Flag of Bulgaria.svg Живко Калчев
Flag of Bulgaria.svg Виктор Георгиев
Flag of Bulgaria.svg Николай Величков
Flag of Bulgaria.svg Борислав Драгиев
Flag of Bulgaria.svg Венцислав Гурков
Халфове
Flag of Bulgaria.svg Михаил Петров
Flag of the Netherlands.svg Радучо Кинг
Flag of Bulgaria.svg Кристиян Кочилов
Flag of Bulgaria.svg Христо Бангеев
Flag of Bulgaria.svg Ивайло Цветков
Flag of Bulgaria.svg Румен Кереков
Flag of Bulgaria.svg Мариан Хаджиев
Нападатели
Flag of Bulgaria.svg Николай Иванов
Flag of Nigeria.svg Отофи Пол
Flag of Bulgaria.svg Красимир Георгиев
Flag of Bulgaria.svg Пламен Петков


Стадион[редактиране | edit source]

Феновете на отбора през есента на 2013 година

Стадиона ФК Сливнишки герой (Сливница) е построен в периода 1964-1965 година, което представлява една голяма инвестиция за бъдещето[1].

С годините възникват проблеми с материалната база, което води до основен ремонт на стадиона през 1984-1985 година, който е направен от Министерство на отбраната, по случай 100 години от Сръбско-българската война и за насроченото през 1985 година. На стадиона е извършено въвеждането в чин на випусниците от военните училища в страната. Реконструкцията включва изцяло нови сектори и 100% покриване със индивидуални седалки, което прави стадиона един от първите в България.

През следващите 25 години базата е напълно изоставена, до 2011 година, когато благодарение на главният мениджър на Сливнишки герой Венцислав Рангелов първо са излети нови две сектора, заменени са 2450 седалки и е изграден сектор за гости.

През 2012 година е изградена нова модерна сграда, разположена на площ от 400 m³. Сградата има ултра модерни съблекални за домакини и гости, стаи на председателя на УС, на гл. мениджър, на треньорите домакини и гости, лекарски кабинет, две бани с по 10 душа и 2 с по 3 душа, зала за пресконференции, фитнес, съдийска стая, склад за екипировка, стая за парното отопление и перално, както и 8 тоалетни. Има изградена вентилационна система и система за видео-наблюдение.

Има изграден открит басейн с 6 коридора, който с годините обаче е изоставен и в момента (2012) не се използва. Очаква се да бъде реконструиран през 2014 година.

През 2012 година отбора приема мачовете от пролетният дял на Западната "Б" ПФГ. През есента на с.г., Община Сливница спечелва проект за европейско финансиране на мултифункционална спортна зала, която ще бъде изградена през 2013-2014 г. в рамките на съоръжението.

Ръководство на клуба[редактиране | edit source]

Легенди на клуба[редактиране | edit source]

От редиците на “Сливнишки герой” са излезли много футболисти продължили кариерите си големи български клубове или стигнали да националния отбор. С качествата и постиженията си са карали жителите на Сливница да се гордеят с тях.

Такъв състезател е Младен Василев. Израснал в сливнишката спортна школа,той има в актива си 29 мача и 7 гола за националните „А“ и „Б“ отбори на България . Участник е на 10-то Световно първенство по футбол 1974 година в Германия. Има 209 мача и 68 гола в „А“ (РФГ) за „Академик„София. Носител е на званието майстор на спорта. Момчета играли за отбори от професионалната група са: Лозан Лозанов (“Академик”), Г. Стефанов, Манол Манолков, Борислав Манолков (“Локомотив” София), Стефан Златков (“Академик” и “Марек”), Сашо Момчилов (“Академик”Свищов), Михаил Михайлов(“Ботев” Враца), Димитър Диев (“Черно море” Варна), Георги Тодоров (“Левски” София), Иван Памийски (“Миньор” Перник), Ростислав Грозданов (Хасково), Благой Кръстанов (“Левски” и “Спартак” Плевен), Ангел Виденов (“Спартак” Плевен).

От Сливница е и първият заслужил майстор на спорта Трендафил Стойчев.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://slivnishki-geroi.com/%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%be%d1%80%d0%b8%d1%8f/

Вижте също[редактиране | edit source]

България България

Академик (София) • Банско • Бдин (Видин) • Малеш (Микрево) • Пирин (Гоце Делчев)
Спортист (Своге) • Сливнишки герой • Септември (Симитли) • Чавдар (Бяла Слатина) • Чавдар (Етрополе)