Фабианска стратегия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фабианската стратегия (на английски: Fabian strategy) или още и Фабиевата стратегия е разновидност на военната стратегия изразяваща се концептуално в съзнателен избор от избягването на прякото сражение с противника с оглед фактора време, тъй като времето работи в полза на отбягващият стълкновението за момента.

Фабианската тактика (на английски: Fabian tactics) или още и Фабиевата тактика е производна на и от стратегията. Обикновено във военното изкуство тактиката се изразява в съзнателен избор на партизанска война или ограничени бързи удари по противника като част от войната на изтощение и с цел деморализация и спад в бойния дух в противника с оглед подготовката за бъдещото генерално сражение.

Обикновено до фабианска тактика, като част от тази стратегия, прибягва онзи който разполага с ресурсите и/или с вярната идеология, понеже времето работи за него.

Името си тази стратегия и тактиката по нея получава от знаменития древноримски консул и пълководец Квинт Фабий Максим, който я използва и следва неотлъчно по времето на Втората пуническа война и по-точно когато Ханибал е в Италия.

Литература[редактиране | edit source]

  • Liddell Hart, B. H. Strategy. London: Faber & Faber, 1967 (2nd rev. ed.)

Вижте също[редактиране | edit source]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Фабиева тактика“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.