Фадей Белингсхаузен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Белингсхаузен.

Фадей Фадеевич Белингсхаузен
руски мореплавател и откривател
Фадей Фадеевич Белингсхаузен 
Роден: 9 (20) септември 1778
Аренсбург, Русия
Починал: 13 (25) януари 1852
Кронщад, Русия

Фадей Фадеевич Белингсхаузен (на руски Фаддей Фаддеевич Беллинсга́узен, на немски Fabian Gottlieb Thaddeus von Bellingshausen) е знаменит руски мореплавател от немски произход, адмирал. Роден е на 9 (20) септември 1778 г. в град Аренсбург (днес Куресааре) на естонския остров Езел (днес Сааремаа, тогава част от Русия). Починал на 13 (25) януари 1852, Кронщад, Русия.

Ранни години 1778-1819[редактиране | edit source]

Образованието си получава в морския кадетски корпус в Кронщад и участва в първото руско околосветско пътешествие през 18031806 на фрегатата "Надежда" под командването на Иван Фьодорович Крузенщерн.

Околосветско плаване 1819-1821[редактиране | edit source]

RR5415-0010R.gif

В периода 18191821 ръководи околосветската експедиция с корабите „Восток“ и „Мирний“ (с командир Михаил Лазарев), която е изпратена в Антарктика, за да проникне максимално в южната полярна зона (1819-1821 г.)

Експедицията тръгва на 3 юли (стар стил) 1819 от Кронщад и пристига на 2 ноември в Рио де Жанейро.

Откриване на Антарктида 16(28) януари 1820[редактиране | edit source]

От Рио де Жанейро Белингсхаузен се отправя право на юг, като обикаля югозападния бряг на остров Южна Джорджия, открит от Джеймс Кук. На 27 декември 1819 , на югозапад от Южна Джорджия, на 54°30′ ю. ш. 37°05′ з. д. / 54.5° ю. ш. 37.083333° з. д. открива о-вите Аненков, а на 3 януари 1820 в Южните Сандвичеви о-ви открива островите Лесков (56°40′ ю. ш. 28°12′ з. д. / 56.666667° ю. ш. 28.2° з. д.), Високи (56°42′ ю. ш. 27°12′ з. д. / 56.7° ю. ш. 27.2° з. д.) и Завадовски (56°20′ ю. ш. 27°35′ з. д. / 56.333333° ю. ш. 27.583333° з. д.). От там продължава на изток по 59° ю. ш. и два пъти се отправя далеч на юг, доколкото позволяват ледовете, като достига до 69° ю. ш. На 16 (28 януари) 1820 експедицията открива Антарктида; приближавайки се до нея в 69°21′28″ ю. ш. 2°14′50″ з. д. / 69.357778° ю. ш. 2.247222° з. д. (района на съвременния шелфов ледник Белингсхаузен). На 21 януари (2 февруари) участниците отново виждат брега, а на 5 и 6 (17 и 18) февруари експедицията достига почти до брега.

След това през февруари и март 1820 корабите се разделят и тръгват към Австралия (порт Джексон, днес Сидни) през Индийския и Южния океан, които дотогава не били посещавани от никого. На 11 април 1820 двата кораба хвърлят котва в пристанището на Сидни, а на 8 май вдигат котва и през Куковия проток, разделящ Северния и Южния острови на Нова Зеландия се отправят към о-вите Туамоту.

Открития в Тихия океан 1820[редактиране | edit source]

Там през юли и август 1820 експедицията открива атолите: на 20 юлиАману (третично, 9,6 км2, 17°48′ ю. ш. 140°46′ з. д. / 17.8° ю. ш. 140.766667° з. д.) и Фангатау (вторично, 6 км2, 15°49′ ю. ш. 140°53′ з. д. / 15.816667° ю. ш. 140.883333° з. д.); на 24 юлиТакуме (вторично, 5 км2, 15°48′ ю. ш. 142°12′ з. д. / 15.8° ю. ш. 142.2° з. д.) и Рароя (вторично, 41 км2, 16°01′ ю. ш. 142°26′ з. д. / 16.016667° ю. ш. 142.433333° з. д.); на 25 юлиНихиру (20 км2, 16°42′ ю. ш. 142°50′ з. д. / 16.7° ю. ш. 142.833333° з. д.); на 26 юлиТаенга (вторично, 20 км2, 16°21′ ю. ш. 143°08′ з. д. / 16.35° ю. ш. 143.133333° з. д.); на 27 юлиМакемо (вторично, 56 км2, 16°36′ ю. ш. 143°40′ з. д. / 16.6° ю. ш. 143.666667° з. д.), Туанаке (6 км2, 16°39′ ю. ш. 144°13′ з. д. / 16.65° ю. ш. 144.216667° з. д.), Хити (3 км2, 16°44′ ю. ш. 144°05′ з. д. / 16.733333° ю. ш. 144.083333° з. д.) и Катиу (10 км2, 16°25′ ю. ш. 144°22′ з. д. / 16.416667° ю. ш. 144.366667° з. д.); на 28 юлиТаханеа (вторично, 7,7 км2, 16°52′ ю. ш. 144°46′ з. д. / 16.866667° ю. ш. 144.766667° з. д.); на 29 юлиФааите (8,87 км2, 16°43′ ю. ш. 145°19′ з. д. / 16.716667° ю. ш. 145.316667° з. д.) и Факарава (16 км2, 16°15′ ю. ш. 145°35′ з. д. / 16.25° ю. ш. 145.583333° з. д.); на 30 юлиНиау (вторично, 20 км2, 16°10′ ю. ш. 146°22′ з. д. / 16.166667° ю. ш. 146.366667° з. д.).

След като преминава през архипелага Туамоту флотилия пристига на 3 август на остров Таити и пребивава там до 18 август, като руските моряци се срещат с "краля" Помаре. По време на престоя си Белингсхаузен открива на 11 август 1820, в северозападната част на архипелага Туамоту атола Матаива (16 км2, 14°53′ ю. ш. 148°43′ з. д. / 14.883333° ю. ш. 148.716667° з. д.). Същия ден корабите напускат водите на архипелага и се отправят на север-северозапад и на 15 август е открит остров Восток (0,24 км2, 10°06′ ю. ш. 152°25′ з. д. / 10.1° ю. ш. 152.416667° з. д.) в южната част на о-вите Лайн. На 10°02′ ю. ш. 161°05′ з. д. / 10.033333° ю. ш. 161.083333° з. д. в Северните Кукови о-ви Белингсхаузен вторично открива остров Ракаханга. От там флотилията се отправя на югозапад, преминава покрай о-вите Вавау и на 31 август в югоизточната част на о-вите Фиджи окрива островите Тувана-и-Ра (21°00′ ю. ш. 178°44′ з. д. / 21° ю. ш. 178.733333° з. д.) и Тувана-и-Толо (21°02′ ю. ш. 178°51′ з. д. / 21.033333° ю. ш. 178.85° з. д.), а на 1 септември, на 20°39′ ю. ш. 178°44′ з. д. / 20.65° ю. ш. 178.733333° з. д. – о-вите Оно-Илау, където руските моряци слизат на брега и се срещат с местните жители. На 4 септември корабите вдигат котва и се отправят към Порт Джексън, където пристигат на 21 септември. След като пребивават там до 11 ноември 1820 "Востик" и "Мирний" тръгват към второто си антарктическо плаване.

Нови открития в Антарктика 1821[редактиране | edit source]

От остров Макуори 54°38′ ю. ш. 158°52′ и. д. / 54.633333° ю. ш. 158.866667° и. д., разположен на юг от Нова Зеландия, експедицията се отправя право на юг, а след това на изток и 3 пъти пресича Южната полярна окръжност. На 10 януари 1821 на 70° ю.ш. и 105° з.д. Белингсхаузен среща паков лед и е принуден да тръгне на север. След това на 68°50′ ю. ш. 90°30′ з. д. / 68.833333° ю. ш. 90.5° з. д. открива остров Петър I и брега Александър I, и се насочва към Южните Шетлъндски о-ви, където на 25 януари 1821 открива островите Гринуич (Березина, 62°30′ ю. ш. 59°50′ з. д. / 62.5° ю. ш. 59.833333° з. д.), Ливингстън (Смоленск, 62°35′ ю. ш. 60°30′ з. д. / 62.583333° ю. ш. 60.5° з. д.), Робъртс (Полоцк, 62°24′ ю. ш. 59°32′ з. д. / 62.4° ю. ш. 59.533333° з. д.), Нелсън (Лайпциг, 62°18′ ю. ш. 59°05′ з. д. / 62.3° ю. ш. 59.083333° з. д.), Кинг Джордж (Ватерлоо, 62°00′ ю. ш. 58°26′ з. д. / 62° ю. ш. 58.433333° з. д.), и Смит (Бородино, 62°57′ ю. ш. 62°30′ з. д. / 62.95° ю. ш. 62.5° з. д.), на 27януари Гибс (Рожнов, 61°30′ ю. ш. 55°33′ з. д. / 61.5° ю. ш. 55.55° з. д.), на 29 януари Сноу (Малоярославец, 62°45′ ю. ш. 61°26′ з. д. / 62.75° ю. ш. 61.433333° з. д.), Елефант (Мордвинов, 61°03′ ю. ш. 55°10′ з. д. / 61.05° ю. ш. 55.166667° з. д.) и Кларенс (Шишков, 61°08′ ю. ш. 54°05′ з. д. / 61.133333° ю. ш. 54.083333° з. д.).

На 30 януари 1821 поради лошото състояние на корабите Белингсхаузен взема решение да прекрати по-нататъшното плаване в южните полярни ширини и се отправя на север. След извършен ремонт в Рио де Жанейро, на 24 юли (5 август) 1821 след 751-дневен поход експедицията се завръща в Кронщад.

Плаването на Белингсхаузен съвсем справедливо се определя като едно от най-важните и трудни. Знаменитият изследовател Джеймс Кук през 70-те години на 18 век първи достига Южното полярно море и, виждайки на няколко места плътен лед, обявява, че по-нататък е невъзможно да се проникне на юг. Повярват му и следващите 45 години не се организират южнополярни експедиции.

Белингсхаузен доказва неверността на това мнение и прави невероятно много за изследването на южнополярните области. Неговата книга " Двукратные изыскания в Южном Ледовитом океане и плавание вокруг света в продолжение 1819–1821, совершенные на шлюпах «Восток» и «Мирный» " (Спб., 1831) и до днес се радва на интерес.

Следващи години 1821-1852[редактиране | edit source]

След връщането си от плаването Белингсхаузен получава чин контраадмирал и участва в обявената от Русия война срещу Османската империя. След това командва ескадра от Балтийския флот, а през 1839 е назначен за военен губернатор на Кронщад и на този пост получава чин адмирал и орден Владимир I ст. През 1870 в Кронщад му е издигнат паметник.

Памет[редактиране | edit source]

С името на Белингсхаузен са наречени море и подводна котловина в Тихия океан, нос, връх и залив на остров Сахалин и остров в Дружествените о-ви, руска научна полярна станция, бряг, връх, нос и шелфов ледник в Антарктида, лунен кратер, нос на остров Южна Джорджия, плитчина в Аралско море, остров в Южните Сандвичеви о-ви, о-ви, нос и залив на североизточното крайбрежие на п-ов Таймир.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]