Фадо
Фа́до (на португалски се произнася фа́ду: на португалски: fado от на латински: fatum — съдба) е жанр в традиционната португалска градска инструментална и вокална музика, същността на който често се изразява с непреводимата дума „саудаде“ (на португалски: saudade), съчетаваща в себе си понятия като самота, носталгия, копнеж по непостижимото и любовна мъка.
Фадото се оформя окончателно в началото на 19 век в резултат от смесването на характерни гръцки (например лаика), романски и арабски музики при известно влияние и от бразилската колония. Играе важна роля в националната самоидентификация на португалците, тъй като прокарва ясна граница между ярките и живи испански ритми, отговарящи на по-буйния и рязък испански характер, и меката, меланхолична душа на португалския народ.
В популярния си вид се изпълнява в малки гостилнички (на португалски: tasca), наричани дом за фадо (на португалски: casa do fado) от всеки, който умее и пожелае, в съпровод на две китари: обикновена акустична китара и португалска китара (с шест двойки струни).
Има два основни центъра на фадо: Лисабон и Коимбра. За разлика от лисабонския, коимбренският стил е неразривно свързан с местната академична традиция, затова фадото там е известно още и като „студентско“. Друга характерна негова черта е, че се изпълнява предимно от мъже.
Като Кралица на фадото (в лисабонската му разновидност) е почитана класическата вече негова изпълнителка Амалия Родригеш. Родената в Мозамбик певица Мариза популяризира жанра и в други страни по света.
Съдържание |
Известни изпълнители [редактиране]
Певци [редактиране]
Китаристи [редактиране]
Външни връзки [редактиране]
- работещи към 2 февруари 2008 г.
