Факия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в България. За древния цар вижте Факия (Израил).

Факия
България
Red pog.png
Факия
Област Бургас
Red pog.png
Факия
Общи данни
Население 429 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 73,17 km²
Надм. височина 221 m
Пощ. код 8340
Тел. код 05555
МПС код А (Б)
ЕКАТТЕ 76039
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Средец
Иван Жабов
(ГЕРБ)

Факия е село в Югоизточна България. То се намира в община Средец, Област Бургас.

География[редактиране | edit source]

Факия е разположено в Странджа, на 17 км от границата с Турция. През селото минава Факийска река.

История[редактиране | edit source]

Зародило се още в дълбока древност, село Факия се слави с богатата си история. В селото са строени четири църкви, но е запазена само най-новата, „Свети Димитър“, изградена през 1891 година.

Във Факия са живели няколко поколения на прочутия Бимбелов род, за който се смята, че произлиза от Момчил войвода. За Момчил — цар на Родопите, хайдутин и любим народен герой, песните разказват, че бил толкова юначен, че можел да пренесе натоварено с дърва магаре през бурна река, а когато се смеел, изгасял десет свещи с един дъх. Бимбелови били така известни и почитани, че дори султан Селим позволил на един от тях привилегията да стои с шапка в присъствието на държавни владетели. През времето на османското робство Факия е известно под името Омур Факих (Умур Факи) или само като Факи. През месец юли 1829 г., по времето на Руско-турска война (1828-1829), Факия, заедно с Карабунар (гр.Средец) са превзети от войските на генерал-адютант Граф Пален, действал в състава на армията на Граф Дибич Забалкански [1]. Според руския дипломат Феликс Петрович Фонтон [2], който през тази война също на два пъти посетил селото, то е било богато и многолюдно през 1829 г. Но през месец март 1830 г. то вече е било безлюдно, тъй като всички жители се изселили в Бесарабия заедно с оттеглящата се руска армия . Според Атанас Радойнов [3], изселниците от Факия са 28 семейства с 219 души, които основават село Першотравнево, Петровска община, Великомихайловски район на Одеска област в Украйна. През 1837 г. през селото преминава известният френски пътешественик и изследовател д-р Ами Буе, който пише [4], че по това време Факия е българо-турско село с около 160 къщи и 600 жители. След проведения през 1878 г. Берлински конгрес, Факия влиза в територията на Източна Румелия. След Съединението на България селото е било включено в Елховска околия на Сливенски окръг.

Население[редактиране | edit source]

Женски зимен костюм от с. Факия, 19 век

Населението на Факия спада към етнографската група тронки. В езиково отношение селото спада към групата на западните говори, по-конкретно македонските, макар да се намира на километри от Черно море. Това е така, тъй като в миналото е имало миграция на населението от запад. Според една от теориите, село на име Факия е имало в днешно Кюстендилско, но около 10 век цялото село е било преместено от тогавашния български цар Петър I, с цел да охранява границата, тъй като е било войнишко село. Според другата теория, тази миграция се е осъществила преди около 500 години. При всяко положение, движение на хора от западния дял на България към сегашното местоположение на селото има, едно доказателство за което е специфичният говор на Факия. От извършеното през 1885 г. преброяване на населението на Източна Румелия е видно, че по това време село Факия се е състояло от 152 къщи и 5 дюкяна. В него са живеели 702 души, от които 364 мъже и 338 жени. По етноси това население е било разделено така: 669 българи (343 мъже и 326 жени), 20 гърци (12 мъже и 8 жени) и 8 турци (5 мъже и 3 жени). За сравнение - същото преброяване на населението показва, че в Карабунар (гр.Средец) е имало 149 къщи и 8 дюкяна и население от 759 души.


Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Костюм на Еньова булка, 19 век

В селото е имало казарма. До остатъците от бившата казарма има възвишение, наричано от местните хора „Калето“.

В село Факия има много исторически забележителности. Една от тях са останките от руски и германски танкове (някои от тях все още функциониращи). В широколистната гора по пътя за с. Долно ябълково има разкопки на римски гробници, но за съжаление всичко е разграбено от иманярите. Въпреки това има какво да се види, защото останките от многобройните римски гробници са удивителни.

На юг от селото се намира местността Друмът. Както подсказва името, там е бил прокаран път от българския цар Петър I със запазена дължина около 2 километра. В днешно време той може да бъде наблюдаван и без извършване на разкопни работи. Има училище, което се намира в самото начало на селото .

Облекло[редактиране | edit source]

Факия има много специфични народни носии — тъмносиньо мъжко облекло и гъсто бродирани богато украсени сукмани и престилки в наситени червени и оранжеви тонове. Запазени са много традиции и обичаи.

Редовни събития[редактиране | edit source]

Всяка година в петъка и съботата около Кръстовден (деня, в който е осветена черквата "Свети Димитър") в село Факия има панаир, на който се провеждат борби. Също така и всяка година се празнуват Лазаровден, Еньовден и се провеждат кукерски игри.

Личности[редактиране | edit source]

Стоян Парашкевов-журналист и активен деятел на БЗНС Пладне. Осъден на 10 години от Народния съд. Упражнявал е силно влияние върху стотици свои съзатворници чрез голямата си култура и лично поведение.


Източници[редактиране | edit source]

  1. http://ganfayter.livejournal.com/162377.html
  2. http://www.promacedonia.org/rp/rp_08.htm
  3. http://www.obshtinasredets.bg/Files/Messages/Sredec-Br-01-201.pdf
  4. http://www.kroraina.com/knigi/frp2/frp2_20_7-8.htm

Други[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]