Факторинг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Факторингът е търговска операция, при която дадена фирма "продава" своите вземания (по фактури) от клиенти на трето лице в замяна на незабавно плащане, което в общия случай е по-малко от номиналната фактурирана стойност на вземанията.

По своята икономическа същност факторингът е много близък до форфетирането с тази разлика, че при последното става въпрос за конкретна сделка по внос-износ (а не за цялата съвкупност от балансови вземания).

Икономическият смисъл на операцията е да бъде освободен оборотният капитал на фирмата, "замразен" във вземания по неплатени фактури, и да бъде реинвестиран в текущата дейност на фирмата. Факторингът според определението в т.12 на §1 от допълнителните разпоредби на ЗКПО "е сделка, при която едно лице (фактор) купува по силата на договор за цесия еднократни или периодични парични вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги, като поема риска от събирането на тези вземания срещу заплащането на определено възнаграждение". Факторинговите сделки са предмет на дейността и на банките и небанковите финансови институции. Договорът за факторингова сделка е двустранен, възмезден и дългосрочен и съдържа елементи на договора за цесия и договора за извършване на услуга. Отношенията по факторингова сделка включват три страни:

  1. предприятие, което продава стоки или услуги с отсрочено плащане;
  1. предприятие - купувач на стоки или услуги, което е платец по сделката с предприятието продавач;
  1. фактор - лице (банка, небанкова институция, предприятие), което действа като агент, поемайки задължението да събере вземането от купувача платец и да го предостави на продавача.

Видове Факторинг:

– открит и скрит факторинг - при открития факторинг длъжникът по сделката, в лицето на купувача е информиран за прехвърлянето на вземанията и той извършва плащането пряко към фактора. При скрития факторинг купувачът не е уведомен за фикторинговата операция и плаща дължимата сума на продавача. Съгласно сключения от него договор, продавачът получава определените суми като представител на фактора и му ги предава или влага в отделна банкова сметка на негово име.

– същински и несъщински факторинг - при същинския факторинг факторът поема риска и той купува вземанията без право на регресен иск към продавача на стоките и услугите. При несъщинския факторинг продавачът остава регресивен длъжник и е потенциално изложен на претенции от страна на фактора за изплащане на дължимите суми по вземанията.

Договорът за факторинг предвижда възнаграждение за фактора. В него се включва обичайният пазарен процент комисиона за извършване на операциите по сделката, както и сума за покриване на разходи по ползван кредит, ако с него плаща на продавача. Като елемент на възнаграждението може да се разчита и разход за застраховане на риска. Възнаграждението се договаря в абсолютна сума или в процент от стойността на сделката. Факторинговата сделка е облагаема доставка по ЗДДС. Това е регламентирано в чл.36, т.3 на закона. Облагаемата основа се определя от размера на възнаграждението по договора, а самата стойност на вземането е необлагаема, тъй като тя е обложена при сделката за покупко-продажба между продавача и купувача.