Фарисеи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Джеймс Тисо, Спорът на Исус с фарисеите
Спорът на Христос с фарисеите - гравюра от Гюстав Доре.

В различните епохи фарисеите са политическа партия, обществено движение или учение всред евреите, което процъфтява в Юдея от времето на въстанието на Макавеите до 70 г., т.е. до превземането на Йерусалим и опожаряването на Втория храм от император Тит. То е в основата на днешните халаха и юдаизъм.

Етимология[редактиране | edit source]

Думата идва от иврит פרושיםот и означава "отделен, самостоятелен". В преносен смисъл днес фарисей означава лицемер, а фарисей|ство -щина - "лицемерие".

Зараждане, произход, същност[редактиране | edit source]

Фарисейската партия е една от четирите според Йосиф Флавий с неговите "Юдейски древности". Другите са садукеите които са наясно с тайната на вярата, но са изтикани встрани от политическия и духовен живот в Светите земи по време на царуването на Александра Саломе, есеите посветили се на светлината от изток и зилотите с крайните сикарии, които само приближават неизбежния сблъсък с Рим. Самите фарисеи принадлежат към средната класа на обществото и по някои предположения наброяват около 6000 души, според Йосиф Флавий. Ето какво твърди потомъкът на Макавеите (който въпреки това се предава на римските власти):

Но сред евреите тогава имаше хора, които се гордееха, че спазват строго закона на бащите. Тези мъже, назовавани кастата на фарисеите, бяха в позицията да се противопоставят на царете в най-голяма степен и да вдигнат бунт срещу тях. Когато всички в Израел дадоха гаранция за добрата си воля, покорство и подчинение към Цезаря и царското правителство, тези мъже отказаха да се закълнат и те бяха около шест хиляди.

Искането всички евреи да се закълнат пред императора е политическа маневра на Ирод Велики пред Тиберий. Това е и обичайна практика във всички други подчинени в политическо отношение на Рим области и царства. Под предлог, че след клетвата за вярност пред Август ще дойде ред и на поклонение пред статуите му, което е равнозначно на богохулство и духовно самоубийство - фарисеите отказват и се приготвят за всички последствия от това. За тяхната кауза работят съзнателно или не и зилотите и крайните сикарии. Въпреки предизвикателството към Цезаря, се оттървават само с наложена глоба, явно предвид обратната информация на римските фрументарии. Този почти самоубийствен, но във висша степен лицемерен акт на вярност към юдейската вяра на бащите, напълно им спечелва уважението на простолюдието което обработва земите на Юдея, Самария и Галилея и принася делейки от залъка си лепта за Иродовия храм. Народът подкрепя афишираната и превърнала се в обществена опора неприязън към римския фиск и нетърпимост към езичеството.

Около 100 г. пр.н.е., т.е. почти половин век сред сриването на Картаген, се започва със зугота една борба за демократизиране на тогавашната юдейска религия на дедите. Убедени във всеприсъствието на Бог, фарисеите надяват картагенски маски за да разчупат религиозния монопол на садукейските свещеници от Йерусалимския храм. Фарисеите започват свободно да интерпретират Тората твърдейки, че човек може да се покланя на Бог навсякъде и започват масово да строят синагоги именно с тази цел - в началото на 1 век почти цялата Римска империя, особенно Средиземноморието, е осеяно със синагоги. Според фарисеите това е угодно Богу и е от полза за народа, за да може същия да има пряка връзка с Яхве и това да не е задължително опосредствявано от садукейските книжници, стареи и свещеническо съсловие групирано около Храма. По този начин усилията им за децентрализиране на религиозната власт в Израел се увенчават с успех и се трасира пътя към началото на юдейско-римския конфликт. От друга страна синагогата се превръща освен в молитвен дом, но и в място където всички евреи могат да общуват свободно, запазвайки съпричастност и към вярата на общите си деди. Въпреки това, израилевия народ започва да усеща проявата на двойните им стандарти при прилагането на строгия Мойсеев закон, който е един за народа, а друг за самите фарисеи обявили се за законници и божии стражи на земята. Постепенно техният авторитет започва да се руши, псевдозаконническата им казуистика става отблъскваща, проправяйки пътя на талмудизма. Лицемерието им е придружавано с изключителна дребнавост и рестриктивност при прилагане на религиозните норми спрямо обикновените хора. Общественото им поведение, високомерието и презрението им към простолюдието, които те считали за "проклето поради невежеството му", става отблъскващо и нетърпимо за всички останали. Поради това фарисеите от "народни трибуни" и декларативни обществени авторитети в съвременното им юдейско общество обсебват ролята на "безспорни лидери" на цялата еврейска общност и особено на тази в диаспората. Постепенно тяхно главно занимание е "с гордост да пресмятат как постоянно расте броят на привържениците на тяхната партия - колко много са те в Александрия, Вавилон, Дамаск, Антиохия". Чувството им за величие и самодостатъчност и липсата на нормална и устойчива комуникация с обикновените хора ги превръща трайно в лицемери. Освен всичко останало, фарисеите не отговарят и на обществените очаквания и не се превръщат в изразители на изконните духовни стремления на еврейските предци от времето на Голямата асамблея. След отказа си да положат клетва за вярност пред Рим, те остават единствените легални опозиционери и изразители на месиански очаквания в различие от старите садукеи посветени в тайните на юдаизма. Техните очаквания обаче вече са изработили рамката на бъдещия Месия по свой тертип. Започва бунтовно трептене, жужене и брожение сред изведнъж нароилото се в началото на нашата ера многобройно еврейско население по цялата империя наброяващо 5-6 милиона или 10% от цялото. Началото на революционната ситуация се поставя с противопоставянето на прословутото преброяване в Юдея, Самария и Галилея, когато в Назарет пристига благата вест, а във Витлеем за преброяването се появява Спасителят. [1]

История[редактиране | edit source]

Делото на старозаветния водач Ездра, който се стреми да усвои текста и учението на Тората, е продължено от хора, станали известни като книжници. По-широкият кръг техни поддръжници са познати като хасидим (хасидите), т.е. "верните на Бога". Фарисеите са онази малка група сред хасидите, която се разграничава от политическите и религиозните становища на мнозинството през 2 век пр.н.е. Царица Александра Саломе (76-67 г.пр.Хр.) дава на фарисеите ръководна власт над юдеите и оттогава те доминират в Синедринa, макар и като малцинство. В новозаветните времена в сравнение с другите партии в Юдея се приема, че са настроени проримски, тъй като се отдръпват фарисейски и от бунтовниците по време на Голямото въстание (виждайки, че въстанието е неуспешно), осъществявайки колаборационистична политика, благодарение на която те заедно с християните (ранните християни) са единствената юдейска секта от периода непосредствено преди и в началото на нашата ера, която оцелява. Фарисеите са в основата на последвалия равински юдаизъм в периода след 70 г. (след като в хода на Юдейската война Тит разрушава Втория храм). До 2 век те се неоспорими водачи на евреите. Винаги афиширани като малка група, те са само около 6000 по времето на Ирод Велики. Произхождат най-вече от средната класа на еврейското обществото, и правейки се лицемерно, че разбират потребностите на обикновения юдеин, се опитват да направят строгия еврейски закон Тора поносим в римската провинция Юдея.[1]

Фарисеите наблягат върху индивидуалното изпълнение на Тората (за разлика от садукеите, които поставят ударението върху храмовото богослужение) и възкресението, което садукеите отричат. Еврейският закон е приспособим към променящите се условия и решенията, свързани с приложението му в настоящето, са задължителни за всички. Приспособеният закон съдържа 613 безусловни заповеди (248 позитивни и 365 негативни). Към тях се прибавят допълнителни заповеди, така че никой да не нарушава основните - например има 39 групи дейности, забранени в събота (шабат). Фарисеите са убедени, че техните предания (Марк 7:3), които представляват правилно приложение на Тората, произлизат от Мойсей. Фарисеите държат особено на плащането на десятъка за Втория храм, за което Исус Христос ги осъжда - виж изгонване на търговците от храма.

Фарисеите са сепаратисти спрямо установената римска власт в римската провинция Юдея. Движението процъфтява в Палестина в навечерието на новата ера. Фарисеите външно (само формално, за пред обществеността → оттук и лицемерието) се придържат към изискването за чистота на юдейската вяра, обявявайки се по тази причина против културните контакти на юдеите с римляни и гърци. Обясняват политиката си опирайки се върху юдаизма - Танах и учението на равините (като основни източници на религиозните принципи), опитвайки да адаптират тези принципи към актуалните социални и нравствени потребности на юдейското общество в размирното Христово време в своя собствена изгода и при това по користни подбуди.

За разлика от садукеите фарисеите вярват във възкресението на мъртвите, както и във въздаянията след смъртта за добри дела и благочестивост във вярата и съответно за прегрешения. Често благочестивостта им се оказва по-скоро склонност към съблюдаване на формалната (външната и показна) страна на религиозната обредност и правила на поведение. Фарисеите са обединени в собствено братство и са разнородни по социален статут, като към съсловието им принадлежат освен служители в синагогите към братството, още и голяма част от средните социални слоеве, т.е. средната класа на юдейското общество в годините преди и след Христа.

Интересни факти[редактиране | edit source]

Според летописите, само две исторически личности твърдят, т.е. си признават че са фарисеи - Павел от Тарс и Йосиф Флавий. Първият е приеман за отстъпник от юдаизма, а втория - за родоотстъпник и изменник.[2]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 221-225. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
  2. Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 308, т. 12. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.

Библейски речник, изд. Нов човек, София 1994

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]