Фарнабаз II

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фарнабаз.

Сребърен статер на Фарнабаз от времето, когато е главнокомандващ на Египетската войска. (Лондон, British Museum)

Фарнабаз II (на старогръцки: Φαρνάβαζος, Pharnabazos, * ок. 435 пр.н.е., † сл. 373 пр.н.е. в Суза) е висш персийски благородник, генерал и сатрап на Хелеспонтска Фригия между 413 и 387 пр.н.е.

Той е син на Фарнак, който е сатрап на Фригия (ок.430-ок.422). Фамилията му произлиза от Фарнакидите, страничен клон на Ахеменидите, произлизащ от министър Фарнак, чичото на велик цар Дарий I Велики (упр. 521 –486 пр.н.е.). Неговата фамилия от генерации има наследствената служба сатрап в Даскилейон на Хелеспонт (хелеспонтийска Фригия, днес Севернозападна Турция). Той последва баща си през 413/412 пр.н.е.

През Пелопонеската война той помага на Спарта против Атина. Той дава обаче убежище на избягалия атинския генерал Алкивиад, но през зимата 404 пр.н.е. нарежда да го убият заради съюзника си, спартанския генерал Лисандър. По време на бунта на принц Кир Млади против великкия цар Артаксеркс II Мнемон Фарнабаз помага на царя.

През последвалата спартанско-персийска война (399–394 пр.н.е.) Фарнабаз играе централна роля. През 397 пр.н.е. той помага на атинския генерал Конон да стане главнокомандващ на персийската флота. Той помага след това на генерал Тисаферн при защитата на Кария от спартанския генерал Деркилид. Фарнабаз е нападнат от спартанския цар Агезилай II. През 396/395 пр.н.е. заедно с Тимократ от Родос успява да привлече Тива във войната против Спарта, което в Гърция води до избухване на Коринтската война (395–387 пр.н.е.). Заедно с Конон той побеждава през 394 пр.н.е. в морската битка при Книд, където цялата флота на Спарта е потопена.

След това той помага на Трасибул, което носи на Персия множество градове и острови на малоазиатския бряг. След мирът със Спарта 387 пр.н.е. Фарнабаз обаче е свален от великия цар като сатрап на Фригия и е сменен от Ариобарзан.

Фарнабаз взема служба в двора на персийския велик цар Артаксеркс II Мемнон и се жени за неговата дъщеря Апама. Заедно с генералите Титравст и Аброком той трябва да завладее Египет. Походът в Египет е прекратен между 385 и 383 пр.н.е. без резултат. Около 370 пр.н.е. Фарнабаз отново е глбнокомандващ на нападение в Египет. Заедно с атинския генерал Ификрат той организира пристигането на войската във финикийския Аке. През 373 пр.н.е. се извършва нападението на Египет. Заради годишното преливане на Нил и скраването му с Ификрат, той прекратява похода. Той води войската си, за да я реорганизира, обратно във Финикия. Там той е извикнат обратно от великя цар и сменен от Датам като главнокомандващ.

Фарнабаз умира малко след това на повече от 60 години. От първия си брак той има един син Ариобарзан († 362 пр.н.е.), с втората си съпруга Апама той има син, Артабаз (* ок. 390, † ок. 325 пр.н.е.).

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]