Персийски език
от Уикипедия, свободната енциклопедия
| Персийски език
|
||
|---|---|---|
| Говори се в: | Иран, Афганистан и други |
|
| Район | Средна Азия | |
| Общо говорещи: | 62 000 000 | |
| Класификация | Индоевропейски Индо-ирански Ирански Западни ирански Югозападни ирански Персийски |
|
| Официално положение | ||
| Официален във: | Иран | |
| Контролиран от: | Иранска национална академия по изкуствата | |
| Кодове на езика | ||
| ISO 639-1 | fa | |
| ISO 639-2 | fas | |
| ISO 639-3 | PES, PRS | |
|
|
||
Персийският език (или фарси) (فارسی) е ирански език, говорен от около 31 000 000 души в Иран, както и в Афганистан, Таджикистан и други страни.
Персийският език се е използвал широко за художествени и научни цели в ислямския и западния свят. Упражнил е огромно влияние върху съседните му тюркски, кавказки, и индо-ирански езици в Средна Азия, Кавказ,Мала Азия и Индия. От своя страна е бил повлиян силно от арабския език.
Днес е познат под няколко имена:
- فارسی (Fārsi) или پارسی (Pārsi), в Иран.
- таджикски в съветска Средна Азия.
- дари: названието на езика на класическата персийска поезия и на персийските диалекти в Афганистан и Таджикистан.
Съдържание |
[редактиране] История
Съвременният персийски език е новоперсийски език, наложил се в днешен Иран и Афганистан през 11 в., след приемането на исляма, заради което той ползва разширен вариант на арабската азбука. Той измества средноперсийския, който е бил официален език на Персийската империя при династията на Сасанидите с писмена система пахлави (вариант на арамейската писменост). Преди него по тези земи до 3 в. пр.Хр. (при Ахеменидите) се е говорел староперсийският, който се е записвал чрез клинопис.
[редактиране] Фонетика
Има 6 гласни (/e/, /o/, /æ/, /iː/, /uː/, /ɒː/) и 23 съгласни звука. Гласните се различават по дължина: /iː/, /uː/, /ɒː/ са дълги, а /e/, /o/, /æ/ - кратки.
[редактиране] Сравнение с други индоевропейски езици
Тази таблица показва различията между трите исторически варианта на персийския, както и общите им корени с други индоевропейски езици.
| древноперсийски | средноперсийски | новоперсийски | старогръцки | латински | немски | български |
| pitar | pidar | pedar پدر | patēr πατήρ | pater | Vater | баща |
| mātar | mād(ar) | mādar مادر | mētēr μήτηρ | mater | Mutter | майка |
| brātar | brād(ar) | barādar برادر | adelphos ἀδελφός | frater | Bruder | брат |
| ? | ducht(ar) | dohtar دختر | thygatēr θυγατήρ | filia | Tochter | дъщеря |
| nāman | nām | nām نام | onoma ὄνομα | nomen | Name | име |
| martiya | mard | mard مرد | anēr ἀνήρ | vir | Mann | мъж |
| dadā-tanaiy | dādan | dādan دادن | didōmi δίδωμι | dare | geben | давам |
| hischta-tanaiy | awischtadan | istādan ايستادن | histēmi ἵστημι | sistere | sich stellen | стоя |
| mām | man | man من | eme ἐμέ | me | mich | мен |
| pandsch | pandsch | pandj پنج | pente πέντε | quinque | fünf | пет |
| hafta | haft | haft هفت | hepta ἑπτά | septem | sieben | седем |
| utā | ud | va / o و | kai καί | et | und | и |
| rāsta | rāst | rāst راست | orthos ὀρθός | rectus | recht | десен |
| yaug | dschog | djok جوک | skōmma σκῶμμα | iocus | Witz | шега |
[редактиране] Граматика
В персийския език обичайният словоред е от вида „подлог - обстоятелствено пояснение - допълнение - глагол“. Тъй като частите на речта се различват строго една от друга, са възможни и други словореди, което прави фарси изключително подходящ за различни видове стихосложение. Граматически род няма. Единственият фактически падеж е винителният, който се изразява чрез окончание, а другите се изразяват чрез предлози. Интересно е да се отбележи, че езиците с подобен словоред обикновено използват следлози (например тюркските езици).
[редактиране] Речник
Повече от половината думи в съвременния персийски са арабски заемки, има също така заемки и от турски. Много от арабските думи са възприети с арабското си множествено число.
От персийски чрез посредничеството на турски език в българския са възприети много думи: чешма, перде, пари, чимшир, чардак, хан (страноприемница), пергел и т.н. В българския обаче има и по-ранни заемки от персийския, които са фонетично приспособени или с близко значение: бог, хубав, корав, стопанин, чертог. Това говори за персийското влияние върху прабългарите [източник?].
[редактиране] Изрази
- سلام (сала:м) - Здравей/те!
- خش آمديد (хош а:мади:д) - Добре дошли!
- خش آمدي (хош а:мади:) - Добре дошъл/ла!
[редактиране] Литература
На персийски език е създадена богата литература. Достатъчно е да се споменат персийските поети Омар Хайям, Фирдоуси, Хафез, Саади, които са превеждани по цял свят.
[редактиране] Външни препратки
|
|
|||
| североизточни | авестийски† | алански† | бактрийски† | осетински | сарматски† | скитски† | согдийски† | хорезмийски† | ягнобски | ||
| югоизточни | вазирски | вахански | ишкашимски | йъдгайски | мунджански | пущунски | сакийски† | саръколски | шугнано-рушански | язгулемски | ||
| северозападни | староазърски† | башкардски | белуджки | гилянски | гурански | зазаки | кюрдски | мазандерански | мидийски† | ормури | парачи | партски† | сорани | средноирански говори | талишки | тати | ||
| югозападни | дари | ларски | лурско-бахтиярски | староперсийски† | средноперсийски† | персийски | таджикски | татски | чар-аймакски | юдео-персийски | ||
| Забележки: †мъртъв език | |||
