Фауст Корнелий Сула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Фауст Корнелий Сула.

Фауст Корнелий Сула (Faustus Cornelius Sulla; * 86 пр.н.е.; † 46 пр.н.е. в Мавретания) e син на римския диктатор Луций Корнелий Сула Феликс и на Цецилия Метела Далматика. След смъртта на родителите му той и неговата сестра близначка Корнелия Фауста е отгледан от Луций Лициний Лукул.

Фауст Сула служи 63 пр.н.е. като военен трибун при своя свекър Гнай Помпей Магнус и е първият римлянин, изкачил градската стена на Йерусалим.[1] През 62 или 56 пр.н.е той е монетен управител, дава игри през 60 пр.н.е в чест на баща си и през 54 пр.н.е. е квестор. През 52 пр.н.е. той се грижи за възстановяването на изгорелия при стълковения Курия Хостилия. Той откупва историка Тимаген от Александрия.

След избухването на гражданската война 49 пр.н.е. Фауст Сула е проквестор с империум на претор на войската, която завежда при Помпей в Епир. Той е командир и при боевете следващата година в Македония против цезарския генерал Гней Домиций Калвин. След загубата на Помпей в битката при Фарсала той бяга през Патра в Северна Африка. След победата на Цезар през 46 пр,н.е. в битката при Тапс, Сула се опитва заедно със съпугата си Помпея Магна и Луций Афраний, да избяга в Испания, но е заловен от Публий Ситий и след няколко дена убит.[2] Помпея и децата им попадат в ръцете на Юлий Цезар, който после ги освобождава и са оставени живи по заповед на Цезар.

От 57 пр.н.е. до смъртта си Фауст е авгур.

Фауст Сула е женен за Помпея Магна, единствената дъщеря и второто дете на римския триумвир Помпей Велики от неговата трета женитба с Муция Терция. Помпея ражда на Фауст две [3] или три деца. Синът им Фауст (II) Корнелий Сула e суфектконсул през 31 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Йосиф Флавий, Jüdischer Krieg, 1, 149 und 154; Jüdische Altertümer 14, 66 und 73.
  2. Цезар, de bello Africo, 95; Тит Ливий, Perioche 114; Светоний, Caesar 75, 3; Аврелий Виктор, de viris illustribus 78, 9.
  3. Ps.-Цезар: De bello Africo 95: Pompeiae cum Fausti liberis.