Феликс дьо Божур

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Феликс дьо Божур
френски дипломат
Роден: 28 декември 1765
Кала, Франция
Починал: 1 юли 1836
Париж, Франция

Луи Огюст Фери, известен като Луи Огюст Феликс дьо Божур (на френски: Louis-Auguste Féris, Félix de Beaujour) е френски дипломат, политик и историк.

Биография[редактиране | edit source]

Роден в Кала, департамента Вар в 1765 година. Учи в Екс ан Прованс, по-късно в Париж и започва дипломатическа кариера. Последователно е секретар на легациите в Мюнхен (1790) и Дрезден (1791). След това в 1794 година става генерален консул в Солун, Османската империя. Като консул обикаля Южна Македония и оставя пътепис за пътешествието си (Voyage militaire dans l'Empire othoman, ou Description de ses frontières et de ses principales défenses, soit naturelles, soit artificielles, 2 volumes, 1829). В 1799 година става генерален консул в Швеция. На следната 1800 година се връща във Франция и влиза в кръга на абат Сейес, който го прави член на Трибуната. Дьо Божур става последователно секретар и председател на Трибуната в 1803 година. След разпускането му заминава за Съединените щати, където от 1804 до 1811 година е консул във Вашингтон.

Връща се във Франция в 1814 година и в 1816 година Тайлеран го прави генерален консул в Смирна, Османската империя, а в 1817 година става френски генерален инспектор за Леванта. В 1818 година получава от крал Луи XVIII титлата барон и превръща фамилията му Фери в първо име Феликс.

След това става депутат от департамента Буш дьо Рон и става пер на Франция в 1835 гозина. На следната 1836 е избран за член на Френската академия. Основава награда на свое име за изнамиране на средство за предотвратяване или облекчаване на бедността, която се връчва за пръв път в 1832 година.

Гробът на Феликс дьо Божур в гробището Пер Лашез е най-високият гроб в Париж.

Основни трудове[редактиране | edit source]

  • Tableau du commerce de la Grèce, formé d'après une année moyenne, depuis 1787 jusqu'en 1797 (2 volumes, 1799) Текст Текст 2
  • Du traité de Lunéville (1801)
  • Du Paix d'Amiens|traité d'Amiens (1802)
  • Aperçu des Etats-Unis, au commencement du XIXème siècle, depuis 1800 jusqu'en 1810, avec des tables statistiques (1 volume, 1814)
  • Théorie des gouvernements, ou Exposition simple de la manière dont on peut les organiser et les conserver dans l'état présent de la civilisation en Europe (2 volumes, 1823)
  • Tableau des Révolutions de la France depuis la conquête des Francs jusqu'à l'établissement de la Charte, ou Examen critique des causes qui ont changé le Gouvernement français (1825)
  • Voyage militaire dans l'Empire ottoman, ou Description de ses frontières et de ses principales défenses, soit naturelles, soit artificielles (2 volumes, 1829)
  • De l'Expédition d'Annibal en Italie, et de la meilleure manière d'attaquer et de défendre la péninsule italienne, avec une carte (1832)

Източници[редактиране | edit source]

  • Adolphe Robert, Edgar Bourloton, Gaston Cougny, Dictionnaire des parlementaires français, depuis le 1 mai 1789 jusqu'au 1 mai 1889, vol. 1, Bourloton, Paris, 1889, p. 221.
  • A. Liévyns, Jean-Maurice Verdot, Pierre Bégat, Fastes de la légion-d'honneur. Biographie de tous les décorés accompagnée de l'histoire législative et réglementaire de l'ordre, vol. V, Bureau de l'Administration, Paris, 1847, p. 307.