Феникс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Феникс.

Фениксът е митологична огнена птица, легенди за която могат да се открият в персийската, гръцката, римската, египетската, китайската, японската, корейската, индийска, славянска и други митологии.

Класическият Феникс (въпреки, че самото име най-вероятно е с асирийски произход) е , роден от гръцки мит, който до голяма степен обединява елементи от всички изброени дотук култури, като в по-голямата си част стъпва върху египетската легенда. Фениксът е красива птица, подобна на паун или орел с огнено-златисто оперение. Гърците са вярвали, че Феникс живее в Арабия край прохладен извор. Всяка сутрин при пукването на зората тя се къпе в извора и пее толкова прекрасно, че Аполон, запленен от гласа ѝ, спира колесницата си (Слънцето), за да се наслади на песента ѝ. Фениксът се храни с утринна роса. Циклите на прераждане варират между 500, 1 461 и 12 594 години. Птицата е надарена със способността да се регенерира и поради това не може да бъде наранена. Но е самотна... В един отрязък от време може да съществува само една птица, тъй като се възражда от собствената си пепел. След изтичането на поредния жизнен цикъл Феникс си построява гнездо от най-благоуханна дървесина, канелени клонки и мирта и се самозапалва в него. Птицата и гнездото горят заедно, превръщайки се в пепел. От пепелта след три дни се възражда новата Феникс, млада и силна. Тя събира останалата пепел в яйце от смирна и отлита до Хелиополис, където полага яйцето на олтара на бога на Слънцето. За гърците Феникс е символ на възкресението (прераждането), безсмъртието, живота след смъртта, триумфа над бедствията, на огъня и живота, на новото начало, на божественото и Любовта.Във всички предания Фениксът е символ на Любовта.

Славяните и по-точно руснаците наричат Феникс Жар-птица. Описват я като вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Свещеното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способността да прелита между света на боговете Прав и света на хората Яв. Огнената птица охранява и плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото. Когато Жар-птицата умре, тя се превръща в пепел, след което се възражда от нея.


Китайската митология гласи, че птицата живее далеч от хората, високо в планините Кунлун, където свива гнездо върху масивните дървета wu t'ung.Китайските легенди разказват, че първоначално това са били две птици - мъжка и женска. Женската е носела името Huang и е символизирала лунния цикъл, а мъжката - Feng: лятото и слънцето. Едно от древните имена на Феникса е именно FengHuang. В последствие боговете завинаги свързват мъжкия и женския Феникси, като ги превръщат в една единствена птица, която става символ на Ин и Ян, на грацията, мира и Любовта. Появява се за пръви път по времето на императора Хуанг Ти (около 2600г. пр. н. е). Легендите (китайски, японски, корейски) разказват, че огнената птица олицетворява Огъня, от който се е родила майката Земя. В азиатската митология Фениксът е един от четирите свещени пазителя на света. Четирите свещени пазителя (известни още като четирите небесни краля / воина) са: Костенурката-змия - Пазител на Севера и елемента Вода, нейният сезон е Зимата, цветът - черен. Белият тигър - Пазител на Запада и елемента Метал (или стихията Земя) , сезон - Есен, цвят - бял Драконът - Пазител на Изтока и елемента Дърво (или стихията Въздух) , сезон - Пролет, цвят - син/ зелен Фениксът - Пазител на Юга и елемента Огън, сезон - Лято, цвят - червен В китайското изкуство Фениксът е изобразяван понякога и с окраска, преливаща в цветовете бяло, черно, синьо, зелено и червено - тоест всички багри и на останалите 3 пазителя. Което на свой ред още веднъж потвърждава преданието, че Фениксът е най-силният пазител.


Корейската митология гласи, че Фениксът има два духа - този на огнената птица, пазител на Света, но същевременно и Черния Феникс, олицетворяващ същинската, безгранична ярост, способна да изгори в пламъци Земята.При корейците птицата е изцяло огнена, създадена от пламъци и олицетворява Жената - като символ на безграничната обич на майката Земя към чедата си. Драконът е бил изцяло отдаден и влюбен във Феникса.


Японските предания гласят, че огнената птица (при тях изобразявана със златни пера и украсено със скъпоценности чело) се появява на Земята винаги и само с цел да помогне на хората. Появата ѝ се свързва с началото на нова ера. Символ е на Слънцето, верността и Любовта.


В Древен Египет Фениксът е свещеният бог Bennu (или Benu), обикновено изобразяван като чапла или паун с красиви огнени (или златни) пера.Древните гърци и римляни го оприличават на паун или орел. Неговият истински дом е бил в Арабия. Но на всеки 500 години птицата е идвала върху парчето скала Бен-Бен, намиращо се в Храма на Слънцето, Египет, за да изгори и се прероди в пламъците на Свещеното Дърво. Очаквайки изгрева и първите слънчеви лъчи, възпламеняващи Дървото, Бену е пеел своята приказно красива и единствена песен, звуците от която карали целия свят да притихва в захлас. Египетският Феникс символизира прераждането, благоденствието и слънцето. Безсмъртието му е дар от Озирис, за да може птицата да служи вечно на хората, олицетворявайки живота и силата на съзиданието.


В Талмуда евреите наричат своя Феникс „Milcham” или „Хол”. Според легендата, когато Ева е изяла плода от Дървото на познанието, била обзета от завист заради безсмъртието и чистотата на останалите райски създания. По тази причина ги убедила и те да ядат от плода, за да станат като нея. Всички с изключение на Milcham я послушали. Господ го възнаградил като го поставил в опасан с високи стени град, където да живее в мир 1 000 години. В края на тези хиляда години всички негови пера окапват и той се свива до размера на яйце, от което се преражда. Наричат Milcham Пазител на земната твърд. Той следва слънцето по неговата орбита, улавяйки слънчевите лъчи с разперените си красиви криле. Без него животът на Земята би бил невъзможен. На дясното му крило са изписани думите: „Не съм роден нито от Небето, нито от Земята. Роден съм от огън.”


Персийският аналог на Феникса е simurgh ( ققنوس ). В тяхната култура изобразяван като голяма, силна, сребърна птица с огнени метални криле, опашка на паун, нокти на лъв и глава на куче. Домът ѝ (гнездото) се намирал в Дървото на познанието, което понякога птицата разклащала толкова силно, че семената му се понасяли във всички земни посоки. Древните перси са смятали, че simurgh живее във всеки един човек.

Всички митологии гласят, че птицата може да се преражда в жив човек, който може да изживее цял един живот, без тя да се 'активира'. На Земята винаги може да има само един Феникс, едва когато той избухне в пламъци и се прероди от пепелта се появява нов.

Вижте още[редактиране | edit source]