Фераро-флорентински събор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фераро-Флорентинският събор завършва със сключването на уния между Католическата и Православната църква, представлявани от папа Евгений IV и византийския император Йоан VIII Палеолог в процеса на преговорите между изтока и запада през 1437 - 1439 година.

Съборът със сключената уния са наречени така по името на градовете, в които са проведени преговорите - първо във Ферара, а после и във Флоренция.

Посредством унията византийският император цели папата да успее да организира кръстоносен поход срещу османските турци, който да спаси Византия от гибел и по-специално Константинопол от превземане. В замяна императорът щял да признае папата за духовен водач на държавата си.

Папата успява да накара полско-унгарския крал Владислав III Ягело и Янош Хуняди да организират кръстоносен поход, но претърпяват поражение в битката при Варна.

В знак на благодарност и преклонение пред смелия владетел той е наречен Варненчик, а днес централният булевард и квартал на гр. Варна носят неговото име.

Вижте също[редактиране | edit source]