Фераро-флорентински събор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Унион-булата на два езика от 1439 г. с подпис и златната була на византийския император

Фераро-Флорентинският събор (на италиански: Concilio di Basilea, Ferrara e Firenze) е 17. събор през 1431 (Базел) –1449 г. (Рим). Завършва със сключването на уния между Католическата и Православната църква, представлявани от папа Евгений IV и ромейския император Йоан VIII Палеолог в процеса на преговорите между Изтока и Запада през 1437 - 1439 година.

Съборът е свикан в Базел от папа Мартин V (1417–1431), малко преди смъртта му. Открит е от Евгений IV (1431–1447) на 23 юли 1431 г. и потвърден от император Йоан VIII Палеолог. На събора участват патриарх Йосиф II Константинополски и около 700 богослови. Папа Евгений IV не се интересува и на 18 декември 1431 г. в Базел го закрива. Обаче съборът игнорира прекратяването, подпомаган от немския крал Сигизмунд Люксембургски (1368–1437) и други световни сили. Съборът продължава на 30 декември 1438 г. във Ферара и се мести заради епидемия от бубонска чума на 16 януари 1439 г. във Флоренция.

Съборът със сключената уния са наречени така по името на градовете, в които са проведени преговорите - първо във Ферара, а после и във Флоренция.

Посредством унията ромейският император цели папата да успее да организира кръстоносен поход срещу османските турци, който да спаси Източната империя от гибел и по-специално Константинопол от превземане. В замяна императорът щял да признае папата за духовен водач на държавата си.

Папата успява да накара полско-унгарския крал Владислав III Ягело и Янош Хуняди да организират кръстоносен поход, но претърпяват поражение в битката при Варна.

В знак на благодарност и преклонение пред смелия владетел той е наречен Варненчик, а днес централният булевард и квартал на гр. Варна носят неговото име.

Източници[редактиране | edit source]

  • Basel-Ferrara-Florenz, Konzil von, Theologische Realenzyklopädie, Bd. 5, S. 284–296.
  • Umberto Proch: Die Unionskonzilien von Lyon (1274) und Florenz (1438–1445). Giuseppe Alberigo: Geschichte der Konzilien. Vom Nicaenum bis zum Vaticanum II. Patmos, Düsseldorf 1993, ISBN 3-491-71105-3, S. 292–329.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]