Фердинанд дьо Сосюр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фердинанд дьо Сосюр
Ferdinand de Saussure
швейцарски философ

Роден
Починал
Философия
Регион Западна философия
Епоха Философия на XIX век
Школа Структурализъм
Интереси Семиотика
Идеи Структурализъм, семиология
Повлиян Чарлс Пърс, Емил Дюркем
Повлиял Ролан Барт, Клод Леви-Строс, Жак Лакан, Луи Алтюсер, Роман Якобсон, Мишел Фуко, Жак Дерида, Лакло
Научна дейност
Област Лингвистика
Образование Женевски университет
Лайпцигски университет
Работил в Женевски университет
Повлиян Аугуст Лескин
Повлиял Ноам Чомски

Подпис Ferdinand de Saussure signature.png
Фердинанд дьо Сосюр в Общомедия

Фердинанд дьо Сосюр (на швейцарски немски, френски и англ. Ferdinand de Saussure) (26 ноември 185722 февруари 1913 г.) е швейцарски езиковед, професор в Париж, а по-късно и в Женева. Създава научни трудове в областта на индоевропейското и общото езикознание. Най-известният му труд е Курс по обща лингвистика, публикуван след смъртта му, през 1916 г., където са изложени теоретичните принципи на учението на Сосюр за езика, които стават методологична основа на т. нар. социологична школа в езикознанието и в много изходни положения на структурализма.

Идеи[редактиране | редактиране на кода]

Сьосюр изследва начините, по които езикът твори смисъл. Той счита, че е ненужно да търсим исторически или “естествени” корени на определени думи. Вместо това думите трябва да се разглеждат като взаимно свързани елементи в цялостна езикова структура. Той насочва вниманието не върху това как езикът е еволюирал във времето, а върху това как работи като саморегулираща се система в настоящето. Отхвърляйки значението на етимологията на думите и отказвайки да потърси техните корени в природата, той разработва постмодерното превъзходство на формата (повърхността) над съдържанието (дълбочината).

Той е възприемал лингвистиката като клон от общата наука за знаците. Тази обща наука той нарича семиология (днес: семиотика).

Сосюр твърди, че говоримият и писменият език предлагат най-добрия модел на това как знаците произвеждат значение посредством система от конвенционални споразумения. Лингвистиката следователно може да предостави стабилна база за научно изследване на живота на знаци в обществото. Въпреки, че структурализъм и семиотика не са идентични по значение, те са много близко свързани. Може също да се твърди, че семиотиката се занимава със социалните и политическите измерения на знаците, докато структурализмът — както предполага и името му — има по-абстрактна насоченост към всеобхватните системи и скритите структури. На практика обаче, няма рязка граница между двете.

Сосюр вярва, че всички култури са изградени от знаци. Това означава, че социалният живот е характеризиран от циркулацията и обмяната на форми, на които обществената конвенция придава смисъл. "Знак" за Сосюр е чисто и просто всеки посредник, чрез който хората комуникират помежду си. За да подчертае този факт, структурализмът не се занимава с това да оценява качествата на обектите, които назовава. Доколкото има структуралистки анализи на модата, фотографията, рекламата, музиката, киното, народните приказки и ред други неща, всичко се свежда до структурната изработка и това означава, че структурализмът е много малко свързан с конвенционалната дискриминация между висока и ниска култура.

Ученици[редактиране | редактиране на кода]

Сред българските студенти на Сосюр са Георги Божков, Деша Пиперова, Лалю Метев и др.

Цитати[редактиране | редактиране на кода]

Знакът е основна единица на езика (за даден език в дадено време). Всеки език е цялостна и завършена система от знаци. Речта (фр. parole — бел.прев.) (индивидуалният говор) е външното проявление на езика.
Лингвистична система е серия от диференциации на звукови комбинации със серия от различия на идеите.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Фердинанд дьо Сосюр: Курс по обща лингвистика (превод на български). София, 1992 г. (оригинално заглавие: Cours de linguistique générale, публикувана за първи път през 1916 г.).
  • Д. Веселинов: Българските студенти на Фердинанд дьо Сосюр. София, ИК "Сиела", 2008 г., 400 с.

Виж още[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]